Бях смазана от изтощително безсъние. „Спях“ месеци наред седнала. Неврохелт ми върна нормалния сън

Ако никога не сте страдали от мъчително безсъние едва ли сте осъзнали дълбоко в сърцето си каква безгранична мъдрост има в иначе баналното българско пожелание – ЛЕКА НОЩ!

Очевидно откак свят светува освен леки има и тежки нощи. Такива, при които уж всичко ти е наред, нищо сериозно не те боли, а сън няма. Ако продължи дълго, полека-лека се превръщаш в „парцал“ – всичко вършиш на забавен каданс, изпускаш де що е попаднало в ръцете ти. Необходимо пояснение – пенсионерка съм и вероятно ЕГН-то има сериозен принос в това състояние. Добре че е кафето – помага  да се чувстваш човек след поредната безсънна нощ.

И друг път съм имала безсънни нощи,

но след не много време положението само се нормализираше. Не и сега. Секунди след като бях в леглото си започваше всичко да ми лази по нервите – докосването на пижамата, докосването на завивките. След още трийсетина секунди вече бях като тенджера под налягане преди да гръмне. Ставах бързо, обличах се и изкачах навън на терасата. Стоях там права с часове… Подозренията ми падат върху лекарствата, които пия и към които точно през миналия август бяха добавени още две…

От средата на миналия август в продължение на 10 месеца „спях“ на пресекулки седнала. Дори се наложи да си купя възглавница за сядане, защото на сутринта нямаше място по тялото, което да не ме боли, особено шията и д-то. От изтощение често заспивах за кратко пред работещия телевизор. После, като се примирих, че този път безсънието не иска само да си отиде, че явно така ще се спи – седнала, се научих вечер да се преобличам като за нормален сън, а не да заспивам с дневните дрехи.

Разбира се, потърсих помощ от джипито

Предписа ми две лекарства, като за едното бях предупредена, че е за цял живот и е опасно да го спирам внезапно. Написана ми беше специална схема за постепенно привикване към двата медикамента. Добросъвестно ги купих и започнах да ги пия. Издържах само ден и половина – гадеше ми се, повръщаше ми се, виеше ми се свят. За шофиране и дума не може да става. Толкова – издържах ги само ден и половина, спрях ги, не си признах пред джипито. А после минаха няколко дни, преди отвратителното им въздействие да отшуми.

Обичам да казвам – НЯМА СЛУЧАЕН РАЗГОВОР

Възпирам се да обяснявам пред други хора за болежките и неразположенията си. Винаги съм се дразнила от традиционното мрънкане и вайкане у нас и за това как от една възраст нататък няма други теми за разговори, освен за болести. Но така се стекоха нещата, че този път разказах.

Човек никога не знае откъде ще изскочи спасението му. Не знаех нищо за Неврохелт. Кой го пие, за какво го пие, помага ли. Предложиха ми да опитам. Нямаше какво да губя, съгласих се. Най-силният ми мотив бе, че е хранителна добавка, а не като двете лекарства, които ми разказаха играта и които очевидно водеха до зависимост.

Поръчах го, получих го. Първите 3-4 дни не усетих  нищо, продължавах да спя седнала. След това пак нищо, но някакъв вътрешен глас ми каза – хайде този път да опитаме в леглото. Пробвах. Моментално заспах. Събудих се рязко в 3,5 през нощта. Последва пак изскачане на терасата.

Вече месец и половина пия Неврохелт. За това време само веднъж съм спала седнала. Освен, че работоспособността ми се възвърна, получих и друг прекрасен бонус – вечно отеклите ми нозе от дългото спане и седене седнала, спаднаха и глезените ми сега са като на 30-годишно момиче.

Признавам честно: все още се събуждам между 2,30 и 3,30 през нощта. Но продължавам с Неврохелт. Вече съм сигурна, че много скоро ще дойде мечтаният ден – да се събуждам спокойно на разсъмване. И то – трайно.

Елена Ангелова

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!