Утроба назаем

Сурогатното майчинство – за или против!!!

Що е то?

При сурогатното майчинство се използват сперма и яйцеклетка от  желаещите да имат дете съпрузи. Оплодената чрез ин-витро яйцеклетка се имплантира на майка-доброволец, която износва плода. В акта за раждане като родители се вписват имената на ползващите се от заместващо майчинство съпрузи.

Представете си, че сте жена, родена без утроба. Или жена, която по една или друга медицинска причина не може да износи свое дете. Може да има, но не може да го износи. За някои вероятно подобни истории звучат като сюжет на филм за „Оскар“. За съжаление са част от живия живот, не от екранния.

Световните статистики са стъписващи. Само в САЩ например 7,3 милиона жени на възраст от 15 до 44 години са с нарушена плодовитост. От тях 7,4 % са омъжени и са опитвали поне веднъж да станат майки. Данните са на Centers for Disease Control and Preservation. В България няма точни сведения, тъй като много жени не желаят или се сра­муват да станат част от такава статис­тика. Официално са регистрирани над 250 хиляди двойки с репродуктивни проблеми. А неофициално? Част от тази статистика (макар и малка) засяга жените, които могат да имат деца, но по медицинска причина не успяват да износят плода. По света проблемът се реша­ва с помощта на сурогатно (заместващо) майчинство. В САЩ около 50 хиляди бебета се появяват всяка година по този начин – чрез използване на асистирани репродуктивни технологии. Има страни, където тези процедури са строго забране­ни като Италия например. В други – като Великобритания, от заместващото майчин­ство могат да се възползват само граждани на Острова. В трети – като Русия и Украйна, утроба назаем може да купи всеки, при това по официален път. Дали ще има майки назаем и у нас, ще разберем скоро, тъй като про­ектозаконът за сурогатното майчинство вече бе приет на първо четене. Инициативата е на незави­симия депутат Калина Крумова и за първи път народните представители не се разделиха по цветове, а гласуваха по съвест, подкрепяйки в голямата си част този проект. Но както винаги в България всичко се случва в крайности. Докато двойките с проблеми очакват с надежда закона, в обществото се разрази тиха война между привърженици и противници на идеята. Дори църквата излезе с официално изявление срещу сурогатното майчинство. В същото вре­ме в един от най-популярните форуми за майчинство у нас анкета сред настоящи и бъдещи майки показва, че мнозин­ството подкрепя идеята.

ЦЪРКВАТА: ПРОТИВ!

Свещеник Антон Вълчанов при катедрален храм „Света Неделя”

„Това е сложен въпрос, който трябва да бъде детайлно проу­чен. Като духовник от Българската православна църква моето мнение е против, тъй като сурогатното майчинство подменя истинското. Доколкото знам, 200 хиляди семейства в България са бездетни. Те имат различни причини. Църквата е ЗА проце­дурата ин-витро, когато е с биологичен материал от двамата родители. А при сурогатното майчинство се нарушават някои етични норми и християнски добродетели. Има много изоставе­ни деца, които имат нужда от приемни семейства, от майчина ласка. Такива семейства би могло да се насочат към тези деца”.

Майки за продан

Какви са жените, готови да станат сурогатни майки, и какво ги кара да направят този свой избор? Тъй като в България законът все още не е в сила, потърсихме законни сурогатни майки в страни, в които това е позволено. Американка и украинка се съ­гласиха да разкажат своите истории. По тяхно желание имената им са променени.

Тифани, 27 години: Приемам го като щастие, което мога да подаря на някого

„Бях на 9 години, когато родителите ми се разделиха. Причината беше, че след моето раждане майка ми не успяваше да задържи бебетата. А баща ми искаше много деца и поне едно момче. Когато видя, че няма да се получи, той просто избяга от нас. Вечерта майка ми много плака. Същата вечер аз си обещах, когато стана голяма, да направя така, че семействата да не се разделят заради такива неща. Нямах идея как ще го постигна, но не исках да има и други като мама, които да плачат. За сурогатното майчинство за първи път чух, докато учех. Потърсих повече информация и си казах: „Момиче, това е, което винаги си искала!“

Така реших да стана майка под наем. Все още нямам свои деца, защото не съм срещнала мъжа, с когото искам да живея. Но докато го търся, мога да помогна на онези, които нямат шанс да станат родители. Приемам деветте месеца бременност не като нещо, което ще отнеме част от живота ми, а като щастие, което мога да подаря на някого. Веднъж вече го направих. Преди процедурата се чувствах доста уплашена или по-скоро притеснена-все пак, бебето не беше мое, ако нещо му се случи по моя вина? Такива тревоги ме мъчеха. Но след първите три месеца се успокоих. Преди раждането пък се терзаех от мисълта, че трудно ще се разделя с бебето, което беше станало част от мен. Бях щастлива, че родителите се съгласиха да кърмя първите три месеца, а днес веднъж месечно се срещам с тях и „нашата“ прекрасна дъщеричка. Чудесно семейство са! Решила съм да бъда сурогатна майка и втори път и се надявам, че ще имам такъв късмет и със следващото семейство!“

Наташа, 35 години: Знам какво е да чакаш и да се надяваш

„Родена съм в Украйна. Омъжих се още докато учех. Не слу­чих. В началото се обичахме много, но той мечтаеше за деца, а аз исках да завърша образованието си. Заради него спрях да пия хапчета и започнахме да правим опити за бебе. Няколко месеца нищо. Мина година, после още една. Той стана нервен. Малкото думи между нас бяха обвинения към мен, че съм безплодна. Започна да закъснява. Разделихме се, след като се оказа, че жената, при която се е утешавал, е бременна. Аз завърших и започнах да градя кариера. Знаех, че не мога да имам деца, и коректно предупреждавах мъжете, които се опитваха да имат връзка с мен. Повечето си намираха бързо нов „обект“. Някои се задържаха, но колкото да ме вкарат в леглото. Тази роля не ми хареса и реших да се отдам изцяло на работата си. Но животът бе направил други планове за мен. На едно от де­ловите събирания се запознах с мъж, с когото се оказа, че имаме много общи теми за разговор. Постепенно се сбли­жихме. Аз, разбира се, не пропуснах да го предупредя за моя „дребен“ проблем. Той се усмихна и каза, че за него важната съм аз, а деца може да си осиновим. Оженихме се и още пър­вата година подадохме документи за осиновяване на дете. Сега имаме една осиновена дъщеря. Малко след като тя дой­де в нашия дом, последва изненада – аз се оказах бременна. Не вярвах на случващото се, но бе факт. След девет месеца се появи нашият син и нещата си дойдоха на мястото. Две години по-късно родих дъщеря. Имам прекрасно семейство с две мои и едно осиновено дете и няма по-щастлив човек от мен. Не знам какво не се бе получило с първия ми съпруг, но лекарите бяха категорични, че аз проблеми нямам. Не съ­жалявам за времето, което загубих, защото така нямаше да срещна моя идеален съпруг. Мисля, че имаме достатъчно деца вече. Но заедно решихме, че бих могла да помогна на жени, които имат проблеми, .а искат деца Толкова дълго съм чакала моите. Знам какво е да чакаш и да се надяваш. Искам да ги направя майки.”

В ТЪРСЕНЕ НА СУРОГАТНА МАЙКА

Ангелина: Опитах в чужбина       

На 14 години разбрах, че страдам от рядък синдром – Mayer-Rokytansky. Той се харак­теризира с недоразвита матка, която не може да износи бременност но със здрави и функциониращи яйчници. Съпругът ми доста тежко го изживява, но ме подкрепя и заедно се борим. Направихме запитване до клиника в Украйна, тъй като там законът е „най-железен” и няма ограничения за чужденци. Докато в Гърция например, кога­то си чужденец, законът защитава сурогатната майка и тя има право да задържи детето. Получихме писмо от клиника в Краков, в което е описана процедурата, но стойността й е 40 000 лв. Това ни накара да търсим варианти за узаконяване в България и така се свързахме с г-жа Крумова. Имахме жена, готова да стане замест­ваща майка но поради проточилото се във времето приемаме на закона и естеството й на работа тя вече не е в България. В момента търсим друга заместваща майка и се надяваме да успеем. Не мисли че осиновяването е решение на моя проблем. То е акт на благородност от страна на всяко семейство, решило да го направи.“

 

 

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Оценете статията
Оценка 2 от 2 гласували

Това ще ви помогне

От първия до “Утроба назаем

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.