Японска тактика за дълголетие: ето така се става столетник!

От векове човечеството търси тайната на вечната младост и как да постигне максимално дълголетие

дълголетие
Дълголетие се определя като „дълъг живот“ или „голяма продължителност на живота“. Терминът идва от латинската дума longaevitās. Думите longus (дълъг) и aevum (възраст) се комбинират в понятие, което означава индивид, който живее дълго време.

Най-важната част от това определение е неговият сравнителен характер. Дълголетието е нещо, което е над средната продължителност на живота.

Има страни, чиито жители се справят най-добре с това да живеят дълго и да преминават през годините в сравнително добро здраве. Япония е най-добрият пример в това отношение. Средната продължителност на живота в Страната на изгряващото слънце (81,64 години) се превърна в рекорд и е с почти 11 години по-висока от средната за планетата (71 години). Кои традиции на японците са причината за това и какви навици трябваше изостави източната нация, за да стигне до този рекорд по дълголетие? И още един въпрос: на колко години мислите, че е жената на снимката? Отговорите са в днешната статия.

Зеленчуци или месо?

Традиционната японска диета донякъде напомня за средиземноморската. Приоритет са зеленчуците, рибата и морските дарове, които се консумират всеки ден. Мазнините, които се използват, са предимно растителни. Яйцата присъстват в поне две или три ястия от дневното меню.

Японците ядат много малко месо. Пилешкото е по-често срещано. Червеното месо е по-вероятно да се включи към празничната трапеза. Друга особеност на японската кухня е почти пълното отсъствие на млечни продукти и голямо количество на храни, произведени от соя. Порциите обикновено са малки. Освен това яденето с клечки забавя храненето. В резултат на това, японците ядат средно с 20% по-малко от европейците (на едно хранене).

Топла храна

Японските лекари отдавна са установили, че горещите храни и напитки, които буквално парят и изгарят лигавицата, са сериозен рисков фактор и причина за много стомашно-чревни заболявания. В страната беше организирана разяснителна кампания, след която много хора преразгледаха хранителните си навици.

В същото време ние традиционно ядем по-топли или направо горещи храни – топла супичка, гореща яхнийка. Поколения наред бяха облъчени с погрешни схващания, едно от които е, че студената храна е потенциално опасна и е предпоставка за много болести – от настинка до разстройство.

Всъщност природата е създала човека да не е много приспособен да яде топла храна. Освен това, свиквайки с усещането за парене на храната, ние постепенно губим чувствителност и вече не можем да различим много горещо от просто топло. С течение на времето това може да причини възпаление в стомаха, което да завърши с гастрит.

Почти безсолно дълголетие

През 70-те години на миналия век японски учени търсят причината за високото ниво на сърдечните и съдови заболявания в страната. Както се оказа, на фона на сравнително здравословното хранене, повечето хора ядат твърде много сол.

Днес средният дневен прием на сол в Япония е намалял 4 пъти (от 40 на 10 грама на ден). А навикът, който повечето от нас имат – да добавяме сол към ястията, преди да сме ги опитали, предизвиква изключителна изненада сред японците.

Телевизия или разходка?

Японските геронтолози твърдят, че най-доброто лекарство за свързаните с възрастта промени в мозъка е постоянното учене, непрекъснатото набавяне на нова информация и умения, но по старомодния начин – четене, писане, дискусии. Може би затова японските пенсионери, според статистиката, четат поне по два-три часа всеки ден.

Пред телевизионните екрани възрастните японци прекарват средно час на ден, отделяйки повече време за разходки. За сравнение: у нас по-възрастните българи седят пред телевизора по около 4 часа на ден, отделяйки 20 пъти повече време за това, отколкото за физическа активност.

Държавна програма за подпомагане на възрастните хора

В Япония държавата е сериозно загрижена за здравето на гражданите. Редовно се прилагат програми, насочени към удължаване на дълголетието. Целта е да се намали разликата между общата продължителност на живота и неговия активен период. Обръща се голямо внимание на ранното откриване и превенция на хроничните заболявания.

Японските пенсионери активно общуват със своите връстници, ходят на театри, изложби и концерти, което им позволява да запазят когнитивните способности на мозъка по-дълго. На възрастните хора се предлагат безплатни курсове, за тях се създават различни клубове по интереси, насърчават се да поддържат социална активност. Парковете се използват за спорт и разходки, а пейките – за кратък отдих, а не за дълго съзерцание.

Както виждате, благодарение на грижите на държавата и добрите навици, японците успяват да отблъснат настъпването на старостта. Може би някои от горе изброените тактики си струва да приложим и ние. И обещаният отговор: Маса Нарита от Осака, показана на първата снимка, наскоро отпразнува 100-ия си рожден ден. Дълголетницата живее сама в къщата си, тъй като цени независимостта и свободата си. Тя редовно посещава салон за красота и поддържа здравето си, като чете ежедневници и готви три пъти на ден. „Активността е ключът към дълголетието “, казва Нарита.

Източник: takprosto.cc

Оценете статията
Оценка 5 от 4 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.