Кандидоза или вагиноза – каква е разликата?

По какво се различава бактериалната вагиноза от гъбичната инфекция? Вагинозата и кандидозата имат подобни симптоми, но различни причини и лечения

И гъбичната инфекция, и бактериалната вагиноза са инфекции, които причиняват вагинит.

Вагинит е медицински термин за възпаление на влагалището. Това може да доведе до неприятни симптоми, включително:

• сърбеж;
• болка;
• парене;
• промени във вагиналното течение;
• неприятна миризма.

Повечето жени имат поне един епизод на вагинит през живота си. Това е най -често срещаната гинекологична диагноза в лекарската практика.

По-долу описваме разликите между вагиноза и гъбична инфекция (кандидоза).

Лактобацили

Обикновено лактобацилите съставляват около 95% от цялата микрофлора. В допълнение към тези полезни бактерии във влагалището присъстват и опортюнистични патогени. Такива, които показват отрицателни свойства само когато броят им се увеличи. Интересен факт е, че е невъзможно да се намерят две жени с еднакъв състав на микроорганизми от тази биосистема. Поддържайки оптималното ниво, лактобацилите са в състояние да предотвратят проникването и размножаването на патогенни агенти, образувайки защитен биофилм върху стените на вагината, поддържайки желаното рН и стимулирайки локалните имунни механизми.

Когато балансът е в опасност

В същото време интимната микрофлора на женското тяло непрекъснато се променя през целия живот и е изключително чувствителна към много външни фактори.

Съотношението на бактериите варира по време на менструалния цикъл, възрастта, по време на бременност и при хормонални промени. Силен стрес, хронична умора, прекарани вирусни и бактериални инфекции, полово предавани болести, хигиенни грешки, носенето на тясно синтетично бельо, някои видове контрацепция и прием на лекарства, включително антибиотици, могат да повлияят негативно на крехкото равновесие.

Във връзка с тези фактори, почти всички жени през живота си са изправени пред двете най-чести патологии на нарушението на микрофлората на влагалището – бактериална вагиноза и вулвовагинална кандидоза. Затова си струва да разберем какви са те и как да действаме и в двете ситуации.

Бактериална вагиноза

Това се случва, когато лактобацилите станат катастрофално малко, а малцинството от патогени (например Gardnerella vaginalis, Ureaplasma), заема водеща позиция. В този случай не говорим за проникването на „врага“ отвън, а само за „смяна на властта“. Тази „смяна“ не се отразява добре на женския организъм. Появява се обилно бяло течение и сърбеж. Понякога изобщо няма такива проявления, и в този случай става въпрос за асимптоматично протичане. Лекарят поставя диагноза въз основа на преглед и изследване чрез намазки. Терапията се предписва, ако има тежки оплаквания, патология на шийката на матката, ако пациентката е бременна или в близко бъдеще предстои да се направи гинекологична операция. Също така, на фона на продължителна бактериална вагиноза, често се присъединява гъбична инфекция. След традиционно лечение (антибиотици в комбинация с антисептици) рецидив на заболяването се среща в 10-15% от случаите. Това показва необходимостта от премахване на факторите, довели до нарушаване баланса на микрофлората, както и да се обърне на внимание на интегрирания подход към лекарствената терапия. В случай на бактериална вагиноза не се изисква рутинно лечение и наблюдение на сексуалните партньори.

„Млечница“ или вулвовагинална кандидоза

Вулвовагиналната кандидоза не е болест, предавана по полов път, но възниква, когато нормалната микрофлора във влагалището намалява и гъбичките, подобно на дрожди, се размножават активно. Разпространението на патологията е изключително високо. Така приблизително 56-75% от жените развиват поне един епизод на вагинална кандидоза през живота си, а около 8% от пациентките страдат от рецидивиращ вариант на хода на заболяването, когато то периодично отшумява и след това симптомите се появяват отново. Симптомите са сърбеж, парене, подуване, зачервяване и секреция, подобна на ситно натрошено сирене. По време на уриниране или полов акт има болка. В намазката се открива значително количество гъбички, подобни на дрожди. Трябва да се знае, че малко количество гъбички може да присъства и в намазки, взети от напълно здрави жени.

За борба с вулвовагиналната кандидоза се използват специални противогъбични лекарства или антимикотици (от древногръцки „mikos“ – гъба). В същото време възможностите на съвременната фармакотерапия позволяват ефективно използване на лекарства, които могат да се използват интравагинално, като се избягват ефекти върху тялото като цяло и се локализира лечебното средство върху конкретния проблем. Производителите се опитват да създадат форми на лекарства, които са удобни за употреба не само у дома, но и при всякакви други условия.

Спомняйки си деликатната връзка между различните микроорганизми, които образуват микрофлората на влагалището, става очевидно, че лечението само с противогъбични средства (така наречената монотерапия), най-вероятно няма да реши проблема. Условно патогенните бактерии и протозои в условията на смърт на техните съседи активно се опитват да заемат водеща роля, поддържайки патологичен дисбаланс на микрофлората. Затова лекарите предлагат комбинация от агенти или комплексни препарати, които са ефективни срещу няколко вида микроорганизми. При интегриран подход към лечението на състояния, произтичащи от дисбаланс на вагиналната микрофлора, както и при коригиране на външни рискови фактори, пълно възстановяване настъпва при почти 100% от жените.

Лечение на вагиноза

За лечение на бактериалната вагиноза лекарят може да предпише антибиотични лекарства, като например:

• Метронидазол. Предлага се под формата на хапче или вагинален гел.

• Клиндамицин. Това е крем, който se поставя във вагината.

• Тинидазол. Предлага под формата на хапчета.

Лечение на гъбична инфекция

Ако са налице леки до умерени симптоми на гъбична инфекция, лекарят може да препоръча едно от следните противогъбични лекарства:

• Флуконазол (Дифлукан). Това е еднодозово перорално лекарство, което се отпуска с рецепта.

Ако има тежка гъбична инфекция, лекарят може да препоръча дълъг курс с противогъбични лекарства, включващ многократни дози.

Някои щамове на Candida са резистентни към конвенционалните лекарства. Когато един от тези щамове причинява инфекцията, лекарят ще препоръча специално противогъбично лечение.

Предотвратяване

Не винаги е възможно да се предотврати вагиноза или гъбична инфекция. Следните неща обаче могат да намалят риска:

• Без интимен душ (обливане). Обливането може да наруши естествения баланс на организмите във влагалището, увеличавайки риска от инфекция.

• Изтриване отпред назад. Избърсването отпред назад след използване на тоалетната помага да се предотврати навлизането на вредни бактерии във влагалището.

• Носене на памучно бельо. Памукът позволява на въздуха да минава към вагината и предпазва от влага, заради която се създава среда, в която дрождите виреят.

• Избягване на горещи бани и горещи вани. Вместо това може да се вземе нормален, хладен душ.

• Подсушаване повече от старателно след използване на тоалетната. Триенето на гениталиите може да причини или да влоши дразненето, така че вместо това трябва внимателно да се изсуши областта с потупване.

• Стоене далеч от дразнители.

• Избягването на прекалено ароматизирани хигиенни продукти може да помогне за предотвратяване или облекчаване на дразненето.

Източници: www.medicalnewstoday.com, www.healthywomen.org

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!