Медикаментозна зависимост

След алкохола лекарствата в индустриализира­ните страни са обект на пристрастяване номер две.

Лекарствени средства с възможност за злоупотреба, привикване или пристрастява­не са:

–   силни болкоуспокояващи: Към тях се отнасят морфинът и неговите производни, средства от петидиновата група и деривати на метадона. Употребата на повечето силно действуващи обезболяващи се подчинява на Закон за упойващите вещества и разпоредби за отров­ните вещества, водещи до пристрастяване. След кратка употреба те водят до привиква­не. Според продължителността на приема мо­же да се стигне до личностни промени;

–   силно действуващи противокашлични сред­ства: Най-често те съдържат кодеин или про­изводни субстанции, които над определено ко­личество също се подчиняват на Закона за приложение на упойващите вещества. Престъпно се използуват най-вече изписвани чрез рецеп­та противокашлични средства, съдържащи кодеин. При злоупотреба може да се стигне до промяна във възприятията, обърканост и на­рушения на паметта;

–   обикновени болкоуспокояващи и противомигренозни средства: Най-често се злоупотребя­ва с продавани без рецепта комбинирани пре­парати от болкоуспокояващи с кофеин;

–   сънотворни и успокоителни: Всички те създа­ват потенциална възможност за злоупотреба и особено тези съдържащи барбитурова кисе­лина, метаквалон, метиприлон, клометиазол или бензодиазепин. При хронична употреба мо­гат да доведат до обърканост, нарушения Във възможността за концентрация и промени в усещанията;

–   транквиланти: Към тях се отнасят лекар­ствата, с които най-често се злоупотребява – бензодиазепините. Редовното им приемане в про­дължение на по-дълго време може и в нормал­ни дози да доведе до привикване, промени във възприятията и усещанията, нарушения в съ­ня и замъгленост на съзнанието;

–   алкохол: В много противокашлични или т.нар. подсилващи средства (тоници) се съдържа до 20% алкохол, като концентрацията му може да достигне и 78%. На етикета трябва да е упоменато, че медикаментът съ­държа алкохол;

–   възбуждащи средства: Към тях се отнасят предимно амфетамините и техните сродни. Амфетаминоподобни вещества се крият и във витаминозни препарати като например катовит или реактиван или болкоуспокоява­щи комбинации. Продължителната злоупот­реба с тях може да доведе до психотични яв­ления;

–   апетитопонижаващи: Принадлежат или към групата на амфетамините или са техни мно­го близки родственици като например сред­ствата от ефедриновата група. При продължителна злоупотреба може да се стигне до на­рушаване на възприятията;

–   слабителни: Всяка форма на хронична употре­ба на слабителни средства може да доведе до привикване и зависимост.

Оплаквания

Под психическа зависимост се има предвид силното желание да се повтори ефекта на дрогата. Този ефект може да означава намаляване на страха, разрешаване на проблеми или премахва­не на болка, намиране на удовлетворение. Органичната зависимост е свързана с развитие на толерантност (все по-голяма „поносимост“) и увеличаване на дозата. Все пак има и една т. нар. зависимост от „малката доза“, при която повече не може без лекарството, но не се нала­га покачване на количеството. Характерно за всяка медикаментозна зависимост е, че препа­ратите се превръщат в незаменими. При опит да се прекъснат възникват симптомите, срещу които сте започнали да ги приемате. Признаците за медикаментозна зависимост са:

–   когато напускате къщата, за всеки случай си вземате и опаковката с лекарството;

–   при мисълта да останете един ден без „свое­то“ лекарство ставате неспокоен и несигурен;

–   при прекъсване вземането на лекарството ду­шата и тялото ви започват да страдат;

–   обикаляте различни лекари и аптекари, за да получавате предписано или не своето лекар­ство;

–   лъжете себе си, вашия лекар и вашите прияте­ли и познати за същинското количество из­гълтани таблетки.

Причини

–   по причина на лекаря: Около три четвърти от всички медикаментозни зависимости започ­ват в хода на лекарската практика. Всяка го­дина лекарите предписват повече от стотици пъти лекарства от групата на бензодиазепините (транквиланти) като сънотворно и успокояващо средство. Около две трети се приемат по-дълго от две седмици. Дори в това кратко време може да се развие зависимост от лекарството, без засегна­тият да знае това;

–   при самолечение: Хора, които страдатот хронична болка, са много застрашени от развити­ето на лекарствена зависимост. За тях таб­летките са често единствения – измамен – из­ход да преживеят без болки. По друг начин стоят нещата при хроничната употреба на средства, потискащи апетита и очистител­ни. Често те се приемат под въздействието на някакъв „поболяващ“ идеал за слаба фигура. Преди всичко жени страдат от това, че не мо­гат да достигнат този идеал и посягат към хапчетата;

–   социални и индивидуални конфликтни ситуа­ции;

–   комбинация от различни медикаменти: Обез­боляващи и успокоителни, възбуждащи и по­тискащи апетита биват използувани също за взаимно повишаване на ефекта заедно с алко­хол или други дроги.

Риск от заболяване

Смята се, че много хора страдат от медикаментозна зависимост и голяма част от тях са свързани с транквилантите. До две трети от обезболяващите и психофармакологичните средства попадат в ръцете на жени. Затова рискът от заболяване при жените е нес­равнимо по-висок, отколкото при мъжете.

Възможни последици и усложнения

Според лекарствената група последиците за ор­ганизма и душата в резултат на продължител­ната злоупотреба са различни. Пример за органично увреждане е бъбречната недостатъчност като последица на дългогодишна употреба на комбинирани обезболяващи препарати.

Пример за психическо увреждане са нарушения­та в усещанията и възприятията, понижената работоспособност, промени в съзнанието и личността след продължителна употреба на транквиланти. Нарушения от общ характер ка­то нарушено хранене, витаминен и белтъчен не­доимък съпровождат почти всяка лекарствена зависимост.

Социалните последици на това заболяване поч­ти не са проучени. Понижената, нарушена, или променена реактивност повишава опасността от нещастни случаи на работното място, в транспорта и домакинството. Банкрутират личностни взаимоотношения, загубват се ра­ботни места.

Може да се стигне и до криминални престъпле­ния при опит нужното лекарство да се осигури не по легален начин (фалшифициране на рецеп­ти, разбиване на аптеки).

Профилактика

Това се отнася най-вече за здравно-осигурител­ните системи и лекарите.

–   всяко предписване на препарат, действуващ върху психиката, изисква точна диагноза, об­стойно разяснение и информиране на пациен­та и внимателно претегляне на ползата и рис­ка от прилагането му.

Индивидуалната профилактика започва по-рано. Преди да започнете да приемате даден меди­камент, трябва добре да помислите дали няма други начини за справяне с неудачата или заболяването.

Необходимост от лекарска помощ

Веднага, след като установите по изброените в рубриката оплаквания признаци, че сте станали зависим.

Самолечение

Съвет и помощ можете да получите при обмен на мнения с други засегнати.

Да проведете процес на отвикване на своя гла­ва най-често не е възможно и рядко има траен ефект.

Лечение

То се провежда обикновено заедно с алкохолици и наркомани. Няма специални заведения за лече­ние на медикаментозно зависими. Етапите на лечение протичат точно както при алкохолиз­ма, според тежестта и вида на заболяването амбулаторно или стационарно. Според лекарствената група пре­паратите през фазата на дезинтоксикация се спират рязко или дозите бавно се намаляват („пълзящо“). Често настъпва т.нар. „скрито“ отвикване, при което засегнатите не знаят колко всъщност приемат от своя медикамент. Дългосрочна цел при всички видове зависимос­ти се явява самостоятелното преодоляване на конфликта и подновяването на социалните взаимоотношения.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!