Психологът – начин на употреба

Мнозина си мислят, че психологията и социологията са само за производствени нужди, но малцина оценяват значението им за личния живот

Напоследък обаче все повече се обръщат за помощ към психолог. С хора, занимаващи се с тази професия, срещаме едва ли не още от раждането – в поликлиниката, в детската градина, в училище, във ВУЗ, при назначаване на нова работа. Във всеки хуманитарен университет има факултет по психология, а студентите, изучаващи тази специалност, са уверени, че овладяват професията на бъдещето…

В големите мегаполиси се смята за нормално хората да решават проблемите си в кабинета на психолога, а в някои кръгове дори това е престижно. Но в провинцията все още предпочитат да използват народните методи на психотерапия: приятелското рамо или четири десетградусов „еликсир“. И нищо чудно, народът ни е консервативен и трудно свиква с нововъведенията. На Запад психологията е призната още през 1879 г., когато в Лайпциг е открита първата експериментална лаборатория. След това се появява знаменитата психоанализа на Фройд, хуманистичната психология на Маслоу и Роджърс, аналитичната психология на Юнг, бихевиоризмът, гещалттерапията, генната психология и т.н. А как „бедният селянин“ да се оправи в това многообразие?

И въобще, кой е психологът? Лекар? Гуру? Или според терминологията на соца – „инженер на човешки души“? И струва ли си да споделяме съкровените си въжделения с такъв съмнителен тип? Защото за всекиго е ясно, че при психолога не се ходи от хубаво.

Подобни представи битуват обаче не само в дълбоката провинция, но и в по-големите градове. Мнозина смятат, че хората стават психолози, на първо място, за да се справят със собствените си проблеми. Съществува стереотипът, че ако в семейството някой е боледувал тежко, детето трябва да стане лекар; ако обичаш да се обучаваш и да обучаваш, трябва да станеш педагог. А ако не можеш да решиш вътрешните си проблеми, кандидатствай психология: така ще се справиш и със собствените си скелети в гардероба, и на другите ще помогнеш.

В подобни разсъждения има известна истина — някои действително стават психолози, опитвайки се по-добре да разберат себе си, да се отравят със собствените си комплекси и неприятности. Част от „излекуваните“ остават в професията, други успешно прилагат получените знания и навици в най-различни области – от маркетинг и реклама до бизнес и политика.

Разпространен е и друг мит. Психологът е всезнаещ гуру, който има готови отговори на всякакви въпроси, при това няма никакви лични проблеми, иначе какъв познавач на човешките души ще бъде? Извинете, но се заблуждавате. Макар да прозвучи грубо, но абсолютно щастливи и безпроблемни хора са само клиничните идиоти. А повечето психолози са напълно вменяеми, надарени с богат ум и съобразителност и следователно подложени на всякакви рискове в житейски ситуации, пише вестник Феномен.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!