Проблеми с цикъла, стомаха и мускулна болка: Защо тялото реагира на стреса по начина, по който го прави

Как претоварването се отразява на менструацията, храносмилането, мускулите и ставите? Даваме ли си сметка колко опасен е стреса?

Всъщност, човешкото тяло е създадено да се справя ефективно със стреса. Основната реакция на стрес „борба, бягство или замръзване“ е помагала на първобитните хора да оцелеят в битки с хищници, климатични промени и разни други предизвикателства на древния свят. Днес тя остава абсолютно същата, дори ако хищникът е бъгнат компютър, изпуснат смартфон, агресивен партньор или несъпричастен шеф.

Но дори незначителните и редовни стресови претоварвания, както всички знаем, не носят нищо добро на нашия организъм. Да не говорим за хроничния стрес, който събаря „настройките“ на тялото, като не му позволява да се адаптира към новата реалност. Това важи за всички системи и органи в него, но някои от тях страдат повече от други.

Стрес и храносмилане

Червата са един от най-реактивните органи в този смисъл. И всичко това, защото са пряко свързани с мозъка и са изключително чувствителен към емоциите , които изпитваме. Оттук и вълшебните пеперуди в стомаха, когато се влюбим. И силното гадене преди изпит, четене на доклад или публично изказване. Както и смущенията в апетита, когато сме тревожни или ядосани.

Доказано е, че стресът може да забави храносмилането, в резултат на което човек е възможно да изпита такива неприятни прояви като болки в корема, подуване и запек. По същия начин може да ускори тези процеси и да доведе до диария (въпреки че продължавате да се храните нормално и не сте правили никакви промени в диетата напоследък).

В края на 40-те години учените проведоха експеримент, неетичен за съвременните стандарти, за да видят доколко стресът може да повлияе на червата. За да направят това, те казаха на група доброволци, че са диагностицирани с рак на дебелото черво. Ефектът беше светкавичен: почти всички участници в експеримента имаха чревни спазми.

Някой, който е под стрес, не може да се храни, за разлика от друг, който не спира да яде

Този често срещан пример описва най-добре нервните връзки между червата и мозъка.

Ако заради преживян стрес се храните активно и нездравословно, е много вероятно това да доведе до киселини или подуване на корема . Храни с ниска хранителна стойност, които сме склонни да избираме в подобни ситуации, също могат да ги провокират.

И накрая, колкото по-бързо някой яде, толкова повече въздух поглъща и толкова по-бързо ще го притесняват оригването и газовете.

Силното безпокойство може да причини не само гадене, но и повръщане. Но, все пак има и една добра новина – колкото и да е силен стреса, не може да предизвика язва. Може само да изостри симптомите, ако вече я имате, както и на други заболявания на стомашно-чревния тракт. За язвата вина има единствено бактериалната инфекция, която и без стресираща подкрепа се справя перфектно със задачите си.

Два хормона на стреса са отговорни за всичко, което се случва със стомашно-чревния тракт: адреналин и кортизол. Те пречат на храносмилателния процес, дори когато просто седнете на масата с разстроени чувства или спорите за нещо със семейството си по време на вечеря. Но наскоро учените откриха, че окситоцинът може да участва и в сложната връзка между стреса и храносмилателните разстройства. Екип от Медицинския колеж на Пенсилванския държавен университет установи при експерименти върху плъхове, че „хормонът на любовта“, който също се отделя по време на стрес, но винаги се е смятало, че има малък ефект върху червата, може да забави изпразването на стомаха и да ускори движението на храната през дебелото черво. В първия случай ще „надуе“ стомаха, а във втория ще провокира диария.

Стрес и менструация

Ежедневните малки стресове определено няма да доведат до проблеми с менструалния цикъл. Но понякога, по време на особено стресови периоди, менструацията внезапно спира да върви по график или изчезва напълно (възниква аменорея). Това е свързано с хипоталамуса, частта от мозъка, която контролира цикъла.

Хипоталамусът обикновено е чувствителен към външни фактори, включително сън, хранене и физическа активност. Е, стресът, разбира се, е в състояние да разбърка всичко това.

Ако всичко работи правилно, хипоталамусът отделя химикали, които стимулират хипофизната жлеза, която след това праща тази стимулация към яйчниците да произвеждат естроген и прогестерон. Кортизолът, основният хормон на стреса, може да наруши точното взаимодействие на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците – оттук и проблемите.

Връзката е много проста: колкото по-високо е нивото на кортизола, толкова по-високи са рисковете. Следователно, колкото повече стрес изпитва жената, толкова по-вероятно е менструалният ѝ цикъл да бъде нарушен. Трябва ли да посетите лекар в този случай? Определено няма да е безполезно да изключите по-сериозните проблеми и да намерите начин да облекчите безпокойството. Но ако стресът и промените в начина на живот не помогнат, лекарят може да ви предпише противозачатъчни хапчета с естроген и прогестерон, за да се регулира цикъла.

Стрес и други прояви

Почти никой не намира за изненадващо, че стресът може да причини главоболие или болки в стомаха. Но някои прояви на стрес не са толкова очевидни. Например, стресът може да причини мускулна болка и спазми, да доведе до влошаване на симптомите на артрит и фибромиалгия и да е виновен за значително по-ниските прагове на болка. Освен това стресът винаги усилва сърдечната честота, което може да увеличи риска от сърдечни и съдови заболявания, да провокира повишаване на кръвното налягане и да влоши симптомите на астма.

Ако имате дерматологични състояния като екзема, розацея или псориазис, стресът може да ги обостри прогресивно. Също така често засяга и „триъгълника на напрежението“, който включва раменете, главата и челюстта, причинявайки доста силна болка и спазми във всеки един от „ъглите“. И допълнително подкопава имунната система, намалявайки естествената способност на организма да се противопоставя на вирусите.

Когато стресът стане опасен

Да припомним още веднъж – стресът може да бъде полезен. Той, например, дава енергия на тялото и помага за по-ефективно адаптиране към променящите се условия на околната среда. Но хроничният стрес е друг въпрос. Дори при изключителна стабилност на тялото, той е свързан с чести главоболия, проблеми със съня, невъзможност да се концентрираме върху нещо и нетипична забрава.

Различните хора имат своя собствена „точка без връщане“ при стрес претоварване. Тоест някой може да изпита симптоми след няколко часа след четене на новинарската емисия, а друг само след като бъде уволнен от работа. Не съществуват норми и слабата воля няма абсолютно нищо общо с това.

По същия начин всеки от нас ще се възползва от собствените си антистресови дейности. За някой ще са достатъчни разговор с любим човек и топла вана с мехурчета, докато друг ще трябва да пропусне няколко дни на работата за своя сметка и да напусне града, за да се разсее малко.

Отдавна е доказано, че 7-8 часа сън през нощта (ако си легнете преди полунощ), умереното физическо натоварване, разходките на открито и здравословното хранене могат да помогнат. Единствената трудност е, че под въздействието на силен стрес може да бъде трудно да се постигне една такава антистресова рутина. Ето защо, ако установите, че не можете да се справите сами, говорете със специалист и помислете за когнитивно-поведенческа и/или лекарствена терапия.

Източник: clevelandclinic.org

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!