Начало / Болести и лечение / Детски болести / За голямата полза от малките разочарования

За голямата полза от малките разочарования

Макар и горчиви, малките несгоди са полезни за детето ти. Научи го как да ги приема и да продължава напред!

Случвало се е на всеки роди­тел. Застанали сте на опаш­ката за сладолед и след бли­зо двадесетминутно чакане шоколадовият свършва точно преди да дойде вашият ред (а малкото ти обича само такъв). Обръщаш се към него с въпроса дали все пак не иска да опита ягодовия и виждаш как отговорът му бавно потъ­ва в плувналите от сълзи очи. Секунда по-късно двамата тичате към следва­щото павилионче и там отново удряте на камък… Как мислиш, дали не е по- трудно да избягаш от детското разоча­рование, отколкото да помогнеш на малкото да го превъзмогне?

Бъди навигатор, а не спасител

Приеми, че ти няма да си винаги до него, за да го успокояваш, когато не успее да се справи с някоя задача. По- добре подготви детето да се справя само с неуспехите. Когато се прибере у дома, плачейки, защото приятелчето му не е дало да си играе с камиончето му, попитай: „Как се почувства, кога­то не ти позволи да играеш с играчка­та му?“ И нека самичко измисли как би могло да промени нещата следва­щия път. Накарай .го да се замисли. Колкото повече възможни решения намери, толкова по-добре. Избягвай да му натрапваш своите идеи. Оку­ражавай го: „Да, това е възможно решение. Какво друго би могло да на­правиш?“ Най-малките може да имат нужда от допълнително стимулиране с въпроси като: „Не искаш ли да играе­те заедно с някоя твоя играчка“?

Намали похвалите

Затрупвайки детето си с комплимен­ти, можеш повече да му навредиш, отколкото да му помогнеш. Децата, които са свръхпоощрявани, обикнове­но стават зависими от одобрението на околните и в крайна сметка започват да се влияят непрестанно от чуждите похвали. Истината е, че човек натруп­ва самоувереност, докато преодолява нещастието си, а не докато непрестан­но слуша колко е велик. Това не озна­чава, че никога не бива да поощряваш малкото, но то трябва да извърви своя път, а той е различен за всеки. Вместо да казваш: „Ти си най-добрата кака, която познавам“, опитай с: „Беше много мило, че помогна на по-мал­ката си сестра да се облече.“ Това ще покаже, че се справя добре, а не че просто ласкаеш детето.

Окуражавай го да опитва нови неща

По съвсем естествен път децата се ста­раят да гравитират около хобитата, ко­ито ги вълнуват най-силно и с които те успяват да изпъкнат сред връстниците си. Но ако малкото ти системно избяг­ва всякакви други занимания (защото се страхува, че няма да се представи максимално добре), то постепенно ще загуби порива си да разширява хоризонтите си. Дори да не е най-великият художник на света, нека рису­ва всичко онова, което го е впечатлило от обкръжаващия го свят. Стимулирай го да опитва нови и нови предизвикател­ства, а не го задушавай със своята свръх грижовност („мо­жеш да си счупиш крака, ако караш ски“). Запознавай дете­то си с новите неща, като му обясняваш, че никой не очаква от него да разбива световните рекорди (или поне не на този етап от живота му). Твоята задача е да наблегнеш на усилия­та и усъвършенстването на новите умения.

Научи го да забавя удоволствието

Независимо дали става дума за бонбон преди вечеря или за прескачане на домашните работи заради игра на детската площадка, децата винаги настояват на своето – когато и как­вото поискат. Но ако насърчаваш малкото си да се научи да изчаква, ще му помогнеш да развие самоконтрол – умение, което ще му е полезно цял живот.

Като доказателство ще спомена един експеримент, извър­шен през далечната 1968 г., който е актуален и до днес. Про­фесор по психология от Колумбийския университет оставил група деца на 4-годишна възраст сами в стая със звънец и бонбони. Дал им да изберат сами: ако звъннат със звънеца, той ще се върне при тях и те ще получат по един бонбон. Но ако изчакат, докато той сам да се върне при тях, те ще полу­чат по два бонбона. Някои от децата веднага позвънили, до­като други изчакали цели двадесет минути. По-търпеливите, естествено, били поощрени с двойно повече бонбони.

За победите и пораженията

Днес много родители са готови да преодолеят огромни разстояния, ако се наложи, дори да преплуват океани, за да предпазят детето си от болката на несбъднатите очак­вания. Иронията в цялата история е, че разочарованията всъщност са полезни за малките. Защото научавайки се да превъзмогват трудностите, те успяват да развият ключови качества, които ще са им полезни през целия живот (като находчивост, емоционална гъвкавост и креативно мислене). Родителите виждат в разочарованията само източник на болка, но не и възможността да научат детето как да се справи с тях и да го окуражат, че е достатъчно силно за това. Постарай се да устоиш на силното си желание да построиш наново съборената кула от кубчета. Наблюдавай колко дълго би могло да се бори малкото ти. Ежедневно му показвай как да се справя само, когато нещата не се получават така, както то би искало.

сп. „Моето дете”

 

 

Трудности в яслата

 

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*