Генетиката е виновна за урочасването?

Откъде идва дарбата за ясновидство?

По какъв начин екстрасенсите въздействат върху човешкия организъм? Защо действат уроките? Може би във всичко това няма нищо тайнствено, защото за тях „отговарят“ програми, заложени в нашата ДНК. И при желание геномът може да бъде препрограмиран… Според западни изследователи значение имат само 10 процента от гените, свързани с изграждането на белтъчините, а останалите 90 процента са „генетичен боклук“. Но защо природата е предвидила този „баласт“? Този въпрос си задали руски биофизици, начело с Пьотър Гаряев и привлекли за своите експерименти… лингвисти. Те се опитали да изяснят две неща: каква информация се пази в „излишните“ гени и как влияят върху ДНК различните колебания, в това число думите и звуците. Оказало се, че ДНК е способна да съхранява данни подобно на компютъра. Но освен всичко друго структурата на генетичния код много напомня… човешкия език, с неговата граматика и синтаксис. И специалистите се замислили дали пък всички езици, на които говори човечеството, не са своего рода вербализация на кода, заложен в гените. Тогава не е изключено ДНК да може да се препрограмира с помощта на определени словесно-звукови формули. Изследователите предположили, че, те създават честота, която може да промени генетичния апарат. Моделирайки определени честоти, групата на Гаряев успяла например успешно да предаде редица информационни образи от един набор ДНК на друг. Така успели да преобразят ембриона на жаба в ембрион на саламандър. Става ясно, че много неща, които се смятат за свръхестествени, всъщност са само резултат от въздействието на гените. Така например в приказките едни същества често по магически начин се превръщат в други. Ами ако заклинанията и други методи за създаване на определени вибрации действително могат да изменят генома, като превърнат човека в животно? По същия начин с помощта на внушения и заклинания може да се излекува болен или да се навреди на здрав човек. Очевидно съществуват хора с по-развито съзнание, които могат да създават нужните честоти и да въздействат с тях на други живи същества, а понякога и на неодушевени обекти (телекинеза). Интуицията и нейните „крайни“ проявления, като ясновидство и телепатия, също имат генетична основа, смятат Гаряев и колегите му. Те нарекли този феномен „хиперкомуникация“. Сред някои живи организми хиперкомуникацията представлява норма. Например царицата на мравките може дистанционно да управлява процеса на строителство на мравуняка, но ако умре, нейните „поданици“ спират изграждането му. Може би някога и хората са умеели да поддържат връзка помежду си по този начин, но с времето тези способности са атрофирали. В същото време отделни ентусиасти неведнъж са правели опити по невербална комуникация. Така например американският изследовател Раджеш Рао успял да се свърже със своя колега Андре Стоко, намиращ се на другия край на университетския кампус, като му дал заповед с помощта на електромагнитните сигнали на мозъка си. Рао и Стоко поддържали връзка по скайпа. но екраните на програмата били изключени. Въпреки това, когато Рао мислено извършвал някое действие, Стоко реагирал адекватно, пише вестник „Феномен“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!