Тодор е със сериозно заболяване, но направи 100-километрова обиколка на Витоша!

Тодор е човек със силна воля. Страда от пулмонална хипертония, но това не го спира – той се похвали, че е направил 100-километрова велообиколка на Витоша. Вижте какво споделя той в интервю за в. „Доктор“.

Г-н Мангъров, как ви се отрази обиколката „Витоша-100 км“ тази година?

Това е сериозно състезание и изпитание за спортния дух и възможности на участващите. Целта на участниците от спортната секция на Националния алианс на хора с редки болести не е високо класиране и добри спортни постижения. Нашата цел при участието в подобни състезания е да покажем, че и хората със заболявания и увреждания могат да водят нормален и целесъобразен начин на живот. Състезанието се проведе на 14 юни, в 6 ч. сутринта беше даден стартът на велосипедната обиколка на Витоша. Първите 12 км са спокойно изкачване по асфалт, след което се навлиза в част на Витоша, където не е много стръмно като изкачване. Има 8 км каране по много приятен, почти равен, горист терен.

Първата контрола се преодолява сравнително бързо в ранните сутрешни часове. След това следват още 20 км пресечен терен през гората, до третата контрола и стръмно изкачване до четвъртата контрола на 40-ти км. Изкачването е само по асфалт, но е неприятно, защото е 7 км само нагоре. Тогава слънцето започва да напича и става по-тежко. На Чуйпетльово вече си изминал първата дистанция от 40 км. Тогава не си заслужава да се отказваш. Но между Чуйпетльово и Ярлово има 20 км, които реално представляват точно половината на състезателната дисциплина. Тогава настъпва сериозно психологическо сътресение дали да се продължава, или да се върнеш до най-близката контролна точка, откъдето могат да те транспортират. Това е моментът, когато се проявява болката в мускулите от физическото усилие, вече е обедна жега и изкушението да се откажеш е голямо.

След Ярлово психиката е освободена, защото на практика две трети от състезанието е минало. По някакъв начин болката в мускулите започва да се преодолява и остава на заден план. Движиш се на принципа още мъничко, още мъничко… и подминаваш контролите. Последните 20 км от състезанието се кара по силно пресечен терен, в който има много стръмни спускания. Там съществува опасност от надценяване на възможностите и от нараняване при падане. Теренът е смесен между равна гориста пътечка, много силно окаменени участъци, пресечени с дървени мостчета. Финиширах за 11 часа. Оказа се, че не съм от последните – след мен е имало още 100 финиширали участници. Това е добро постижение за мен, тъй като имам 75% инвалидност заради пулмонална хипертония, която е засегнала и сърцето.

Трудно ли беше състезанието?

Беше тежко, но не невъзможно. Не е толкова натоварващо за сърдечната и дихателната система. Ако се дозира натоварването, всички усилия се правят сравнително бавно. Средната скорост, с която се движиш в крайна сметка, е по-малко от 10 км в час, което не натоварва мускулите и белия дроб екстремно. Натоварва се цялостно организмът заради продължителното състезание и липсата на по-дълга почивка. Аз се подготвях 3 месеца преди това състезание с тичане крос и каране на колело.

Миналата година, когато се включих в същото това състезание, не знаех къде отивах, нямах и представа докъде са запазени физическите ми възможности. 8 години преди това бях в трудна подвижност заради пулмоналната хипертония.

Мисълта за отказване минава на всеки, който не е професионален състезател. И на мен ми мина тази мисъл през главата, но не се отказвам лесно и успях отново да стигна до финала.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!