Здравко, кой е последният проект, по който работите?
Готвим се за концерта ни на 20 ноември в НДК. Ще имаме специални, известни и обичани гости, но нека засега да останат в тайна. Билети за концерта могат да се закупят онлайн от „ТИКЕТПОРТАЛ“ www.ticketporlal.bg и на касите на НДК. Подготовката ни отнема цялото време, а междувременно записваме песните си за новия ни албум. Репетираме с оркестъра ни и вокалната ни група. Ще има над 25 песни, повечето от тях нови. За пореден път работим с режисьора Станислав Терзиев, Стенли, все проверени хора, това ни носи спокойствие.
Решихме да се откажем от хонорарите си от концерта и да ги дарим на семействата на пострадалите от наводненията.
Преуморявате ли се, как успявате да релаксирате?
O, да, голяма е умората, но си заслужава! Обикновено решаваме, че например днес ще почиваме, ще четем, ще мързелуваме, ще изгледаме някой филм. И точно тогава се усещаме как си говорим за работа. Общо взето, нямаме време за релакс, да отидем някъде и да се отделим от проектите си, от работата си. Нямаме и желание да го направим – случвало ни се е да отидем на почивка и на третия ден да се приберем вкъщи.
Правили ли сте компромиси със здравето си – сцената е доста „проветриво“ място?
Да, случвало ми се е, смятам, че е заради това, че допреди 6 години пушех страшно много. Спомням си за такъв проблем на една Нова година, когато отказах цигарите от раз. Преди това поне 25 пъти съм ги отказвал вечерта, а на сутринта отивах да си купя любимата марка тютюн. Та тогава имахме от 8 вечерта до 4 сутринта няколко ангажимента на различни места във Варна. Повярвайте ми, не помня как намерих сили да сляза от сцената след 8-ото ни участие, на площада в града, пред много публика. Въздух не ми достигаше, просто се задушавах, а студ невероятен, много влага, ние уморени. Ей тогава си казах, че трябва да откажа цигарите – и се получи.
Да не говоря колко пъти съм карал настинки, както се оказа по-късно, и пневмония на крак. Всичко това е наистина от проветривата сцена, дълбоко дишане в студ и пек, изпотяване.
С медикаменти ли лекувахте пневмонията?
Всичко беше пост фактум – на един профилактичен преглед рентгеновата снимка показа, че имам срастване от прекарана пневмония. Беше си отишла сама, без да разбера, че съм бил болен. Минала е като някоя настинка, която почти всяка зима поне по един път изкарвам. Като усетя някакво такова състояние, взимам аспирин и се опитвам повече да почивам. Не се лекуваме с билки – за това трябва и време, и упоритост.
Спазвате ли някакъв хранителен режим?
Напоследък внимавам какво ям. Прилагам разделното хранене, нещо като 90-дневната диета, но не съвсем. Плодове, зеленчуци, варива, зелен боб, риба, пиле – гледам поне 4 пъти на ден да се храня. Сладкото много ме изкушава, и то все вечер. Прегрешавам през лятото, пия повечко бира. Правя си зелен чай, харесвам го, знам, че извлича токсините от организма.
Живеете в Банкя, на чист въздух. В центъра на София как се чувствате?
Леко изнервен – първо, от движението, след това, от всичко останало. Напрежението в града е голямо, при нас е спокойно – дори не ни се излиза от вкъщи. Около себе си имаме само гора и поляни… Въздухът в центъра е страшно мръсен. По повод на това ще споделя, че срастването от пневмонията лекарят ми каза, че е излекувано именно защото живеем на чист въздух.
Имали ли сре сериозни здравословни проблеми?
Не, от 20 години насам не са ме спохождали. Грип, настинки, това е, слава на Господ! Но преди 20 години имах доста сериозна язва на дванадесетопръстника още от казармата. В началото на 91-ва година се появи статия в пресата, която с любопитство изчетох, защото всички говореха, че язвата е на нервна почва, че е генетично заболяване, а не че е гъбично образувание. Няма да повярвате, но за 30 дни с определени медикаменти се отървах от нея, повече не се появи. Донесоха ми антибиотика от Америка, моя братовчедка, д-р Велина Гергелчева, ми направи схемата за прием, и това беше. Ще спомена, че в рода на майка ми всички са лекари. Имам сигурна подкрепа от екип родственици доктори – цялата фамилия Гергелчеви. Това са моите доктори – с Катя разчитаме и се доверяваме на тях.
Намирате ли време да спортувате?
Аз не, мързелив съм, но Катя е желязна в това отношение. Имаме фитнес уреди вкъщи, но ми е по добре да кося тревата. Това ми е физическото усилие, доставя ми удоволствие и ми помага да поддържам теглото си във форма.
Къде и защо българите загубихме здравето си?
Сложен е въпросът със здравеопазването у нас – дори не е за коментар. Радвам се, че имам роднини лекари, че мога да разчитам в момент на беда на тях. Живеем в много напрегнато време, под постоянен стрес. Хората са потиснати, притеснени,и последното нещо, което ще направят, е да отидат на лекар или поне на профилактичен преглед. Мисля, че се притесняваме за здравето си, когато се изпоразболеем. И аз съм така, всички живеем под постоянно напрежение. Обществото ни е „болно“ не толкова във физически, колкото в психически смисъл. Не сме спокойни, не сме психически устойчиви. Забравяме за здравето си, а се надпреварваме с проблемите, за да оцелеем.
Обедняхме не само финансово, но и духовно. Не сме щастливи, не се усмихваме, не се радваме на постигнатото от човека до нас. Все се питам защо и къде изчезнаха усмивките на хората, добротата, съпричастността!
Трябва да ходим редовно на лекар, да си правим изследвания поне веднъж годишно, да се усмихваме повече. Това ще опази здравето и психиката ни! Когато се разболеем, сме много безпомощни и не знаем дали тогава лекарите биха могли да ни помогнат.
Източник: в. „Доктор“
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!