Божур

Paeonia spp. Paeoniaceae (сем. Божурови)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Корените

Отглеждане

Съществуват около 30 вида божури, но трите основни разновидности, използвани в медицината, са сред най-красивите. Ценени като декоративни растения и заради корените, те се отглеждат интензивно от хиляди години в безбройни сортове.

Сортове и видове:

Китайският или бял божур (P. lactiflora syn. P. albiflora) от Северозападен Китай, Тибет, Монголия и Сибир е тревисто многогодишно растение с изправено стъбло, високо до 50-70 см, с едри, ароматни, единични бели или бледорозови цветове. Декоративни сортове са „Festiva Maxima“ с изключително едри, кичести, бели, напръскани с червено цветове; и „Sarah Bernhardt“ с ароматни, кичести розови цветове. И двата сорта стигат до 1 м височина.

Храстовидният божур (P. suffruticosa syn. P. moutan), който се среща от Западен Китай до Бутан, е широколистен храст, висок до 2 м, с дълбоко нарязани листа. Единичните му бели до розови цветове са много едри и с лек аромат. Градинските форми често имат ориенталски имена като например кичестия бял сорт „Renkaku“ syn. „Flight of Cranes“.

Обикновеният божур (P. officinalis) произхожда от Европа. Той е тревисто многогодишно растение, високо до 75 см, има до девет делни, длановидно нарязани листа и ароматни алени цветове. Най-известните сортове са кичестият бял „Alba Plena“, кичестият розов „Rosea Plena“ и „Rubra Plena“ с кичести, тъмночервени цветове.

Местоположение – Божурите се нуждаят от слънце и дълбока, богата, влажна почва. Храстовидните видове трябва да се защитават от студените и изсушаващи ветрове. Ранното утринно слънце може да нарани пъпките след слана.

Размножаване – Посейте новополучените семена през есента или стратифицирайте по-старите и ги засейте през пролетта. Разделяйте корените на многогодишните растения през есента до ранната пролет или вземайте коренови резници през зимата. Храстовидните божури обикновено се пресаждат през зимата, но могат да се размножават и чрез по-узрели резници през лятото.

Грижи – Предпочитат богато подхранване и не понасят нарушаване целостта на корените. Почиствайте мъртвите стъбла през зимата. Укрепвайте с колове високите растения, защото се превиват под тежестта на цветовете.

Болести и вредители – Растенията са уязвими от листни петна, нематоди и гъба припънка. Сивото гниене причинява сбръчкване на пъпките.

Употреба в медицината

Paeonia lactiflora. Използвани части: корените. В традиционната китайска медицина коренът от бял божур се смята за подхранващо кръвта средство и се употребява при проблеми на женската репродуктивна система. Лабораторни проучвания показват, че растението влияе умерено върху хормоналния баланс. Билкарите го предписват, често заедно с гол сладник, за регулиране на менструалния цикъл и за облекчаване на болките. Комбинацията се използва при нередовна, обилна, липсваща, закъсняваща или болезнена менструация, предменструален синдром, миома и поликистоза на яйчниците.

Белият божур отпуска мускулатурата и понижава кръвното налягане поради способността си да разширява кръвоносните съдове и да подобрява кръвообращението. В народната медицина и в комбинация с други билки се прилага за облекчаване на мускулни спазми и намаляване на чревни болки, за подсилване на паметта и концентрацията, при нощно изпотяване и при ангина пекторис.

За безопасната и правилна употреба на белия божур се консултирайте с лекар или със специалист билкар. Не се препоръчва при бременност или кърмене.

Любопитно:

Красивите и доста капризни цветя били любими на китайските императори. Божурите са споменати за пръв път като лечебни растения към 500 г. от н. е. През 1931 г. английската авторка М. Грийв пише: „В древни времена се смятало, че божурът е с божествен произход и е дошъл от Луната.“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!