Начало / Болести и лечение / Болести на психиката / Психически заболявания, неврози

Психически заболявания, неврози

Хората, които страдат от органично заболява­не могат почти със сигурност да разчитат на състраданието, вниманието и грижите на сво­ите роднини и приятели.

Психичноболните се чувствуват несравнимо по-тежко. На заболяванията на психиката и ума в нашето общество се отрежда място, съвсем различно в сравнение с това на телесните страдания. Ако изобщо се говори за психическите заболявания, то става само на ухо. Засегнатите биват изолирани, от­лъчвани и с хиляди забравяни. Над психиатрични­те клиники тегне неизречено табу и зад техни­те заключени врати и днес завършват неизбро­ими жизнени пътища. Тази система се подпома­га от закони за поставяне под попечителство, от липсата на амбулаторно обезпечаване и от едно общество, което не желае да се разправя с опърничавите и „смахнатите“ в своя живот. На никое друго място не съжителствуват така плътно разединение и единство, щастие и от­чаяние, себезаблуда и себеоткриване, както в психиатрията. Тази близост до почти нормалното поражда страхове, тъй като почти всеки човек в своя интимен свят има мисли и чувства, които наподобяват болестите на психиката и ума. Психично и психиатрично болните пред­ставляват екстремен полюс на неизброимите вариации в човешките взаимоотношения, мис­ли и чувства. Само ако разберем това, изречени­ето „да си луд е човешко“ ще добие смисъл.

НЕВРОЗИ

Промяната на човека е един непрекъснат про­цес. Към най-важните етапи на развитие се от­насят детството и юношеството, по време на които се усвояват определени модели на спра­вяне с живота и конфликтите. Тези поуки, кои­то трупаме от ранния, но и по-късен опит, оформят у нас определено поведение, възприя­тие, определен начин на мислене и чувствуване. В конфликтни ситуации ние често посягаме към тези модели, налагаме ги като фолио върху ак­туални ситуации и ги използуваме за овладява­не на възникналия проблем.

Често тези фолия пасват на актуалната ситу­ация и действително помагат за разрешаване­то на конфликти, осъществяването на връзки и воденето на уравновесен живот в перспекти­ва. Те са дори необходима предпоставка за спо­собността ни да се справяме с живота. Неврозите са също така придобити в миналото модели, чрез които човек се опитва да преодо­лее определени конфликти. Както многообразен е опитът на всеки човек, така многообразни мо­гат да бъдат невротичните преработки на кон­фликтите. Преобладаващото множество от хората живее продължително и без проблеми с невротичните си смущения. Всеки от нас в хо­да на своя живот е имал по-малки или по-големи принуди, страхове или мании. Тогава си търсим партньори, приятели или приятелки, които ни пасват със своите неврози, професии, в които не бием на очи с нашата невротичност, и всеки­дневие, в което можем да живеем уравновесено с нашите невротични смущения.

Оплаквания

Неврозите се превръщат в заболявания тогава, когато моделите от миналото се напластяват върху новата ситуация и засегнатият не може достатъчно пълноценно да отговаря на изиск­ванията на своето ежедневие. Психическата енергия престава да се използува за овладяване­то на даден проблем, а се насочва към предпаз­ване от следващите от него евентуални кон­фликти.

Към класическите невротични страдания се от­насят:

Характеропатия

Под това се разбира натрапчиво поведение, зак­репило се като „характер“, несъгласувано с оп­ределена моментна ситуация и постоянно пов­тарящо се. Например:

–   хипохондрия при най-добро здраве;

–   прекалено старание за разтребване и когато всичко е подредено блестящо;

–   натрапчиво скъперничество по отношение на самия себе се и останалите, въпреки наличие­то на достатъчно материални средства;

–   натрапчиви безпричинни закъснения;

–   трайна самомнителност, вместо гордост от собствената организация на живот;

–   натрапчиво донжуанско поведение, без много­образието на връзките да ощастливява.

Характеропатиите – съответно на нашите чо­вешки качества – могат да имат безкрайни ва­рианти. В страдание те се превръщат тогава, когато засегнатите забележат, че с тях се случ­ва нещо, което те самите всъщност не желаят.

Натрапчивост

Натрапчивите състояния се различават от характеропатиите по това, че се отнасят само до една област от живота или определена ситу­ация. Натрапчивост е например непрекъснато­то повтаряне на определени действия, което се осъзнава от индивида, на което обаче той не може да се противопостави. Например:

–   натрапчивост за миене – хората се мият непре­къснато, макар че тялото им е напълно чисто;

–   натрапчивост за чистота – хората чистят не­прекъснато жилището, макар че всичко е съв­сем чисто;

–   натрапчив ред, натрапчиво събирателство или клептомания.

Умерено изразени прояви на натрапчивост успя­ват почти винаги да се интегрират в живота. Те се превръщат в проблем чак когато засегна­тият се окаже в невъзможност да организира ежедневието си. Така например мисълта непре­къснато да проверява заключената входна вра­та, може да попречи на човек спокойно да напус­не жилището си.

Фобия

Фобиите са силни страхови усещания, възниква­щи в ситуации, за които не се полага паника. Например:

–   фобии от паяци – В нашите ширини прекалена­та паника пред паяците е лишена от реална предпоставка. Същото се отнася за почти всички фобии към животни, като например страх от мишки, плъхове или змии.

–   страх от място – Невъзможността да се пре­косяват големи, широки площи (агорафобия), страх в тесни помещения (клаустрофобия), големият страх да останеш затворен в асан­сьор или в метрото не съответствуват на фактическата вероятност и опасност, която може да произлезе от това.

–   подчертан страх от летене – Няма връзка с ре­алната опасност от самолетна катастрофа.

Обладаните от фобии хора могат много добре да преценят, че страхът им не е съобразен с ре­алностите, но се предават на чувствата си. Най-често засегнатите успяват да живеят с чувствата си, като избягват застрашаващите ги ситуации. Чак ако това се окаже невъзможно, фобиите се превръщат в мъчително заболя­ване.

Страхова невроза

Засегнатите са обхванати от неопределени страхове, които те повече не могат да контро­лират и които се проявяват без директно пре­дизвикателство. Чувството на страх може да бъде толкова голямо и надмогващо, че да дове­де до силно усещане за паника. Често страховите неврози са насочени към собственото тяло, например сърдечна невроза (страх от спиране на сърцето), страх от СПИН или прекомерен страх от рак. Повечето хора със страхова невроза ус­пяват да водят съвсем нормален живот. Ако усещате, че ви заплашва пристъп от страх, опи­тайте се да се предпазите чрез релаксиращи техники или успокояващи средства и изчакайте, докато премине. Продължаващи дълго и тежки страхови неврози могат сериозно да накърнят жизнената дейност на човек.

Тикова невроза

Под това се разбира неовладяваща се, немоти­вирана телесна реакция без органична причина, като например мигане, клатене на главата, гри­масничене или цъкане с език. Често отключваща­та ситуация повече не съществува, но поведе­нието се развива автоматично и независимо от нея. На засегнатия не му е възможно да каже: „Се­га ще прекъсна“. Има леки тикове, които все още имат връзка с предизвикващата ги ситуация, когато например някой при вълнение реагира с интензивно мигане или в стресова ситуация за­почва да си клати главата.

Причини

Неврозите възникват най-често в ситуации, в които човек:

–   получава твърде много или твърде малко. Пре­комерната и всепоглъщаща грижа може да до­веде до невроза също както и недостатъчно­то отдаване и любов или липсващото призна­ние и внимание

–   е изправен пред разнопосочни решения. Усто­яването на противоречия и разногласия е сред най-трудните задачи на човешкия живот. Мал­цина например могат да понесат едновре­менно и в съчетание любов и омраза. Почти всички хора отделят част от своя душевен мир и го потискат, за да уравновесят тези противоречия

–   трябва да надмогва трагични събития. Към това се отнасят раздяла и смърт, насилие,война и унищожение, затвори и концлагери, презрение, изтезания или изнасилване.

Трудно е да се проникне до причината за едно та­кова ограничаване, защото към характеристи­ката на неврозата се отнася това, че тя оста­ва неосъзната, макар че дълго се реинсценира с повтаряща се натрапчивост.

Риск от заболяване

Риск да посреща конфликтите невротично съ­ществува за всеки човек в тежка житейска си­туация. Отключващи могат да бъдат всички етапи от човешкия живот, в които се извърш­ва преустройство и преориентация, като на­пример пубертета, напускане на дома, женитба­та, раждането на дете или климактериума.

Възможни последици и усложнения

Те възникват едва когато невротичното увреж­дане е толкова мощно, че не е възможно да се живее в „нормални“ рамки, да се работи и се под­държат социални контакти.

Профилактика

Предпазващо действува всяка форма на откритост. Колкото е по-възможно да говорим свободно за своите чувства, потребности, жела­ния, страхове и надежди, толкова по-добре сме защитени от невротичното възприемане на конфликтите.

Необходимост от лекарска помощ

Когато неврозите затормозяват живота. Ре­шаващ момент е тежестта, която изпитва за­сегнатият или неговите роднини, по-широкото обкръжение. Особено ясна е тази зависимост при невротични родители, при които страдат техните деца. В подобни ситуации лекарите от общ профил едва ли биха помогнали. Следва да се потърси помощ в специализираните диспан­сери или при лекар психотерапевт.

Самолечение

Почти не е възможно, тъй като причините за различните натрапчивости, фобии, страхове и депресии лежат в подсъзнанието. Понякога при разговор в доверен кръг е възможно да се стиг­не до дълбоките слоеве на собственото страда­ние. Колкото no-честни и откровени сте в та­кива моменти, толкова по-добре бихте могли да си помогнете.

Лечение

Вероятността за спонтанно излекуване е из­вънредно висока. Отключващите моменти на едно спонтанно излекуване могат да бъдат раз­лични. Те могат да бъдат свързани с нови взаи­моотношения, жизнени промени, нови ориента­ции. Много добре неврозите могат да се повлия­ят с психотерапия. Така например е възможно чрез поведенческа терапия да се научим да овла­дяваме класическите фобии и тикове, както и да преодоляваме специфични натрапчивости. Чес­то само след тридесет срещи е възможно от­ново възвръщане към нормалния начин на жи­вот. Като цяло трябва да се има пред вид, че ле­чението продължава толкова по-дълго, колкото по-дълбок и проникващ е вътрешният конфликт. Погрешно е неврозите да се лекуват с медика­менти. Най-често, особено при страховите неврози, се прилагат транквиланти. Те не „леку­ват“, а покриват симптомите и при по-дълга употреба могат да доведат до зависимост. Прилагането на такива медикаменти е оправдано само за изклю­чително кратко време в остри страхови ситу­ации.

 

Оценете статията
Оценка 4 от 3 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*