Целителският дар на преподобния Серафим Саровски бил божествен

Той неведнъж се оказвал на границата между живота и смъртта

Като дете малкият Прохор Мошнин (така се наричал бъдещият светия) паднал от камбанарията, но по чудо оцелял. Когато бил на 10 години, се разболял тежко. Роднините му почти изгубили надежда, но майка му продължила да вярва в чудото и завела сина си при иконата на Божията майка „Знамение“. Скоро за всеобщо удивление той напълно оздравял.

Когато пораснал, Прохор решил да се посвети на служене на Бога и постъпил в манастир. След две години отцово се разболял тежко – лекарите диагностицирали воднянка: цялото му тяло подпухнало, не можел да се движи без чужда помощ, всеки ден положението му се влошавало.

И когато състоянието му станало критично, Прохор неочаквано се отказал от лечение и всякаква помощ, като казал, че изцяло се осланя на Божията милост.

Години по-късно обяснил защо взел това решение. В същия ден имал видение на Божията майка, съпроводена от апостолите Йоан и Петър, която му казала: „Сей нашия род!“. Богородица докоснала с жезъла си дясното бедро на болния юноша. На сутринта на същото място се отворила рана, от която изтекла много течност. Белегът от нея останал за цял живот, но това избавило младия човек от тежката болест. Скоро той окончателно оздравял, а след известно време толкова укрепнал, че станал отшелник, живеел в гората, отдал се на аскеза и се занимавал с тежък физически труд.

Веднъж, когато цепел дърва, го нападнали разбойници.Те поискали пари, а той нямал. Не му повярвали и започнали да го бият. Серафим можел да им отвърне, но само сложил ръце на гърдите си и казал: „Правете каквото трябва“. Седем дни подвижникът бил на границата на смъртта. Лекарите се опитали да му помогнат, но и този път той отказал. Отново му се явила Богородица. Първо тя се обърнала към лекарите с думите: „Какво се трудите?“. А след това, гледайки към Серафим, произнесла вече познатото: „Сей нашия род!“. Вечерта значително му олекнало.

През 1823 година, десет години преди смъртта си, преподобният започнал да лекува болни. Хората, които се обръщали към Серафим, се излекували от различни болести, но той не се учудвал на нищо, тъй като бил уверен, че целителската му дарба е дадена от Богородица. Често казвал: „Отърви се от греха и болестите ще си отидат, защото те са ни дадени заради греховете ни“, пише вестник „Феномен“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!