Изкуствено оплождане

Преди да се решите на тази стъпка и двамата трябва да посетите кабинета по стерилитет на някой гинеколог или на някоя болница. По въз­можност потърсете такова място за консул­тация, където лекарят работи съвместно с пси­холог.

С вас те ще проведат разговор за сексуалните ви привички и желанието ви за деца. Първата крачка на общото ви лечение е опитът да има­те полови сношения през дните, които са най- плодоносни.

Ако тази „програма“ се окаже безплодна и ако по-горе описаните начини за лечение на мъжа и же­ната не дадат резултат, единствено възмож­ният начин остава изкуственото оплождане или програмата in vitro.

Тази стъпка трябва да бъде добре премислена поради свързаното с нея душевно и физическо натоварване и правните проблеми. Целесъоб­разно е в този момент да се потърсят съвети­те на психолог, респективно желанието за деца да се обсъди с психотерапевт. Заедно трябва да премислите дали не можете да изградите пло- доносно съжителство no-друг начин.

Изкуствено осеменяване (инсеминация)

При изкуственото оплождане мъжът трябва да даде сперма, получена при онаниране. Ако се на­лага, качеството на спермата може да се подоб­ри.

Посредством инжекция спермата се влага пред отвърстието на маточната шийка. Ако в об­ластта около маточната шийка има някакви проблеми или спермата не е с много добро качес­тво, тогава вкарването на семенната течност директно в матката е по-успешно. Общо взето от четири двойки, подложили се на изкуствено осеменяване, една или две се сдобиват с дете.

Трансплантация на яйцеклетки

Получава се спермата за изкуственото осеме­няване. Както при оплождането в епруветка се стимулира овулацията и с ендоскоп се отделят яйцеклетки. Заедно със се­менната течност те се вкарват в маточните тръби посредством катетер.

Този метод е подходящ, когато маточните тръби не могат да улавят яйцеклетките, при по-ниско качество на сперматозоидите и при неизяснени причини за стерилитет. Лошата му страна е, че при него делът на извънматочната бременност в тръбите е твърде висок. Предимството му е, че е по-успешен, отколко­то оплождането в епруветка.

Шансовете могат да се увеличат, ако:

• се използват сперматозоиди само от първа­та половина на еякулацията и евентуално пос­редством „техниката на изплуването“ се из­берат тези, които се придвижват особено прогресивно напред
• се установи идеалното време за оплождане при жената

Оплождането със сперма на партньора се казва хомоложна инсеминация. Ако партньорът е без­плоден, може да се използва и чужда семенна теч­ност (хетероложна инсеминация). Обичайно до­норската сперма се тества за инфекции (напр. СПИН, хепатит), замразява се дълбоко и се съ­бира в банки. След размразяването им сперма­тозоидите са напълно жизнени.

Извънтелесно оплождане и трансплантация на ембриони

Новата техника разпали фантазиите за „неог­раничените възможности“ на медицината, как­то и представата за „правото на собствено де­те“. Междувременно плодоносната технология попадна под кръстосания огън на мненията: тя е много по-малко успешна, затова пък крие мно­го повече рискове от допустимото. Тя разкри­ва опасни възможности, като например манипу­лацията с човешкия ген и въпреки че търговия­та с яйцеклетки и ембриони се счита за безнрав­ствена и уверенията на лекарите в противното, с тази техника се е злоупотребявало за нехуманни гешефти като покупка на яйцеклетки и майчинство под наем.

Медицински данни

Този метод е медицински оправдан само при не­изличими нарушения във функционирането на двете маточни тръби.

Поради отслабващите шансове за забременява­не той е нецелесъобразен, когато при мъжа гъс­тотата на сперматозоидите е по-малка от 10 милиона промила и подвижността им възлиза на по-малко от 20% и когато жената е над 40 го­дини.

Изгледите за успех при един цикъл на лечение възлизат на 15%. След няколко месеца може да се направи нов опит. При повече опити шансо­вете за оплождане нарастват.

Но тъй като една трета от забременяванията завършват преждевременно с аборт, само при по-малко от десет процента от извеждането на яйцеклетки действително се развиват живи деца.

Предварително лечение

При нормалния цикъл узрява само по един яйчен фоликул. Допълнителното стимулиране предиз­виква узряването на повече яйчни мехурчета. По този начин се увеличава шансът да могат да се получат и оплодят повече яйцеклетки в епру­ветката.

За стимулиране на яйчниците се използват раз­лични хормонални комбинации.

Получаване на яйцеклетки

Изборът на метод зависи от анатомичните да­дености. В зависимост от разположението на яйчниците яйцеклетките се получават:

• през влагалището: във вагината се вкарва ул­тразвуков апарат и пункционната игла се до­карва до яйчниците
• през коремната стена: под ултразвуков конт­рол пункционната игла се насочва през задната стена на пикочния мехур в яйчния фоликул
• третият метод е с лапароскоп, кой­то позволява директен поглед в коремната ку­хина

Всички методи могат да се извършат под нар­коза или местна упойка и са в еднаква степен ус­пешни (7 до 90%).

Рискове

• благодарение на ежедневния ехографски конт­рол хормоналното престимулиране и рискове­те от него са рядко явление
• след трансплантиране на ембриони В 2,6 до 5% от случаите се развиват извънматочни бре­менности
• след прилагането на оплождане ин витро и трансплантиране на ембриони се раждат твърде много близначета – по две, три и дори четири. Ето защо сериозните институти не имплантират повече от три ембриона в мат­ката
• делът на децата, родени с увреждания, се рав­нява на този при нормално забременяване
• тъй като нито спермата, нито яйцеклетките се тестват от всички лекарски екипи, практи­куващи изкуствено оплождане, за възможни инфекции, следва да се имат предвид и риско­вете от инфектиране. В Европа са известни 177 случая на инфектиране с хепатит на бебе­та от епруветка и при родилките и един слу­чай на СПИН

Получаване на сперма

Половината от мъжете в двойките, които се записват за изкуствено оплождане, са с нормал­но качество на семенната си течност. Ето за­що обикновено се използва първата част от ея- кулата. Преди онанирането пикочният мехур трябва да се изпразни, а ръцете и пенисът ста­рателно да се измият.

Оплождане

Яйцеклетката и семенната течност се поста­вят заедно върху стъкленица. След 18 часа оп­лождането се е осъществило. Двадесет до 30 ча­са след оплождането яйцеклетката се разделя за първи път. Между 24 до 84 часа след оплождане­то клетъчните купчинки се имплантират в мат­ката.

Трансплантация на ембрионите

Ембрионите – по възможност три или четири –

се вкарват през маточната шийка в матката с

помощта на мек пластичен катетер. След това

жената трябва да остане да лежи още няколко

часа.

Един ембрион от епруветка има шансове 1:10 да се превърне в дете. При четири имплантирани ембриона шансът за забременяване нараства на 25%. С това обаче рискът от раждане на близ­начета нараства на 18% (три близначета: 3.2%).

Правни проблеми

Техниката ин витро направи възможно едно де­те да има до шестима родители: „майка“, която е предоставила яйцеклетката,  друга, която го е износила, трета, която го отглежда; и още „ба­ща“, който е предоставил спермата, втори, който отглежда детето с майката, и един, кой­то го е направил – лекарят. И евентуално нито един баща, който да иска да поеме издръжка­та му.

Изкуственото оплождане – отделянето на сек­са от зачеването – откри неподозирани въз­можности: отсега нататък една жена може да роди брат си или сестра си или бабата да роди внуците си.

Правните въпроси, които повдигна оплодителната технология, са толкова трудни за отго­вор, че досега законовото уреждане се е прова­лило. Цел на законовите разсъждения е да се га­рантира „собствеността“: на кого принадлежи детето? Кой е задължен да поеме издръжката му? Кой „баща“ може да наследява то? Кому при­надлежат излишните сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони? Лекарите изпревариха юрис­тите и показаха в световни мащаби, че не приз­нават ограниченията, налагани им от т.нар. „Комисии по етиката“ и че при необходимост те ще престъпват правилата на своите профе­сионални организации – противно на съсловни­те принципи. Всичко е възможно, всичко става.

Оплождането с чужда сперма и неговите прав­ни въпроси

• както бащата, така и детето могат да оспо­рят законородеността
• по действащото право детето е в родствени отношения с донора на спермата и има право на издръжка и наследство
• донорът и детето могат да предявят претен­ции за вреди спрямо лекаря

Използване на чужда яйцеклетка

• gememo и донорката на яйцеклетката могат да предявят към лекаря претенции за нанесени вреди

Осиновяване на ембрион

• мъжът и жената донори и детето могат да предявят към лекаря иск за нанесени вреди
• детето може да оспори законността и да да­де под съд донорите на полови клетки за из­дръжка

Майчинство под наем

Майчинството под наем означава: една жена из­носва дете от собствен или чужд генен мате­риал за друга жена, респективно за друга двойка. Впоследствие последните осиновяват детето. Процедурата е регламентирана в България в няколко закона – Семейния кодекс, в Кодекса на труда и в Закона за здравето.

Психични последици за родителите и детето

Малкото налични изследвания за дългосрочните последствия от изкуственото оплождане по­сочват, че психическото натоварване и стре­сът съществуват преди лечението, по време на лечението нарастват и след това продължават да се проявяват в стресови симптоми. Полови­ната от всички двойки остават безплодни въп­реки всички опити, а при опитите за оплождане в реторта дори 85 до 90%. Във всеки случай е не­обходимо да се вземат предвид психичните проблеми.

Оплождането с чужда сперма значително засяга самочувствието на мъжа. Тъй като обикновено неспособността за оплождане се приравнява с импотентност, оплождането с чужда сперма се пази в тайна – дори детето не бива да узнае ни­що за своя произход извън семейството. В то­ва отношение лекарите си създават доста ус­ложнения: тъй като получават донорска сперма само при гарантиране на анонимността, те ряд­ко документират кой е източникът на сперма­та, т.е. биологичният баща, или дори смесват различни семенни течности, за да завоалират произхода. В Австрия това е незаконно, защо­то донорът на сперма се счита за действи­телният баща, който е задължен да поеме из­дръжката на детето.

Още по-тежко е, когато детето трябва да жи­вее с една лъжа. Осиновените деца усещат, че „новите“ родители не са „истинските“. Техника­та за изкуствено оплождане още повече услож­нява това объркване във връзките.

От отношението на родителите зависи дали детето ще постави този екзистенциален въп­рос и дали ще наруши фамилната тайна. Дете­то се нуждае от потвърждението, че има двук­ратни родители: дори когато пораснат и ста­нат зрели хора, осиновените деца изразходват много енергия да издирят лицата на своя про­изход.

Не само за детето, но и за родителите, които желаят да отглеждат едно (наполовина) чуждо дете, анонимността на генетичния произход е важна. Възникването в епруветката прави въп­роса на детето за неговите корени абсурден, за­щото на него не може да се даде отговор в тра­диционния смисъл.

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!