Поплачи си и ще ти мине: 10 основни въпроса за сълзите

Митове и истини за сълзите и плача

Проучванията показват , че средно жените плачат около 4 пъти месечно, а мъжете два пъти по-рядко – 2 пъти месечно. Това не съответства съвсем на стереотипното мнение, че „истинските мъже не плачат“, но се вписва идеално в реалния свят, където всеки човек, независимо от пола, има право да изразява чувствата си.

Какво са сълзите като цяло, защо се появяват и дали могат да бъдат полезни, нека да разберем точно сега.

Какво представляват сълзите?

Сълзите, които се стичат от очите, не са създадени равни. Учените ги разделят на три основни категории: базални, рефлекторни и емоционални.

• Базалните сълзи поддържат роговицата влажна и се появяват всеки път, когато мигнем.

• Рефлекторните сълзи предпазват очите от дразнене при попадане на прах, пясък или алерген – нещо, което трябва да се отстрани възможно най-скоро.

• И накрая, емоционалните сълзи изразяват нашата реакция към случващото се – тъжно или, обратно, изключително щастливо събитие.

Течността, която изгражда сълзите, съдържа вода за хидратиране и масла за смазване и предотвратяване на изпаряването. Също така в сълзите има и малко слуз, която им позволява да се разпределят равномерно по повърхността на очите и съдържа антитела и специални протеини, които са там, за да се противопоставят на инфекциите.

Базалните и рефлекторните сълзи са 98 % вода. Емоционалните сълзи имат много по-богат състав, който включва хормони на стреса и – приятен бонус – естествени болкоуспокояващи.

Полезен ли е плачът за здравето?

Версиите по този въпрос са много и различни, но като цяло учените най-вероятно биха отговорили утвърдително. Дори Аристотел пише , че плачът „изчиства ума” от потиснатите емоции. Съвременните психолози са съгласни с древния мислител, като отбелязват, че плачът е важна част от механизма , който помага на човек да облекчи стреса и да се справи с емоционалната болка.

В международната наука задържането на негативни чувства (вместо да им се даде воля) се нарича репресивно преодоляване. Има убедителни доказателства, че подобно задържане подкопава имунната система. То може да бъде свързано и с риск от сърдечно-съдови заболявания, хипертония, тревожност и депресия.

Освен това плачът стимулира чувството на привързаност, поради което понякога е толкова хубаво да поплачем на рамото на любим човек. Много изследвания показват, че когато хората гледат снимки на лица със или без сълзи, те са по-добри в разпознаването на емоциите на онези хора, които имат видими сълзи.

Лошо ли е ако не обичам да плача?

Не точно. Ако не сте свикнали или не обичате да плачете, няма за какво да се притеснявате. Според редица проучвания хората, които изобщо не плачат (някои от тях не са го правили в продължение на половин век), се справят също толкова добре, колкото и онези, които плачат сравнително редовно.

Според други проучвания единственото нещо, на което плачът наистина е способен , е да увеличи физиологичната възбуда. И е малко вероятно по някакъв начин да повлияе на нивото на стрес или да облекчи болката.

Но понякога се чувстваме по-добре след плач. Защо?

В основата си човешкото тяло е химически завод, който работи без почивен ден. По време на страх се отделя норепинефрин, а по време на удоволствие – допамин. Емоционалните сълзи, разбира се, също имат свой съпорт. Когато плачем, се произвежда левцин-енкефалин, опиоиден пептид, който, подобно на други опиоиди, може да предизвика някои приятни ефекти. Казваме „може би“, защото, въпреки че се формира във всички без изключение, не винаги се усеща облекчение.

Факторът на вътрешното възприятие е от голямо значение тук. Колкото повече време е минало от последния плач, толкова по-вероятно е плачът да бъде полезен. Но ако току-що сте плакали, е по-малко вероятно да кажете, че се чувствате по-добре.

Кога плачът се превръща в проблем?

Няма стандарт за плача. Но в същото време не трябва да забравяме, че сълзливостта, наред с някои други симптоми – раздразнителност, повишена умора, загуба на интерес към неща, които винаги са носили приятни емоции – може да е признак на психично или неврологично разстройство. Затова, ако откриете, че плачете в отговор дори на минимални стимули, като преди не сте го правили, или ако установите, че плачът пречи на обичайните ви дейности като работа или учене, може да си струва да поговорите със специалист.

Важно е да разберете, че плачът не означава непременно, че имате психологически или емоционални проблеми. Например, хората с тежка клинична депресия често не могат да плачат, дори когато наистина им се иска.

Защо аз плача, а моят приятел не?

Съвсем очевидно е, че един трогателен филм (дори да е „Титаник“ или „Хачико„) не трогва всички по един и същ начин. И дори много по-емоционално събитие, като смъртта, няма да докара сълзи на всички. Болката от загубата, спомените, които карат всичко да рухне, и усещането, че има толкова много неизказани неща – да. Но сълзи не винаги са необходими.

Според учените има два основни фактора , които влияят на това.

Първият е прагът на плача, който варира от човек на човек. Това е моментът, в който чувството става толкова силно, че започваме да плачем. Тези прагове могат да се променят през целия живот и дори в рамките на един ден (да речем, физическото изтощение може да направи човек по-податлив на сълзи). Второто е емоционална реактивност. Тоест интензивността, с която човек реагира на всяка ситуация в живота.

Вярно ли е, че само хората плачат?

Плачът определено е социална конструкция. Той сигнализира както на самия човек, така и на околните, че има някакъв проблем, с който не може да се справи сам.

В допълнение към ензимите, липидите, метаболитите и електролитите, които съставляват всички сълзи, емоционалните сълзи са с по-високо съдържание на протеини. Една от хипотезите е, че това ги прави по-вискозни, и затова прилепват по-силно към кожата и се стичат по-бавно по лицето и следователно са по-видими за околните.

Има друга , по-малко трогателна теория, която казва, че плачът е добър инструмент за манипулация. По време на кавги, например, сълзите значително намаляват агресията.

И почти сигурно сте чували за крокодилските сълзи – любопитен феномен, когато крокодилът „плаче“, докато изяжда жертвата си. Хората също получават синдром на крокодилските сълзи, за който лекарите говорят, ако в резултат на злополука или друго сериозно нараняване нервите не се възстановят правилно и сълзите текат неволно (и често в неподходящи ситуации).

Колко можем да плачем?

Кратък отговор: колкото искаме. Не можем да плачем „твърде много“ или „недостатъчно“, защото сълзите са причинени от комбинация от емоционални, физически и химически реакции. Така че сълзенето може да се появи по време на настинка, когато слъзният канал набъбва и се запушва, да бъде симптом на алергична реакция към цветен прашец, например, или следствие от офталмологично заболяване. Също така очите могат да изсъхнат (синдром на сухото око), включително и заради прием на определени лекарства.

Неконтролираният патологичен плач може да бъде симптом на болестта на Алцхаймер, инсулт или друго увреждане на мозъка. Тази проява обаче не е първата в общата клинична картина, така че проблемите очевидно ще се забележат много по-рано.

Плачат ли жените повече от мъжете?

Има изключения от всяко правило, но обикновено жените плачат повече от мъжете. Тази разлика се проявява на около 11-годишна възраст. И пубертетът (разбирайте: началото на менструацията) няма нищо общо с това. Най-вероятно се дължи на културни очаквания и насърчаване на „мъжествеността“: момчетата и мъжете имат много по-високи нива на срам, когато плачат. Любопитно е, че мъжете, които плачат в подходящ емоционален контекст, се оценяват от жените като по-привлекателни. Някои изследвания показват, че е по-вероятно мъжете да плачат поради смърт, раздяла, загуба на домашен любимец и заради последно сбогом с родител или друг близък човек.

Защо е трудно да игнорираме плачещо бебе?

Въпреки че споменахме, че животните не плачат, плачът на бебето е примитивно поведение, характерно за всички бозайници. Механизмите, които го управляват, са в главния мозък. Следователно плъховете, котките и хората са в състояние да „плачат“ дори когато липсва предният мозък, който се развива много по-късно.

Независимо от вида и биологичното съвършенство, звуците на плачещите бебета са сходни по акустична структура. И многобройни проучвания показват , че тези „обаждания“ специално активират области от мозъка на възрастните, чието внимание и съпричастност детето се опитва да спечели. Плачът е насочен най-вече към жените, но дори и при мъжете може да причини спад на тестостерона и по-мило поведение.

Универсалността на сигнала също е доказана: елените, например, ще реагират на призивите на бебета тюлени, котки, хора, а понякога и прилепи и мармоти.

Между другото, ако понякога оставяте детето да си „поплаче“, това не ви прави лош родител. Учените са установили, че този подход не засяга нито привързаността, нито развитието на бебето, но може да бъде свързан с по-кратка продължителност на плача след навършване на година и половина.

Съвременното изследване на плача все още е в начален стадий. Mистерията на сълзите – и неотдавнашните доказателства, че те са много по-важни, отколкото учените някога са вярвали – карат учените да продължат да ги изследват.

Сълзите са от изключително значение за човешката природа. Плачем, защото имаме нужда от други хора. Плачем, защото даваме воля на чувствата си. И в това няма нищо лошо.

Източник: time.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!