Розата – красивата лечителка

В антични времена розите се посвещавали на боговете

В древна Гърция розата е символ на бога на любовта Ерос и атрибут на Афродита, която се убола на бяла роза и кръвта й оцветила листенцата. Така се появяват червените рози.

С разцвета на Римската империя възниква култът към розата. С рози покривали олтара на Венера, трапезите за пиршества, а върху самите пируващи от тавана . също се посипвал дъжд от рози. При древните римляни розата символизира радост, по-късно – тайна, тишина. Розалият – празникът на розата в древен Рим, е известен от I век. Отбелязва се в средата на май, по време на цъфтежа на шипките и розите. На него се почитат мъртвите, като на гробовете им се полагат рози. А в християнството розата означава милосърдие, милост, всеопрощение, божествена любов, мъченичество, победа.

Частите на розата също имат символично значение: листата – радост, бодлите – мъка, цветът – слава. В католическите страни хората от простолюдието вярвали, че с роза може да се уплаши самият дявол или демон. Това бодливо, прекрасно цвете се смятало за надежден амулет. С негова помощ се извършвал ритуал за прогонване на злите сили от дома, пише вестник „Феномен“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!