На две големи групи се класифицират морските дарове – мекотели и ракообразни. Мидите са мекотели.
Месото или мускулната част на мидите е с приятен вкус, меко и светло. Когато се вари отделя приятен аромат на море. Най-вкусни са мидите, които са уловени между юни и февруари. Хранителна стойност на мидата има мускулната част, течността и мантията.
По съдържание на белтък мидите изпреварват рибата, а дори и месото. Този белтък съдържа много важни аминокиселини, като цистеинът, от който нашето тяло синтезира глутатион – мощен антиоксидант. В тях е открито наличието на D-аспарагиновата киселина, която участва активно в укрепването на имунната система, поддържането на дейността на мозъка, в хормоналната регулация и в синтеза на ензими, стимулиращи производството на тестостерон. Както е известно, ниските нива на този полов хормон са причина за намалено либидо, еректилна дисфункция, загуба на мускулния тонус, както и за увеличено съдържание на липиди в кръвта, ниска костна плътност и атеросклероза.
Мидите са най-добрият и най-богатият източник на изключително ценната N-метил D-аспарагинова киселина, която играе съществена роля в производството на половите хормони, в повишаването на общата устойчивост на организма и яснотата на съзнанието и има подчертано антидепресивно действие.
В мидите се съдържат около 3,5% въглехидрати, като 0,5% представляват чист гликоген. Липидите на мидите, които съставляват около 2% от месестата им част, се отличават с високо съдържание на незаменими полиненаситени омега-3 мастни киселини, сред които са особено ценните ейкозапентаенова и докозахексаенова. Първата от тях участва активно във функционирането на мозъка и инактивирането на триглицеридите, а втората е основен градивен елемент на мозъчната тъкан и важна съставка на майчиното мляко, отговорна за нормалното умствено развитие на бебето. Освен това тя има и подчертано антиканцерогенно действие. В липидния състав на мидите присъства и арахидоновата киселина, принадлежаща към полиненаситените омега-6 мастни киселини, която заедно с докозахексаеновата киселина изгражда сивото вещество на мозъка, участва в регулирането на нивото на холестерола в кръвта и в поддържането на хормоналния баланс в организма.
Мидите са богат източник на редица витамини – A, B1, В2, В3, В4, В5, B6, В9, В12, С, D, Е и К, както и на внушителен набор от ценни минерални вещества – калий, калций, магнезий, желязо, манган, мед, цинк, селен, фосфор и др.
По съдържание на желязо те превъзхождат три пъти червеното месо,а по съдържание на кобалт – почти десет пъти свинския, говеждия и пилешкия черен дроб. Освен изключително богат източник на безценни нутриенти мидите са диетична и нискоенергийна храна – калоричността им съставлява едва 50-80 ккал/100 г. Редица изследвания убедително доказват, че те способстват за укрепването на имунитета, подобрение-то на зрението и профилактиката на артрита, онкологичните заболявания, стимулирането на кръвотворния апарат, половата система и т.н.
В-к „Животът днес”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!