Боян Радев е двукратен олимпийски шампион по борба. Освен като борец той е известен и като голям колекционер на произведения на изкуството и дарител. Наскоро Българският олимпийски комитет му организира честване по случай 50 години от спечелването на първата му олимпийска титла в Токио. Ето какво споделя за здравето и кариерата си легендарният борец в интервю за в. „Доктор“.
Г-н Радев, какво е за вас да чествате 50 години от първата си олимпийска титла?
50 години са много. Добре, че доживях да го видя. Направиха ми хубаво празнуване. Много съм горд с това тържество, че ме зачетоха голяма плеяда от олимпийски и световни шампиони. За мен това е най-голямото признание и уважение за това, което съм направил за България и за себе си. Дори когато ходя по улиците, ме срещат непознати хора, прегръщат ме. Това е голямата радост за шампиона.
Да ви върна към онова време. Имахте ли някакви контузии, когато бяхте състезател?
Имам много контузии, но не им обръщам внимание.
Да се е налагало някога да правите операция?
Да, правиха ми операция по време на спортната ми кариера на борец. Стана така, че излязох от болницата и веднага заминах да се боря на световно първенство. Това беше в Букурещ 1967 г.
Разкажете по-подробно.
От натъртване по време на борба ми гнояса лявата гърда и след това се наложи операция. Лежах един месец в МВР болница. Оттам отидох на световното първенство в Букурещ. Без загуба станах втори в света, като се случи да играя четири срещи за един следобед. Бях с превръзка на тепиха, с дренаж в раната.
Това ли беше най-тежкото изпитание във вашата кариера?
Това е било наистина труден момент. Имах и други контузии, но минаваха бързо и не си заслужава да ги споменавам.
Как се чувствате сега? Здрав ли сте?
Сега се чувствам горе-долу добре. Горе-долу съм жив и здрав. Ходя по улиците, пия по някое кафе и това е.
Преди десетина години казахте, че сте изпили 50 тона уиски и сте изпушили един ТИР пури. А сега какво става?
Алкохол отдавна не пия – две години вече. Станах пълен аскет.
Виждам, че сте отслабнали. Как го постигате?
Такава ми е натурата. Не пазя никакъв режим в яденето.
Какво ще кажете на хората, които не пускат децата си да спортуват?
Това им е грешката. Трябва да дават децата им да спортуват, за да могат да ангажират свободното им време и да не се занимават с глупости.
Знаете какво се случва с децата на улицата. А когато спортуват, стават силни, здрави, дисциплинирани. Може да станат и шампиони – европейски, световни, олимпийски. Може и да не търсят големи постижения, но поне за здраве е полезно да спортуват.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!