Наркомании

При зависимост от т.нар. незаконни дроги трябва да се отчита разликата между използваните вещества.

Силна и бързо развиваща се органична зависимост се установява само при хероина и другите опиати и крека. При хашиша и кокаина на преден план стои психическата зависимост. Социалните и органични последствия обаче, ка­то подхлъзването в криминална среда, загубата на апетит, отслабването на тегло и податли­востта към инфекциозни заболявания са налице все пак при всеки вид наркотична зависимост.

Причини

Хероинът и крекът са дроги на младежката „сце­на“. Решаваща е първата стъпка към опитване­то, която почти винаги се извършва под натис­ка на „подражанието“ и „съпринадлежността“.

Ако приятели и приятелки смъркат, пушат или се боцкат, мнозина не могат да устоят на изкушението и също искат да узнаят, „как е това“. След като често още първата „проба“ те прави зависим, пътят в пристрастяването лесно по­ема надолу. Много „опитващи“ вземат своята втора доза още същия ден.

Обратно на много популярни съобщения, това дали някой ще се превърне в наркоман, зависи не от някаква определена личностна склонност към пристрастяване или от социалния произ­ход. В по-голяма степен решаващи са:

–          групата, в която се движи човек (сцената);

–          достъпността на дрогата (опитва се предла­ганото);

–          любопитството (непознатото и забранено­то трябва да се опита);

–          желанието за приятни усещания;

–          следването на примери (приятели, звезди).

Проблемни и конфликтни ситуации също могат да бъдат добавени, но те не са специфични за на­чалото. Пубертетът винаги е свързан с преори- ентации и промени и поради това неизбежно на­товарен с конфликти.

Риск от заболяване

Покачва се според степента на личната несигур­ност (пубертет), зависимостта от групата (сцената) и достъпността (черния пазар).

Възможни последици и усложнения

Тежките последици за здравето възникват не директно от хероина, а от живота в съответ­ната субкултура:

– изпадане в мизерия, задлъжняване и криминализиране заради чудовищните цени на черния пазар, които крайните потребители трябва да заплащат;

– животът на социалния ръб на обществото се съпровожда от тежко общо състояние на организма и го прави изключително податлив на заболявания (недоимъчно хранене, недостатъ­чен сън, недостатъчна хигиена);

– бактериалните и вирусни инфекции (СПИН) предаващи се чрез замърсени спринцовки и непречистен хероин са ежедневие за зависими­те (например ендокардити, възпаления на чер­ния дроб, бъбреците и белите дробове, отра­вяния на кръвта);

– предозиранията („Златният изстрел“) зави­сят често от веществото, което е непречис­тено и с ниско качество. Може също да се пра­ви опит периоди без дрога да се преживяват с медикаменти или алкохол или след дълго въздържание да се продължава с „първоначалната“ доза, която всъщност е станала свръхдоза.

Профилактика

Моделите за профилактика са толкова разнооб­разни, колкото и критикувани. От едната стра­на стои въпросът за достъпността на дрогите и черния пазар, който е отговорен за голяма част от здравните и социални последици и но­си огромни печалби. От другата страна е индивидуалната профилактика, която може да се развива на сцената, в училище и в семейството. Колкото по-сигурни се чувстват юношите в процеса на съзряване, толкова по-малко са зас­трашени.

Необходимост от лекарска помощ

Веднага .

Самолечение

Възможно е само в много редки случаи. Най-доб­ре е веднага да се потърси помощ в най-близкия център за работа с наркомани, каквито днес има в почти всяка голяма община.

Лечение

Протича на етапи както при алкохолизма. От решаващо значение е дали дезинтоксикацията се подкрепя с медикаменти. Студеното отвикване изисква рязко въздържа­ние. Страхът от болките при отвикването ка­ра много зависими да се плашат от тази „сту­дена“ методика.

Метадонът, морфиноподобна субстанция, е най-често използвания в процеса на отвикване медикамент, който разбира се също води до пристрастяване.

Могат да се предприемат следните видове ле­чение:

–          амбулаторно кратковременно лечение, за да се изчака времето за намиране на терапевтич­но място. Много зависими не могат да задър­жат своята мотивация за лечение толкова дълго, колкото го изискват формалностите по приемането в желаната организация. През това време дозата метадон вече бавно се на­малява;

–          средно дълго лечение за преодоляване на зави­симостта в рамките на дългосрочна програма. И при него дозата се намалява бавно. Предпос­тавка за това пристрастените наистина да могат да живеят във въздържание е тяхното повторно вграждане във всекидневния живот. Пътят в тази посока се съпровожда от интен­зивна амбулаторна психотерапия. Едва кога­то се създаде социална рамка и вече не същес­твува влечение към „сцената“, наистина ста­ва възможно да се води живот без дрога;

–          дълготрайно лечение, особено при дългогодишно пристрастяване у хора, които вече на­пълно са пропаднали в субкултурата и не под­лежат на никаква мотивация за терапия. При тях метадонът се дава в константни дози дълго време, за да се насочи засегнатият от криминален към легален и по-малко опасен за здравето живот.

На хора, които вече са „нелечими“, по този на­чин може да се осигури един минимум от човеш­ки начин на живот. Дългосрочни специални прог­рами от този вид могат да подсигурят успо­коен, декриминализиран и стабилен жизнен пе­риод, в който зависимият да е в състояние, пог­леднато в перспектива, да се отърве от своята страст.

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!