Защо има повишена чувствителност към звуци?

Повишена чувствителност към звуци е нарушение на слуха, което значително може да затрудни ежедневната комуникация

Повишена чувствителност към звуци може да има само едното или и двете уши. Появява се внезапно или се развива с течение на времето.

Звуците с нормална интензивност обикновено се възприемат от хората доста спокойно. Но има моменти, когато на някои им се струва, че всичко около тях е твърде шумно. Състояние, при което има повишена чувствителност към звуци, които другите възприемат като нормални, се нарича хиперакузис.

При такъв проблем, както отбелязват лекарите, се появява болезнена чувствителност, неадекватни и преувеличени реакции към шум, който се оценява като обикновен, а не заплашителен от другите хора, които нямат такова заболяване.

Човек с повишена чувствителност към звуци може да бъде раздразнен от:

• дрънкащи монети;
• лаещо куче;
• автомобилен двигател;
• ако някой дъвче;
• прахосмукачка.

„Хиперакузията е възможно да бъде причинена, от една страна, директно от функцията на ухото и патологията на слуха. Най-често, обаче се свързва с психосоматиката на човека: звуците го дразнят в състояние на психо-емоционално превъзбуждане, раздразнителност, тревожност, повишена подозрителност. Случва се и ако има предпоставки или дори наличие на някаква психиатрична или психосоматична диагноза или при диагностицирана невроза”, казва д-р Владимир Зайцев, оториноларинголог.

Освен това хората със загуба на слуха също може да страдат от хиперакузис

„Проблеми с непоносимост към звуци могат да се появят при пациенти, които имат много чувствителен слух. Такива хора може да бъдат добри служители в редица области, където трябва да имате перфектен и чувствителен слух, но в същото време силните звуци ще бъдат стресиращи за тях“, отбелязва отоларингологът.

Хиперакузията е характерна и за редица заболявания, казва специалистът. Така например, в списъка с причини за повишена чувствителност към звуци, УНГ-лекарят посочва:

• Патология на слуховата тръба при кондуктивна загуба на слуха, когато на фона на глухотата човек чува звуци в главата. В тази ситуация шумът около него ще бъде по-досаден.

• Отосклероза. Това е вариант на същата кондуктивна загуба на слуха, когато възниква анкилоза (неподвижност на ставите) на слуховата структура, позната като чук-наковалня-стреме. В този случай човек болезнено възприема звуковите вибрации, което естествено го дразни. Първоначално чува по-зле, но ако се появят силни звуци, те се оказват болезнени за него.

Също така, както казва д-р Владимир Зайцев, при наличието на проблеми със слуха и повишена чувствителност към шум може да се подозира не само тези заболявания, но и тубоотит, нарушение на дренажната вентилационна функция на слуховата тръба или дори невротично състояние , което се случва много често в случая. И в последния случай няма патология на слуха.

Менингитът, който засяга функционирането на нервната система и мозъка, може да причини проблем. Това е от компетенцията на невролога. Повишена чувствителност към звуци се причинява и от мигрена, заболявания на черепно-лицевите нерви, множествена склероза.

Как да се диагностицира?

Както отбелязва д-р Владимир Зайцев, трябва да отидете на лекар веднага щом усетите подобна чувствителност, която дори не бива да е твърде фрапантна. Освен това е по-добре да започнете с УНГ, за да прецените и определите дали има някаква патология в тази конкретна област.

Специалистът ще проведе пълен преглед. Ако няма проблеми неговата компетенция, лекарят ще напише направление за невролог. Ако е необходимо, може да се наложи консултация с клиничен психолог, психоаналитик, психотерапевт. И ако няма резултат, тогава човекът, който има някаква чувствителност към звуци ще трябва да си запише час за психиатър.

За изследване могат да се използват различни методи

Така например рентгеновата снимка дава информация за състоянието на черепа. Може да сe направи компютърна и магнитно-резонансна томография на мозъка. Ако е необходимо, се предписват електроенцефалография, ехоенцефалография, доплерография на различни нива и дуплексно сканиране.

В някои случаи се прави лумбална пункция, която ще определи проявите на менингит, което също влияе върху развитието на хиперакузия. От лабораторните методи се предписва тест за херпесен вирус, имунограма за определяне на имунодефицит и биохимичен анализ на урината.

Лечението зависи пряко от проблема, който причинява повишена чувствителност към звуци. Ако това са заболявания от областта на УНГ, специалистът ще ги лекува. Ако проблемът е неврологичен, неврологът ще използва свои собствени методи. В някои случаи, като менингит, може да се наложи хоспитализация. Понякога се използва и операция за решаване на проблема.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!