Важното умение да казваме „НЕ!“

Какво означава да си зрял човек, какви са психологическите черти на емоционалната зрялост и какво означава да си инфантилен като дете

Когато обсъждат тази тема, специалистите подчертават, че това е възможността на хората да изградят взаимоотношения и да постигнат успех в работата, да реализират своя творчески потенциал.

Трябва обаче да добавим, че важна характеристика на зрелия човек е умението му да оцелява след като е бил отхвърлен.

Една от задачите на развитието е способността да казваме „не“ на другите, да защитаваме интересите си, да отказваме това, което не ни носи радост или противоречи на нашите интереси. Много обучения са посветени на способността да се каже „Не!“. Понякога хората се нуждаят от време, за да се научат как да отказват на другите и да не се чувстват зле и неудобно в същото време.

Но също толкова важна задача в развитието на зрялата личност е умението да бъде от другата страна, тоест да чуе „не“ на очакванията и исканията, които има.

„Не!“ ни казват хората около нас, „Не!“ ни казва и самият живот.

Ето една прекрасна история за това

„Малкият Мартин мечтаеше за колело и на Бъдни вечер реши да се обърне към Господ, за да го помоли да направи така, че да получи такъв подарък. Майката на Мартин чу молитвата му и се разстрои. Тя знаеше, че семейството няма пари за ново колело.

На Коледа, когато момчето не получи онова, което искаше, майката съчувствено го попита:

– Сигурно си много обиден на Бог, защото не отговори на молитвата ти?

– Не, не се обиждам. Защото той ми отговори. Каза: „Не, няма да получиш колело точно сега!“.

В ситуации, в които „Не!” се възприема като наказание, има блокиране на силите и жизнеността. Човек отказва да възприеме неуспехите като естествена част от живота и започва да се върти в кръг от всякакви „Защо?” и „За какво?“

„Не!“ присъства във всеки момент от живота: получаваме отказ в любовта, приятелството, нашите мечти и цели, които сме си поставили.

Има няколко типа човешки реакции към отказа да бъдат задоволени нуждите им

– Зле съм, не съм достоен и затова ми отказаха, което означава, че няма да питам никой друг.

– Не съм заслужил това, което искам. Трябва да изкупя вината си и може би тогава всичко ще се нареди.

– Светът е лош и в него няма онова, от което се нуждая, затова е безсмислено да търся и да полагам каквито и да е усилия.

– Ще продължа да търся и да правя необходимото, каквото и да става, и така ще постигна целта си.

Последната точка изглежда най-добре, но може да крие и незрял начин на поведение. Хубаво е, когато човек може да бъде целенасочен и да постига цели, без да се засяга от неуспехите, но е лошо, когато желанието да се постигне целта се превръща в натрапчиво повтаряне на „Дай!“, като дете, което истерично продължава да иска играчка, която му е отказана.

Ако неспособността да чуете „Не!“ се превърне в обсебващ опит да влезете през вратата, въпреки отказания достъп, трябва да помислите върху вашата способност да приемате реалността.

Животът би бил много по-лесен, ако хората приемат, че не всичко на този свят е достъпно. И това не е нито добро, нито лошо, а просто факт.

Способността да се справяме с отказа се формира в детството. Тогава чуваме първото „Не!“ и „Не може!“. Това е абсолютно неизбежна част от процеса на развитие и разбиране от детето на външните норми, правила, границите на позволеното и възможното.

Отначало чуваме отказ в семейството и най-близкото обкръжение

После в детската градина и в училище „Не!“ и „Не може!“ се умножават двадесетократно, заради средата – учители, съученици, персонал и т.н. Това е времето, когато сме заставени да се подчиним и да приемем безусловно поредното „Не!“. Това е и периодът на детството, през който възрастните са отговорни за нас. И ако детето расте в благоприятна среда, тогава в живота му „Да!“ и „Възможно е!“ напълно ще компенсират отказите, които е получил (по един или друг начин) в по-ранния си живот.

В този случай детето разбира външното ограничение като рамка, като граници на територията, разрешена в тази ситуация, а не като обида, наказание или съобщение, че е отхвърлено. И щом достигне зряла възраст той или тя доста успешно ще се справят с чувствата си в ситуация на отхвърляне и отказ.

И тук възниква въпросът какво означава „успешно справяне“

Това не означава, че неприятните усещания напълно трябва да липсват. Това означава, че те не блокират жизнеността на човек, не го вкарват в депресивно състояние и не са причина за срив на собственото му достойнство. Отказът, въпреки че предизвиква негативни чувства, трябва да съществува в контекста на „Животът продължава!“. Но загубата на това чувство наистина е психологически проблем, който трябва да се реши.

Ако говорим за способността да приемаме „Не!“ по зрял начин, тогава концепцията за „ устойчивост “ е по-подходяща като вътрешна подкрепа. Разбира се, в живота има ситуации от особено значение за всеки човек, в които отказът ще се възприеме като възможно най-силният и осезаем стрес. Това най-често се случва, когато човек стесни съществуването си до едно-единствено „искам“. Ако ситуацията, в която е получен отказ, е част от многостранния живот на човек, тогава дори и да бъде разтърсен като дърво в ураган, корените ще му помогнат да оцелее.

Не се раждаме с обещанието, че ще получим всичко, което искаме. Никой не обещава, че животът ще бъде безоблачен

Единствената гаранция, която имаме при раждането, е самият живот. По принцип не ни се обещава нищо друго освен туптящо сърце и възможност да видим света.

Инфантилно е да гледаме на света като на голяма гръд, в която винаги трябва да има достатъчно мляко. Животът е непознат път, който трябва да извървим.

„Не!“ често е отговор. Отговор, от който можем (и трябва) да надграждаме и да вземаме решения за бъдещата посока.

***

Илюстрации от художника Волфганг Стилър. Поредица от творби „Кибритени хора“.

Автор: Виктория Черняева, психотерапевт

Източник: www.b17.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!