Наистина ли сме безпомощни пред инфекциите?

• Или все още ни остава някаква надежда и повод за оптимизъм?

Интересно защо тази новина за нара­стване устойчивостта към антибиотиците се приема така, сякаш за втори пьт откриваме Америка. Истината е, че този процес се наблюдава от лекари и биолози още през 30-40-те години на миналия век, тогава когато се внедриха тези препарати. Така например ако по времето на Александър флеминг, същият, който откри пеницилина, за лечение на една сериозна инфекция е била достатъчна доза от 300-400 единици, то сега в една спринцовка се налага да се напълнят милиони единици, дори десетки милиони единици, за да се повлияе донякъде заболяването. И няма начин – микробите се размножават много бързо, т.е. налага се непрекъснато увеличаване на дозата. И това въздейства, но се оказва, че дори само в една-единствена мутирала бактерия да се намери устойчив ген към този антибиотик, тази бактерия много скоро „ще се преориен­тира“. За разочарование на болни и лекари, свикнали да виждат в антибиотиците някаква „панацея“. Пък и наистина нараства широко­то използване на антибиотиците за лечение на домашни животни. Но се оказва, че нара­стването на устойчивостта на бактериите към препаратите не е толкова страшно.

В последно време докторите престанаха да предписват пеницилина, именно когато установиха нарастване на устойчивостта към него. Да, но съответните „защитни“ гени у микробите също престанаха „да се стра­хуват“ от него и дори го „забравиха“ за ня­колко поколения. И изведнъж се оказва, че „второто пришествие“ на полузабравеното лекарство се превръща в лоша изненада за бактериите. Затова не може да се говори за

пълна и цялостна резистентност на микро­бите към антибиотиците. Или по-скоро не­щата са по-сложни, а не така праволинейни, както ни се струва. Първо, фармацевтичната индустрия наистина ще продължавала пуска на пазара нови препарати но непременно трябва да даде „втори шанс“ на лекарствата от „първите поколения“. Да допуснем, че Маргарет Чен е права и антибиотиците съвсем ще престанат да действат. Нима това означава човечеството да се върне два века назад? Когато например смъртността от най- обикновено възпаление на белите дробове е била цели 40%. И както към днешна дата умират много хора от белодробна чума или смъртноопасните вирусни инфекции от рода на „хеморагичните трески“. Разбира се, че не. Уместно е да си припомним, че и преди ерата на антибиотиците, дори и преди да се появят обикновените антисептици, хи­рурзите са извършвали достатъчно сложни операции. Въпреки че геният в хирургията Пирогов, както и всички негови колеги до средата да 19 век, са оперирали болните с обикновени дрехи, дори без да измият ръце­те си преди операция. И чак когато откриват болестотворните микроби и принципите на стерилност, гениалният Пирогов с горчи­вина възкликнал: „Чак сега разбирам колко смърти съм причинил на хората, които съм оперирал върху своя шинел“.

Идва ли краят на ерата на антибиотиците?

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!