Автономен аденом (локализирана хипертиреоза)

Автономният аденом е „самостоятелна“ тъкан в щитовидната жлеза. Той не се подчинява по­вече на командите на хипофизата и произвежда своите хормони вече несъобразено с нуждите на организма.

Оплаквания

Както при базедовата болест. Очи­те обаче никога не изпъкват.

Причини

Ако при йоден недоимък щитовидната жлеза се уголеми, може да се образува автономна тъкан.

Това често остава незабелязано, докато по-голямо количество йод не даде материала за свръхпродукция на хормони. Толкова много йод най-често идва в организма от йодсъдържащи рентгеноконтрастни вещества. Особено опасни са средствата, които се пият при рентгенова снимка на жлъч­ните пътища (Biloptin).

Риск от заболяване

Десет до 50 процента от всички състояния на хиперфункция на щитовидната жлеза се дължат на автономен аденом. Рискът от заболяване се повишава, ако организмът не се снабдява достатъчно с йод.

Възможни последици и усложнения

Здравата част на щитовидната жлеза преуста­новява дейността си. Работата на автономния аденом води до хиперфункция на щитовидната жлеза.

Профилактика

Ограничаване на йодния недоимък.

Необходимост от лекарска помощ

Ако забележите описаните при базедовата бо­лест признаци за повишена функция на щито­видната жлеза.

Самолечение

Не е възможно.

Лечение

Ако автономната област е по-малка от три сан­тиметра и обмяната на веществата ви е урав­новесена, е достатъчно редовно да контролира­те възела. Освен това трябва да избягвате йода.

Заради опасността от хиперфункция на щито­видната жлеза, лекарят най-често съветва въпросната тъкан да се отстрани посредством операция или да се разруши с облъчване.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!