Повечето бебета и малките деца обичат да ходят боси. И не само те, но и много възрастни хора предпочитат да не носят обувки
Някои бащи и майки смятат, че това е нещо опасно. Що се отнася до възрастта, има важна разлика, която е добре да се има предвид: 10-месечното бебе не е същото като 3-годишното дете.
Краката са основата на нашето тяло
Ако нещо не е наред с тях, отразява се на коленете, бедрата и гръбначния стълб. Това може да доведе до чувство на несигурност и нестабилност, проблеми с баланса и дори главоболие.
За да защитят краката на децата си, много родители им купуват скъпи обувки от съвсем малки. Педиатрите и ортопедите обаче все по-често се отнасят към това с повишено внимание.
През първите 9 години от живота стъпалото може да претърпи много промени и да се превърне в идеална опора за цялото тяло, ако не бъде принудено да се адаптира.
Малките деца трябва да носят обувки навън само в студено време
Ходилото е основата на гръбначния стълб, отговорно за издръжливостта на тялото и изправения гръб.
Не много отдавна краката на децата минаваха през малки ями, камъчета, клонки, пясък, трева и т.н. Сега те са обути в обувки от всякакви материи. Обувки, които в повечето случаи задоволяват претенциите на родителите, без да са кой знае колко удобни или от полза за малките деца.
Почти всички хора се раждат с плоски стъпала
Подпората за петата и свода, измествайки центъра на тежестта, променят стъпалото и принуждават детето едва ли не да се научи да ходи отново. Тесният и затворен свод на обувката лишава пръстите от движение и способността за баланс на краката се губи малко по малко.
Не е достатъчно да защитим децата от обувки, които са просто красиви и нищо повече
В магазините на цени, които предизвикват учудване у мнозина, се продават такива, които са предназначени за босо ходене (боси обувки)… И защо трябва да се дава голяма сума пари, при положение, че поне през топлите месеци детето може да практикува босо ходене?
Разбира се, никой не иска от децата да тичат боси по улиците. Но, днес детските площадки са достатъчно безопасни за босо ходене. Особено във време, когато повечето хора са в отпуск и няма кой знае каква навалица. Детето може и трябва да ходи босо по пясъка на морето, камъчетата на реката, тревата на парка и по неравностите на горската пътека.
Здравето на стъпалото зависи от това дали се ходи бос, развивайки гъвкавостта и силата на краката. Малките деца трябва да носят обувки навън само в студено време, а у дома предимно в редки и специални случаи.
За щастие, децата често тичат боси през първите пет години от живота си, докато тръгнат на училище. Тези години са най-важни за развитието на краката. Освен това, ако често ходят без обувки, тогава кожата на стъпалата им ще стане по-устойчива на външни влияния и по-издръжлива. Тя остава мека и не се покрива с мазоли, а предпазва добре крака.
Сигурно сте чували за звезди на леката атлетика, които печелят състезания на бетонна писта като тичат боси
Това е нормално свойство на човешките крака, въпреки че е трудно да го разберат хора, които са разглезени от носенето на обувки.
Ето какво разказва д-р Саймън Виклер за това в книгата си „Свалете обувките си и вървете“
„В медицинските библиотеки прочетох редица проучвания, чиито резултати, заедно с това, което видях, доказаха, че хората, които са свикнали да ходят боси, не придобиват нашите проблеми с краката.
Случи се така, че пътувах в Мексико, Коста Рика, Ямайка и Хаити. В допълнение към силните пръсти и мускулести крака, жителите им, които постоянно ходеха боси, можеха да се похвалят с пълна липса на плоски стъпала. Всички, сякаш изляти по калъп, имаха отлична стойка и нито един от събеседниците ми не знаеше какво е хронична умора.
За мен беше очевидно, че проблемите с краката са причинени от някакво свойство на обувката
Какво? Намерих отговора вече в САЩ, работейки с момче на две години и половина. Пръстите му бяха свити в тесни обувки и ходеше си по начин, типичен за дете с плоски стъпала. Уморяваше се лесно, постоянно искаше да го носят и често падаше, докато вървеше.
Попитах майката на момчето защо купува обувки, които притискат пръстите на детето. Те някак се извиваха във формата на предната част на обувката, без това да му причинява познатото „стискане“ или „убиване“. Заради това пръстите на момчето бяха толкова отслабени, че то трудно можеше да ги огъне. Въпреки че кракът му не беше особено широк, те притискаха пръстите отстрани. Дебелата, здрава кожа и подметка не позволяваха свободно движение на останалата част от крака.
Имайки предвид здравите крака и силните пръсти на хората, които ходят боси през цялото време, предложих на госпожата да събуе обувките на детето до края на лятото.
Тогава се случи чудо
В крайна сметка момчето спря да разчита на свода на стъпалата си, започна да ходи по-изправено и нормално.
Най-после ми стана ясна причината за плоскостъпието и източникът на проблемите с краката. Тъй като пръстите на детето бяха постоянно притиснати от обувките, тялото му трябваше да намери друга опора: вместо отслабена, притисната една към друга, вътрешната част на краката му се оказа, че поддържа баланс. Ходенето бос увеличи площта на опората на пръстите на момчето и им даде сила. Когато се изправи, укрепналите му пръсти вече можеха да се разперят настрани, създавайки значителна опора за теглото му.
Сега то наистина използваше пръстите на краката си, докато стоеше и ходеше. По време на игра дори често се изправяше на пръсти. Плоските стъпала ги няма. Тъй като балансът на крака се подобри, детето рядко падаше. Вече не искаше да го носят и изглеждаше неуморен в игрите си.“
Ето и още 5 причини, поради които трябва да оставите детето да ходи босо
1. Заземяване: докосване до естествената енергия на Земята. Когато се практикува заземяване – отрицателните електрони от Земята се абсорбират в тялото. Това компенсира масата положителни електрони, които поглъщаме всеки ден, заобиколени от електрически устройства, wi-fi и мобилни телефони. Заземяването позволява да се възстанови естествения баланс.
2. Босото ходене неутрализира свободните радикали… и от това детето спи по-добре. Смята се, че болката, умората, лошият сън, автоимунните разстройства и хроничните заболявания са свързани с възпалението, причинено от свободните радикали.
3. Стимулират се точките на натиск и нервната система
Когато детето носи обувки, то пропуска най-основното сетивно изживяване – усещането за кал, камъни, листа и клонки под стъпалото.
4. Укрепва стави и мускули. Подобрява се баланса и стойката. Ангажират се сводовете на стъпалото. Така те укрепват и се подобрява подравняването на мускулите на краката. Това от своя страна помага за предотвратяване на проблемите със стабилността в ставите на бедрата, коленете и глезените, намалявайки рисковете от нараняване в по-късен етап от живота.
5. Насърчава връзката с природата. Незабавното събуване на обувките изисква детето да стане по-наясно със заобикалящата среда – какво е усещането на земята? Има ли остра скала отпред? Какво беше това шумолене в храстите? Сетивата са изострени и то започва да обръща внимание буквално на всичко, което вижда и чува. От това идва и оценката на естествения свят, през който минават. Детето усеща как листа и клонки хрущят под краката му. Мекотата на тревата. Остротата на падналите клонки. Когато и петте сетива са напълно ангажирани, те се свързват с природата.
И в края на краищата какво по-добро време от детството да се развие една трайна и осъзната любов към света и природата? И какъв по-добър начин от това просто да си събуеш обувките и да ходиш бос…
Източник: www.ecoexplorers.com.au
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!