Кардиологът: Кафето не е заплаха за болните от сърце

В момента съм на 38 години. Не съм боледувал от нищо сериозно, но може да се каже, че съм фамилно обременен със сърдечно-съдови заболявания. И двамата ми родители боледуват от исхемична болест на сърцето. Провеждал съм изследвания, които до момента са нормални. Притеснява ме единствено факта, че употребявам доста кафе в ежедневието си. Възможно ли е то да провокира развитието и при мен на исхемична болест на сърцето?

Николай МАРИНОВ, Стара Загора

Уважаеми господине, Вашият въпрос е обект на дебати от поне три десетилетия в медицинската общност по света. Отговорите на него са залитали от крайно одобрение до екстремно отрицание. На сегашния етап обаче, в резултат на проведените редица епидемиологически проучвания /които анализират ретроспективно около 120 000 души, употребяващи системно кафе/ става ясно, че приемът на кафе /било то кофеиново или декофеинизирано/

ДОРИ ДО 4 ЧАШИ ДНЕВНО НЕ ВОДИ ДО ПОВИШАВАНЕ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА ЗАБОЛЕВАЕМОСТ

и смъртност. Тези данни се потвърждават и от престижни проучвания като Фрамингамското, които служат като крайъгълен камък в съвременната медицина.

Но все пак, общите данни не винаги носят отговори на най-наболелите въпроси. Недвусмислено приемът на филтърно кафе не води до повишаване на нивата на общия холестерол – широко спекулиран факт. Остава обаче неясно дали предпочитаното у нас еспресо има такъв добър ефект. Според данни от литературата технологиите за приготвяне на кафе в скандинавските страни водят до екстрахирането в кафето на различни мазнини, които могат да доведат до покачване на мастите в кръвта. Тази технология удивително прилича на така обичаното у нас и в ориента “турско кафе”. Така, че данните за положителните ефекти на кафето върху липидния профил би трябвало да се тълкуват едниствено в контекста на филтърното, или т.нар. “шварц” кафе.

Друг основен въпрос, с който се спекулира е, че системната употреба на кафе води до покачване на артериалното налягане. Грешка.

СИСТЕМНАТА УПОТРЕБА НА КАФЕ НЕ ВОДИ ДО ПОКАЧВАНЕ НА АРТЕРИАЛНОТО НАЛЯГАНЕ.

В медицинската литература са публикувани данни, в които на хора с лека хипертония е било забранявано да приемат кафе и това не е довело до понижаване на кръвното им налягане. Ето защо най-престижният консенсус за диагностика и лечение на високото кръвно налягане (JNC-VI) твърди, че “няма пряка връзка между приема на кофеин и високото кръвно налягане на база на повечето епидемиологични проучвания”.

Един от най-често задаваните въпроси от сърдечно болните е дали приемът на кафе няма да предизвика или усили наличната им сърдечна аритмия. И макар класическите учебници в сферата на вътрешните болести и кардиология да твърдят, че кафето е смъртен враг на всяка една аритмия, съвременните данни сочат друго – през 1991 год. автори от САЩ съобщават, че приемът на 500 mg кофеин, равняващ се на

8 ДВОЙНИ КАФЕТА НЕ УВЕЛИЧАВА ЧЕСТОТАТА НА СЪРДЕЧНИТЕ АРИТМИИ

както при здрави, така и при хора болни от сърдечно-съдови заболявания. Разбира се, тези данни не бива да се приемат еднозначно:

Наложително е препоръката за прием на кафе при пациенти със сърдечни аритмии да бъде индивидуализирана! С други думи това, че при един човек аритмията няма да се изяви не означава, че при друг тя няма да бъде провокирана от прием на кафе.

Не рядко се задава въпросът дали употребата на кафе и кофеин-съдържащи напитки влияе върху дееспособността на здравите и сърдечно-болни индивиди. Ако се погледне глобално би трябвало да се отговори, че

УМЕРЕНАТА КОФЕИНОВА УПОТРЕБА ПОВИШАВА ФИЗИЧЕСКАТА ИЗДРЪЖЛИВОСТ

както при здрави, така и при сърдечно-болни хора.

Но все пак, така изложените данни не бива да се приемат като общовалидни. Препоръката ми би била следната: За степента на употреба на кафе сърдечно-болният би трябвало да се консултира със своят личен лекар, а при нужда с кардиолог и невролог. По принцип приемът на чаша кафе в сутрешните часове оказва общо тонизиращо действие, но не бива да се забравя, че кафето оказва отрицателно влияние върху съня и би трябвало да се избягва в следобедните и вечерни часове и сериозно да се преценява употребата му при възрастни хора и такива със съпътстващи мозъчно-съдови заболявания.

Д-р Николай Кичуков е консултант на Lekuva.net. Той главен асистент, началник на интензивно кардиологично отделение към Университетска болница “Св.Георги” – Пловдив. Читателите при необходимост могат да го потърсят на тел. 032/633512 или 088/8762634, E-mail: kichukov@hotmail.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!