Мозъчен кръвоизлив (апоплексия), мозъчен оток и мозъчен удар (апоплексия, апоплектичен инсулт)

Оплаквания

Мозъчният кръвоизлив представлява „червен мозъчен удар”, при който засегнатата област не се снабдява повече с кислород. Оплакванията отговарят на тези при мозъчен удар и зависят по вид и тежест от това, коя област и в какви размери е засегната. Ако например се влоши състоянието на съзнани­ето след злополука или безсъзнателно състоя­ние продължи без видима причина повече от 15 минути, може да се мисли за мозъчен кръвоиз­лив. В по-напреднал стадий зеницата е непод­вижна и широко отворена.

Причини

Кръвоносен съд кърви в мозъка. Според това, колко кръв се излива, участъкът от мозъка се притиска повече или по-малко. Причините за разкъсване на съда могат да бъдат високо кръв- но налягане, вкалцяване на съда или аневризма на някой мозъчен съд.

Риск от заболяване

Около десет процента от инсултите се дължат на пресни кръвоизливи. При по-младите хора ве­роятността за „червен мозъчен удар“ е по-голя­ма, отколкото при по-възрастните.

Възможни последици и усложнения

Ако не се овладее, набирането на кръв и течност в мозъка води до смърт. Дори при адекватно ле­чение е възможно да останат увреждания. Тех­ният вид и размери зависят от мястото на кръ­воизлива в мозъка.

Профилактика

Не е възможна.

Необходимост от лекарска помощ

Веднага в болница, ако при някого, изпаднал за кратко в безсъзнание след злополука, състояни­ето отново се влоши. Специално компютърно томографско изследване дава местонахождени­ето и разпространението на процеса. Чрез него е възможно различаването на кръвоизливи от набирането на течност.

Самолечение

Опасно е за живота.

Лечение

Набирането на кръв в мозъка трябва да се от­страни оперативно възможно най-бързо. Наби­рането на течност може да се лекува чрез вли­ването на вещества, извличащи водата от тъ­каните, и с високи дози кортизон.

 

 

Мозъчен удар (апоплексия, апоплектичен инсулт)

Оплаквания

При мозъчния удар има трайно нарушение в мо- зъчното кръвообращение. Оплакванията зави­сят от разположението на засегнатата арте­рия и функцията на осигуряваната от нея мозъч- на област. Често ръка, крак или едната телесна половина остават безчувствени или се парали­зират. В други случаи се нарушават зрението или говора, засегнатият е объркан или в безсъз­нание.

Често оплакванията се проявяват след събужда­не. За разлика от нарушенията в мозъчното кръ­вообращение, те често се задържат повече от 24 часа.

Причини

Повечето инсулти настъпват в резултат на за­пушване на мозъчна артерия. Значително по- малко се дължат на кръвоизлив в мозъка.

Риск от заболяване

Около 80 процента от инсултите са резултат на недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка. Всичко, което предизвиква вкалцяване на артериите, повишава риска от мозъчен удар.

Възможни последици и усложнения

При около една трета от инсултите оплаквани­ята отзвучават за няколко седмици или месеци, при втората трета остават парализи и говор­ни или зрителни нарушения. Една трета завър­шват със смърт.

Всеки мозъчен удар е алармен сигнал – дори ако премине без остатъчни увреждания: по всяко време са възможни по-нататъшни, може би по- тежки инсулти.

Профилактика

Ограничаване на рисковите фактори. Според обстоятелствата, продължително вземане на антикоагуланти (противосъсирващи медикаменти) или в редки слу­чаи операция на мозъчните съдове може да пре­дотврати нарушенията в кръвообращението.

Необходимост от лекарска помощ

Винаги в болница, ако съществува съмнение за мозъчен удар. Чрез различни изследвания (улт­развук, ЕЕГ, изследване на кръвта, послойно рен­тгеново изследване или контрастна рентгенова снимка на мозъчните артерии) мо­же да се изясни причината.

Самолечение

Нужни са много кураж и сила, за да се преодолеят с говорни упражнения и лечебна гимнастика въз­можните тежки двигателни и говорни уврежда­ния. Само редовните упражнения, обаче, дават шанса да се възстанови самостоятелността в обслужването. Семейството и придружители­те трябва да мислят за това, че болният в по­вечето случаи разбира много добре това, което се говори, въпреки че сам не може да се движи и говори.

Лечение

Първото лечение за болен, когото е „сполетял удар“ се осъществява винаги в болница. Там въз­можностите за възстановяване би трябвало да се повишат с възможно най-ранно приложение на лечебна физкултура. За съжаление това все още не се осъществява в достатъчна мяра. Към болничното лечение би трябвало да се прибавят рехабилитационни мерки, които да се финанси­рат от представителите на социалното осигу­ряване.

За всички необходими и възможни логопедични, лечебногимнастични и трудовотерапевтични заведения информация се предоставя от бол­ничните каси.

Според причината за заболяването, полезно мо­же да бъде приемането на понижаващи кръвно то налягане и втечняващи кръвта медикаменти.

В някои случаи се налага операция на шийната ар­терия.

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!