Селен: превенция на рак и повишаване на имунитета

Селен – познат е като основен минерал, необходим за имунитета, здравето на щитовидната жлеза, антиоксидантната защита и др.

Приемът на селен трябва да е точен – твърде много или твърде малко може да има неблагоприятни ефекти. Тази статия обхваща всички предимства на селена, оптималната дозировка и токсичността.

Отдавна се знае, че микроелементите заедно с витамините играят сериозна роля за доброто здраве на човешкия организъм. През 1980-а година СЗО призна микроелемента селен за основен компонент на храненето. И това съвсем не е напразно.

Какво е положителното въздействие на селена (Se) върху здравето? В кои продукти може да се намери във високи концентрации и как се компенсира дефицитът на селен?

Как селенът влияе на здравето?

Селенът е известен на науката като мощен антиоксидант: той има способността да намалява концентрацията на продуктите от окислението на мазнините. Това проявява противораковите способности на този микроелемент.

Селенът също така стимулира имунната система, насърчава оптималния клетъчен растеж и започва лечебния процес.

Ценните свойства на селена станаха известни през 60-те години на ХХ век. Дотогава микроелементът се смяташе за токсичен. Тук има известна истина: доза, надвишаваща нормата, може да провокира отравяне със селен. Но предозирането с този минерал е доста трудно, тъй като съдържанието му в продуктите (дори тези, в които се препоръчват при дефицит на селен) е оскъдно.

До какво води липсата на селен?

Експертите са установили, че липсата на селен води до дистрофия на сърдечния мускул. При недостиг на този микроелемент започват проблеми с кръвоносните съдове, черния дроб и панкреаса. Дистрофията на панкреаса води до факта, че мазнините спират да се абсорбират и се развива дефицит на мастноразтворими витамини (A, E, D, K). Освен това е установен ефектът на селена върху репродуктивната система. Мъжете с правилна консумация на минерала решават проблема с безплодието, а при жените рискът от вероятни спонтанни аборти е сведен до минимум.

Селенът се препоръчва като част от лечението след прекаран инсулт, „втвърдяване“ на артериите (атеросклероза), усложнения от приема на статини, анормални нива на холестерол и високо кръвно налягане по време на бременност.

Използва се и при различни видове рак, включително рак на простатата, дебелото черво и ректума, стомаха, хранопровода, белия дроб, яйчниците, пикочния мехур и кожата.

Установено е, че пациентите с рак имат изключително ниско ниво на този микроелемент в кръвта

Експертите също така доказаха, че колкото по-високо е съдържанието на селен в организма, толкова по-малко агресивни са туморите и по-рядко се проявяват всякакви усложнения.

Още ползи от селена

Селенът се използва при омазняване на черния дроб, свързано с чест прием на алкохол. Кожните лекари го изписват при различни видове екзема, сърбеж и люспеста кожа (псориазис). Полезен е при уголемена простата, хепатит С, диабет, болест на Kaschin-Beck, ниско тегло при раждане, мускулна дистрофия и инфекция на панкреаса.

Някои хора приемат селен през устата при недостатъчно активна щитовидна жлеза.

Други състояния, които селенът може да предотврати (като част от назначеното лечение):

• възпаление на щитовидната жлеза; • остеоартрит;
• ревматоиден артрит (РА);
• очно заболяване, наречено дегенерация на макулата;
• сенна хрема;
• безплодие;
• катаракта;
• ранно посивяване на косата;
• абнормно променени предракови клетки;
синдром на хронична умора; разстройства на настроението; отравяне с арсен и живак; предотвратяване на спонтанен аборт.

Селенът се приема и през устата за предотвратяване на сериозни усложнения и смърт от критични заболявания като нараняване на главата и изгаряния. Използва се и за предотвратяване на птичи и свински грип, лечение на ХИВ/СПИН и намаляване на страничните ефекти от химиотерапията и лъчетерапията при рак.

Какви са биохимичните процеси, в които селенът участва и има противораков ефект?

1. Активиране на имунната система

Ние непрекъснато образуваме ракови клетки, но докато имунната защита на организма се „се справя“, това предотвратява прогресията на новообразуванията.

2. Защита на клетъчните мембрани и ДНК

Като антиоксидант, селенът защитава клетъчните мембрани и се противопоставя на генетичните промени в ДНК, като влияе благоприятно върху растежа на здрави клетки.

Липсата на този минерал, освен при страдащите от различни видове рак, се проявява при пациенти с муковисцидоза и други болести, причинени от автоимунни проблеми.

Хранителни източници на селен

Количеството селен в храните може да варира значително в зависимост от съдържанието на селен в почвата. Съдържанието на селен в почвата варира значително в зависимост от региона. Растителните храни получават селен от почвата, което след това ще повлияе на количеството селен в месото на животните, които ядат тези растения.

Протеиновите храни от животните обикновено са добри източници на селен. Морските дарове, месото от органи и бразилските орехи са храните с най-високо съдържание на селен, въпреки че повечето хора получават по-голямата част от селена от ежедневни основни продукти, като хляб, зърнени храни, птици, червено месо и яйца.

Храни, в които има селен, и които могат да се консумират всеки ден

Кашу;
Риба и миди;
Говеждо месо, шунка, черен дроб, свинско шкембе и език;
Месо от пуйка и пиле;
Пълнозърнест хляб;
Фасул, леща;
Извара, яйца;
Спанак, пресен грах и броколи;
Кафяв ориз и слънчогледови семки;
Банани.

Дневна потребност от селен

Селенът не може да бъде синтезиран от тялото, а само внесен отвън. Препоръчителната дневна доза за възрастен е 50-60 мкг. Специална нужда от този ценен минерал се забелязва особено при бременни жени и жени в периода на кърмене (до 80 мкг на ден). Истинският враг на селена са простите въглехидрати (всякакви видове сладки изкушения) – в тяхно присъствие тялото почти не усвоява този толкова полезен микроелемент.

Рекордьор по съдържание на селен са бразилските орехи – 2 мг. на 100 гр. продукт. Тоест 2 ядки ще осигурят дневната нужда от минерала (трябва да са пресни, а не гранясали). Достатъчно количество селен се открива в сравнително богат списък от морски дарове. При топлинната обработка на храната обаче се губи голям процент селен.

Най-богати на селен храни:

Бразилски орехи – 2000 мкг
Kокос – 810 мкг
Шам фъстък – 450 мкг
Свински бъбреци – 270 мкг
Сушени стриди и манатарки – 100 мкг
Риба тон, агнешки бъбреци, раци, омари – 90 мкг
Пилешко, свинско, телешко, патешки дроб – 40-70 мкг

Струва си да се отбележи, че е нереалистично да се задоволи напълно нуждата от селен само чрез храна. Поради това е необходимо да се взима селен в комплекс от витаминни и минерални добавки.

Странични ефекти от предозирането със селен

Селенът е безопасен за повечето хора, когато се приема през устата в дози по-малко от 400 мкг дневно, краткосрочно.

Селенът е ВЪЗМОЖНО ОПАСЕН , когато се приема през устата във високи дози или дългосрочно. Приемането на дози над 400 мкг може да увеличи риска от развитие на селенова токсичност. Приемането на по-ниски дози в дългосрочен план е възможно да увеличи риска от развитие на диабет. Високите дози селен могат да причинят значителни странични ефекти, включително гадене, повръщане, промени в ноктите, загуба на енергия и раздразнителност.

Отравянето при продължителна употреба е подобно на отравяне с арсен, със симптоми, включително загуба на коса, бели хоризонтални ивици по ноктите, възпаление на ноктите, умора, раздразнителност, гадене, повръщане, мирис с дъх на чесън и метален вкус.

Селенът може също така да причини мускулна чувствителност, тремор, замаяност, зачервяване на лицето, проблеми със съсирването на кръвта, проблеми с черния дроб и бъбреците и други странични ефекти.

Източник: www.healthline.com, www.hsph.harvard.edu

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!