Колко холестерол има в най-популярните храни?

Аз съм на 44 години съм. Наред с високия холестерол в кръвта, лекарите ми обясниха, че трябва да лекувам и наднорменото си тегло. Може ли това да стане чрез диета, или е по-сигурно да направя това с лекарства?

Георги Дервенков, Стара Загора

Уважаеми господине, редукцията на тегло и нивата на мастите в кръвта може да се каже, че вървят ръка за ръка. Постигането на тези цели, може и би трябвало да става първо чрез диета, повишена физическа активност, и ако те не са достатъчни към тях да се добави и лекарствено средство. Днес аз ще се спра само на нискохолестероловите диети, а в последствие и на двигателната активност, хранителните добавки и медикаментозното лечение.

Всички пациенти с дислипидемия би трябвало да бъдат посъветвани да ограничат приема с храната на наситени мазнини и холестерол. Средно в т.нар. “Западна” диета 35 до 40 % от калориите идват от мазнини (от тях 15-20 % от наситени мазнини, 10% от полиненаситени мазнини и 10 % от мононенаситени мазнини) и се приемат около 380 mg холестерол на ден. Любопитно е, че в развиващите се страни в средностатистическата диета само 10 %  от калориите идват от мазнини. Американската сърдечна асоциация е одобрила една диета, наречена “Стъпка 1” на диетичната терапия, удачна за хора над 2 годишна възраст. В тази диета 50 % от калориите идват под формата на въглехидрати (главно комплексни, а не прости – като захарта например), 20 % от протеини и не повече от 30% от мазнини. Наситените мазнини трябва да представляват по-малко от 10 % от общите калории за деня, мононаситените от 10 до 15 % и полиненаситените до 10%. Приемът на холестерол за деня трябва да бъде ограничен под 250 mg. Една по-стриктна диета – “Стъпка 2” се препоръчва за всички пациенти с установена исхемична болест на сърцето (ИБС) . Стъпка 2 се изразява в ограничение на наситените мазнини – при нея те са под 7 % от калориите. Тази диета е сходна с предложената от NCEP-ATP III.  Важно е да се знае, че при пациенти с доказана исхимична болест на сърцето лекарствената терапия за дислипидемията трябва задължително да върви ръка за ръка с диетата.

Самата промяна от типичната за модерния свят “Западна” диета към диета Стъпка 1

НАМАЛЯВА ПЛАЗМЕНИЯ ХОЛЕСТЕРОЛ С 5-10 %.

Преминаването към Стъпка 2, въпреки разногласията между различните автори, води до 17 % спад на общия холестерол и до 25 % понижение на нископлътностния холестерол (чиито стойности се приемат за най-важни по отношение риска за развитие на ИБС). Дори още по-строга диета – при която само 10 % от калориите да се падат на мазнини може още повече да понижи плазмените липиди. Последната диета, заедно с другите фактори в начина на живот може да донесе до 25 % понижение на нивата на холестерола и загуба на около 10 килограма телесна маса и ангиографски доказана регресия на коронарната съдова болест. В табличен вид може да бъде представено съдържанието на холестерол в някои от най-често употребяваните храни в нашето ежедневие, а веки сам да си направи изчисление какво количества от тези храни може да си позволи:

Азбучна истина е, че наситените мазнини повишават най-много нивата на мастите в кръвта. Полиненаситените мазнини, като например линоленовата киселина, която се открива най-вече в растителните мазнини има по-лек ефект на покачване на мастите в кръвта от наситените мазнини. Но тъй като за науката не са познати ефектите на дълготрайния прием на големи количества полиненаситени  мазнини, то техния прием би трябвало да се ограничи до 10% от общия калораж за деня. Полиненаситените мазнини, които от течно състояние биват “втвърдявани” чрез хидрогениране ( така се получават маргарините) имат особеността, че в тях веригите на мастните киселини се променят на “транс”. По този начин

МАРГАРИНИТЕ ИМАТ ВРЕДНИТЕ ЕФЕКТИ НА ЖИВОТИНСКИТЕ МАЗНИНИ!

Особено впечатление правят рибните мазнини, които на българина не са познати, и не се консумират особено! Рибните мазнини (масла, олия) са богати на особен тип дълговерижни полиненаситени мазнини, които съдържат двойни връзки на омега (ω)-3 позиция. Народите, особено на северните страни, където се консумира много рибно масло страдат по-малко от исхемична болест на сърцето и инсулти. Благоприятните ефекти на

РИБНОТО МАСЛО

се изразява най-вече в спадане на нивата на триглицеридите в кръвта, а също и в подтискане на тромбоцитната агрегация – ефект подобен на този, който има аспирина. Трябва да се знае все пак, че високата консумация на рибено масло при диабетици от 2-ри тип може да влоши гликемичния контрол и това налага приемът на подобни мазнини предварително да се коментира с ендокринолог. 

Други диетични компоненти като например растителните станоли и стероли могат също да доведат до понижение на нивата на холестерола в кръвта. Със сигурност се знае, че чесънът и ореховите ядки също водят до подобно намаление с около 10 % за нископлътностния холестерол.

Д-р Николай Кичуков е кардиолог, началник на интензивно кардиологично отделение към Университетска болница. Читателите на Lekuva.net при необходимост могат да го потърсят на тел. 032/633512 или на 088/8762634, е-mail: kichukov@hotmail.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!