Детето е вашият огледален образ

Всеки родител е призван от съдбата и от природата да обича детето си

Да го дарява с любов, внимание и знание. Да бъде едновременно двигател, спирачки, колела и крила в развитието му. И от време на време гръмотевична буря, когато нещата не вървят по предварително зададения план.

Въоръжава се с амбицията да възпита правилно детето, да обясни света откъм полезната му същност. Тази на правилата, забраните, нормите, но и на успеха, силата, властта. Нахъсва го да се стреми към победа на всяка цена, защото е „най-“ от другите и първото място в състезанието на живота му е отредено. В същото време подхожда прагматично към опитомяването на личността на малкия индивид и опирано заявява правото си на родителски контрол и надмощие.

Не децата, родителите определят правилата. На теория е вярно, и на практика е добре така да става. Малките „дяволи“ обаче имат свое виждане за егото. Не го съзнават, но го разпознават и бързо стават негови последователи. Децата нямат опит, нито вродена база данни за живота в генетичния багаж. Но имат широко отворени и понякога нахално любопитни сетива и знаят как да ги използват. Срещуположно. Като огледало.

Не бързайте да изпратите детето в ъгъла, защото не иска да отстъпи и чинно да изяде супата си, вместо да догледа любимия филм. Застанете пред огледалото и поговорете с отражението си. То дали отстъпва? Позволявате ли му тази слабост? Или егото ви е твърде докачливо.

Не се сърдете на капризника за спонтанните изблици на враждебност и желание за надмощие. Пак попитайте огледалото кой е по-силен. Не бързайте да се успокоявате от отговора. Вероятно все още ви мъчи наглото твърдение на съседа, че има право да тупа килима върху вашето пране. Той е по-високо, Значи може!? Вие обаче взехте последно думата и му дадохте да се разбере по майчина линия.

Наясно сте, че детето чува всяка изтървана реплика и попива всяка сцена от набирането на мускули през парапета. И го възприема за модел. Трупа материал за своя „аз“, а после усърдно репетира. Понякога наум, понякога на глас. Ако на егото ви обаче това не му допада, проблемът си е негов.

Фактът, че родителят е споделил разкошните си гени с друго човешко същество, за да даде живот на трето, не изчерпва смисъла на родителството и не е повод за гордост от страна на егото. Засрамете го с обилна доза себеотрицание. Вгледайте се добре в огледалото, което расте до вас, и обърнете внимание на детайла. Потърсете надълбоко в тъмното чекмедже на родителското его и минете старателно с четка и белина всички наранени ръбове. Егото може приятно да се изненада от промяната. А огледалото да ви благодари… след време, пише списание „За жената“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!