Вижте тези трима лекари, за които няма граници в името медицината

Трима доктори от миналото, подложили се на налудничави експерименти в името на медицинския прогрес

Инат по време на холера

На немския лекар, изследовател и професор по хигиена Макс фон Петенкофер (1818-1901) принадлежи заслугата за разработването на пър­вата мащабна пречиствателна стан­ция за питейна вода в Мюнхен. По­четно място в историята на научните достижения обаче му печели самопожертвувателният подвиг, който извършва на 7 октомври 1892-а. На този ден, в присъствието на ня­колко свои колеги, Петенкофер се почерпва с коктейл, чиято основна съставка е бактерията, причиняваща холера. Т.нар. холерни вибриони си е набавил от фекалиите на свой пациент. По време на експеримен­та въпросният вече почива в мир.

Косвен виновник за приготвянето на напитката е друг немски учен – основателят на съвременната бактериология Роберт Кох (1843-1910). След дълги изследвания през 1884 г. той успява да изолира холерния вибрион. Непосредствено след това застава зад теорията, че той е единственият причинител на болестта и че тя се предава директно от човек на човек. Петенкофер обаче се противопоставя яростно на тези твърдения. Напълно убеден е, че сама по себе си бактерията не може да причини холера, а е опасна само ако хората, които влизат в контакт със заразени, пият непречистена вода и имат лоша хигиена. Именно защото неговата е изрядна, той решава, че е абсолютно без­опасно да изпие споменатия коктейл.

Само няколко часа по-късно започва да се чувства ужасно зле. Орга­низмът му успява да се пребори с болестта – факт, който съвремен­ните експерти отдават на това, че при него тя вероятно е била в лека форма. Въпреки че в крайна сметка за вярна е приета теорията на Кох, Петенкофер е убеден в своята правота чак до смъртта си.

 

Игра на нерви

Английският доктор Хенри Хед (1861-1940) вероятно нямаше да се на­реди сред пионерите в областта на неврологията, ако беше ограничил изследванията си до работата с пациенти. Значителният му принос в изучаването на пораженията върху сетивните нерви и постепенното им възстановяване се дължи преди всичко на експериментите, на кои­то подлага самия себе си в продължение на години. Всичко започва с убеждението на Хед, че няма как да достигне до достоверни за­ключения, тъй като пациентите му не могат да опишат усещанията си на медицински жаргон. Затова през 1903-а принуждава свой коле­га да прекъсне опера­тивно два сетивни нер­ва на лявата му ръка. През следващите 5 го­дини Хед изучава де­тайлно възвръщането на усещането за допир в нарочно травмираната област. Пръв помощник в тази изтощителна мисия му е друг невролог – У.Р. Ривърс. Своеобразните прегледи, кои­то той му прави, са цели 167 и всеки от тях продължава по няколко часа. През по-голямата част от времето Хед седи със затворени очи и описва усещанията си, докато Ривърс прилага различни степени на натиск върху цялата му ръка или я докосва с какви ли не неща – от копринен конец до нагорещено желязо.

Усилията си струват. По време на експериментите Хед обособява два типа сетивност – протопатична и епикритична. Най-общо казано, първата е свързана с по-груби и примитивни усещания, а втората – с по-фини и локализирани. Днес това може и да не звучи като кой знае какво откритие, но за времето си е направо революционно.

 

Живот върху кантара

Едва ли някойможе да предостави по-ярко доказателство за отдадеността си на медицинската наука от това да изучава щателно ме­таболизма си в продължение на 30 години. Точно с такова деяние се отчита италианският лекар и физиолог Санторио Санторий (1561-1636). Разбира се, по негово време терминът метаболизъм все още не съществува. Но именно ренесансовият доктор е този, който полага основите на задълбоченото изучаване на обмяната на веществата в организма.

Санторий измайсторява собственоръчно огромен кантар, наподобя­ващ дървен трон, и 3 десетилетия буквално живее върху него. Тегли се преди и след всяко ядене, пиене, сън, физическа работа, полов акт и ходене по нужда. През кантара минава и всичко, което яде и пие, както и урината и изпражненията му. По този начин докторът бързо установява, че онова, което излиза от тялото му, е с по-малко тегло от това на погълнатото. Обяснява този недостиг с теорията за т.нар. незабележимо изпотяване – процес, при който според него попа из­лиза през порите и се изпарява, преди човек да може да я възприеме като влага по кожата си.

Благодарение на страстта си към кантара Санторий поставя под съм­нение властвалата векове наред теория за четирите субстанции в чо­вешкото тяло. Убеден е, че то функционира като часовник и всичките му части са свързани помежду си.

През 1614 г. Санторий написва трактата „За медицинските измерва­ния“ – първия научен труд, посветен на обмяната на веществата. Той се оценява високо дори от днешните специалисти в областта.

 

 

Лечение на главоболието с пробиване на дупка в черепа?!

 

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.