Колко полезни са „полезните” храни?

Как избираме какво да ядем – четем етикетите или просто се храним безразборно?

Знаем ли какво означават всички тези букви в съдържанието или просто се водим по гръмките заглавия и надписи? До колко здравословния режим ,който си мислим, че спазваме наистина е здравословен?

1. Черният хляб е за предпочитане пред белия

Много хора, които са избрали да се хранят здравословно, ще ви кажат, че предпочитат черния хляб, но дали знаят, че на българския пазар има много „черни хлябове”, които просто са боядисани. В действителност пълнозърнестият хляб е по-полезен, но трябва внимателно да се избира фирмата. Често за да се получи този тъмен цвят производителите използват утайка от кафе или вредни оцветители като Е150, Е 151, Е 153, Е154, Е155. Тези химически вещества предизвикват силни алергични реакции и са забранени за употреба в редица страни.Как да разпознаете фалшивия черен хляб – ако се продава хляба като ръжен, а на етикета пише, че съдържа само брашно тип 500, това е гаранция, че хляба е бял с оцветители. И още нещо истинския черен хляб има леко кисела миризма и вкус.

2. Дали всичко с етикет „БИО” и „ЕКО” е наистина здравословно?

С повишеното търсене  и новата „мода” да се храним здравословно, се появиха и все повече фалшификати на екологично чистите продукти. Ако продуктът наистина е „БИО”, то той трябва да отговаря на редица изисквания като специални знаци, удостоверение, сертификати. Без тези обозначения определения като „натурално”, „произведено в екологичен район”, „използвана е екологична технология” не значат нищо.

3. Колко са вредни мазнините?

Толкова много ни е повтаряно,че мазнините са вредни, че вече се пазим от тях като попарени, истината обаче е съвсем друга.  Човешкият организъм се нуждае от мазнини толкова, колкото и от въглехидрати и белтъчини, въпросът е от какви мазнини. Вредните мазнини са хидрогенерирани и те се съдържат най-вече в продукти като сладолед, маргарин, бисквити, соленки и сладки, дори в някои сирена и млека. В случая е доказано, че тези мазнини водят до сърдечно-съдови заболявания, защото повишават нивото на лошия холестерол в кръвта. Ненаситени мазнини, от друга страна, са тези, от които имаме нужда, защото подобряват паметта, понижават високото кръвно и намаляват риска от сърдечни заболявания. Те се съдържат най-вече в риба, маслини, авокадо, орехи, азехтин.

4. Да изберем подсладител пред истинска захар?

Специалистите съветват, когато ви се яде нещо сладко да се спрете на натурален плод, но това не винаги засища необходимостта ни от сладко. Ако все пак се налага да изберете, подсладителят не винаги е по-полезен от бялата захар, дори напротив може да доведе до сериозни рискове за здравето. В книгата на д-р Атанас Гълъбов „Световната конспирация срещу здравето”, специалистът говори подробно за един от най-разпространените подсладители – аспартам, който води до гадене, главоболие, световъртеж, загуба на зрение и дори до поява на тумори.

5. Полезни ли са обогатените с витамини продукти?

Най-добре е да си набавяме витамините от плодовете и зеленчуците, защото според Немския институт за оценка на риска, продуктите за всекидневна употреба, които масово се предлагат с добавени витамин А, С или Е, могат да ни навредят. Ако се получи натрупване на някои от тези елементи може да се стигне до редица усложнения. Повече витамин D води до проблеми със сърцето и черния дроб. Повече витамин А – главоболие, световъртеж, кости.   Повече витамин С – камъни в бъбреците, стомани проблеми.

 Най-полезните храни в света

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!