Боян Петров: Покорих 3-те осемхилядника с пластина в крака, намалих инсулина с 30%

Боян Петров е български алпинист, пещерняк и зоолог. В рамките на една година той успя да изкачи 3 върха над 8000 метра – Броуд Пик, К-2 и Канчендзьонга. От 14 години страда от диабет, а преди това е преборил рак на тестисите. Ето какво споделя той за постиженията си в интервю за в. „Доктор“.

Бояне, когато слезе от Канчендзьонга, беше изтощен. А след двата върха в Каракорум?

Като виждах пред мене човек, винаги се мобилизирах тройно, четворно и после ходех 10-12 часа без никакво спиране. На тази експедиция нямаше кой да ме задмине, нямаше по-бърз от мене. Това се дължи на добрата аклиматизация на Канчендзьонга. Мислех, че ще я загубя през месеца, през който ще се придвижвам до Броуд Пик, но грешах. Явно моят организъм действа много добре на 7-8000 метра.

На Канчендзьонга имах халюцинации, имах проблеми с концентрацията над 8500 м, имах усещането, че съм в космоса. Но на К-2 не се случи нищо подобно. Върхът ми се стори по-нисък от Канчендзьонга, въпреки че реално е по-висок с 25 метра.

Как си дозираше инсулина?

Инсулинът беше поне 30% редуциран от нормалните стойности, които си слагам. Защото исках да съм сигурен, че няма да изпадна в хипогликемия по време на изкачване. Когато катериш, е по-добре да поддържаш висока захар. Но не съм я мерил и не знаех каква е стойността на кръвната ми захар. Реших да се абстрахирам от данни, които ме притесняват. Една притеснителна новина може да те съсипе и да провали изкачването. Плюс това новите глюкомери работят само над 5 градуса. А по време на атаката на К-2 температурата беше минус 20 градуса. Мръзнех като куче, защото не ходех с пухен костюм. Стори ми се ужасно тежък и голям. Но това, че ми беше студено, ме караше да се движа по-бързо. Имаше положителен ефект.

Колко време мина, откакто катастрофира с мотора и кракът ти беше натрошен?

Точно година и половина. Днес се чух с Дойчин Боянов. На него ще му вадят желязото от крака другата седмица. А аз ще извадя моето желязо през септември. В момента имам една метална пластина и 12 болта в подбедрицата на десния крак. С това допълнително си усложних изкачването – тежеше повече, усещах го. Пластината не е пластична и болеше при всяко усукване на крака.

С какво К-2 е по-различен от другите осемхилядници?

Всяка крачка на К-2 от базовия лагер нагоре е само на предните зъби на котките. Само денивелацията е 3500 метра. Трасето е скално, технически сложно, уморително. Нямах и 10 минути, в които да се отпусна и да вървя на автопилот. През цялото време бях абсолютно концентриран.

Като изкачих три върха над 8000 метра, провокирах три пъти организма. Измряха стотици, хиляди мозъчни клетки. След всеки осемхилядник чувствах как изчезва част от паметта ми. Забравих си телефона например. Не го ползвах, забравих го. Забравих хора, имена, дати, срещи, събития. Но постепенно с времето тези неща ще се възстановят.

Как премина изкачването на трите осемхилядника?

Целият проект продължи 5 месеца. В Непал бях сам и изкачването на Канчендзьонга беше от най-трудните, които съм правил досега, поради отдалечеността и сложността на върха. Следващият етап в Каракорум беше през юни и юли. Заминах с Младен Данков и Иван Томов. Горд съм от изкачването на Броуд Пик – 17 души тръгнаха към върха на 23 юли, станах три часа след тях, погледнах нагоре и видях, че са далече, обаче с бърза крачка ги настигнах, задминах ги и после в продължение на 10-12 часа бях пъртината до върха. В последните метри преди предвършието Роки Съмит се обърнах назад. Иван ме следваше непрекъснато на пет метра. Питах го дали иска да пробива малко пъртина и той се включи в последните метри. Признанието за тази работа от всичките 17 човека зад нас беше голямо, защото на места снегът стигаше до кръста.Осем дни след като бях на Броуд Пик, стъпих на К-2.

Според специалистите това е световен рекорд.

И аз не очаквах, че толкова бързо ще го направя. Не подозирах, че ще мога да се концентрирам, че ще намеря сили да сляза от 8047 метра до 5000 метра, да почина един ден, да преместя целия лагер, да направя план кога и къде да тръгна нагоре по К-2 и да направя изкачването. И то в последния момент преди да се затвори прозорецът от хубаво време. Природата беше с нас тоя път. На 31 юли в 9 ч. изкачих върха. В 10 ч. вече настана „уайтаут“ – пълна белота. Трябваше да включа GPS-часовника, за да намеря лагера. Гледайки надолу по склона, не можех да разбера къде свършва облакът и къде започва земята, покрита със сняг. Не можех да се ориентирам и какъв е наклонът. Правех крачки, които реално са скокове. Така падах и се изтъркалях няколко пъти.

Как издържа физически?

И аз се чудя как можах да се напъна. Всичко зависи от фокуса на мозъка. Когато нещо го искаш много, когато си го сънувал 9 години, мислил, мечтал, в един момент то просто се нарежда. 2005 г. бяхме с Дойчин Боянов на К-2, като стигнахме до 8200 метра. Затова сега К-2 ми беше като стар приятел. Не познавах само неговите последни 400 метра. Те се оказаха трудни. Полякът Януш Голомб стигна на 100 метра под върха, спря и каза: „Ти си!“. И аз излязох напред. Беше абсолютно заледено, потънало в лед и сняг.

В пълна тъмница, само на светлината на челник, разрових всичко и разбрах кои въжета са стари и накъде отиват. Намерих правилното въже, дръпнах нагоре и Янош изчезна от погледа ми. Самият връх от пакистанската страна беше безветрен. Излизайки на върховия гребен, вятърът ме блъсна с 60-70 км в час. На върха не можах да се насладя на гледката, а се криех от снежните парчета, които вятърът забиваше в мен. Преседях към 40 мин., направих снимки. След К-2 и Канчендзьонга не мога да си представя, че друг връх ще ме притесни и ще ме накара да изпитвам страх.

Имаше ли жертви на К-2 този сезон?

В нощта преди изкачването ми там загина един испански алпинист. Пристигнахме в лагера, когато той беше вече починал. Спах в съседна до неговата палатка. На Броуд Пик също имаше труп – един от поляците от тяхната зимна експедиция. Но това са неизбежни неща в алпинизма. За поляка се предполага, че е паднал. Испанецът на К-2 умря от пълно изтощение. Той прави опит за изкачване без кислород, стига до средата, връща се, взима кислородна бутилка, изкачва върха и се връща в лагера изтощен. Намира го Клио – новозеландска алпинистка. Заедно с шерпа си прави опит да го спаси, но не успява.

Как ще си починеш?

Искам просто да лежа 2-3 седмици. Но сигурно нещо ще започне да ме гложди, гледайки Витоша. Когато се събудя сутринта в Княжево, първото, което виждам, е планината. Гледам, гледам и в един момент започвам да я искам. Така че пак ще започна с тренировките. Ще напиша също една по-голяма статия за животинския свят в Каракорум. Наблюдавах разпространението на много от видовете според надморската височина. Видях докъде се качват птиците и какво правят. Например гарваните гробари, които живеят почти навсякъде в България, в Каракорум се качват на 8000 м и ровят в палатките на алпинистите. Скъсаха и нашата палатка. А една от мексиканските палатки унищожиха напълно. Гарванът удря с клюн и отваря консерва, но най-често не я изяжда, защото е риба или неядлива за птици храна.

Какви са по-далечните ти цели?

Да продължа с неизкачвани от българи върхове, независимо каква е тяхната категория, клас, височина. Следващият ми връх ще е Манаслу (8156 м) през 2015 г.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!