Без паника: Невролог обяснява особеностите на пост-ковидните усложнения

Професор Виталий Ковалчук, невролог, обяснява подробно за постковидните усложнения, какви са и какво причиняват на човешкия организъм

При постковидните усложнения наблюдаваме развитие на голям брой неврологични разстройства и психоемоционални разстройства. Те са видими при много пациенти, и то още от първите дни на заболяването.

Какви точно са тези нарушения? Кои от тях са най-често срещаните и най-опасните?

Наред със сериозните заболявания на централната и периферната нервна система, които могат да възникнат на фона на COVID-19 (а това са инсулт, остра некротизираща хеморагична енцефалопатия, менингит, енцефалит и синдром на Гилен-Баре) при пациенти, претърпели COVID -19, доста често и за продължително време се отбелязват различни неврологични, психоемоционални и когнитивни нарушения, уточнява професорът.

Основните включват хранителни разстройства, всякакви фобии, значително повишено ниво на тревожност, постоянен стрес, което от своя страна води до неадекватен отговор на банални житейски ситуации. Също така, още от първите дни на заболяването, при повечето пациенти често се наблюдава асоциално поведение, намаляване на самокритичността и хиперсексуалност.

Много учени твърдят, че коронавирусът засяга мозъка. Така ли е?

Една от най-честите последици от COVID-19 е изключително тежката астения, чиято тежест и продължителност не са характерни за конвенционалния ТОРС (тежък остър респираторен синдром). Говорим за повишено ниво на умора, доста резки промени в настроението, загуба на способността за продължителен умствен и физически стрес.

Основната разлика между астения и банална умора е невъзможността за възстановяване на силата след почивка или в резултат на промяна в дейността. И е важно да се отбележи, че това е много опасна ситуация, която не може да бъде пренебрегната, тъй като липсата на навременна помощ води до развитие на различни психоемоционални и органични патологични разстройства.

Сред последните невроциркулаторната астения е най-опасна, тъй като това състояние може да доведе до развитие на инфаркт на миокарда при млади хора, както и такива, които са на средна възраст.

Възможни ли са нарушения на паметта, може ли да намалее концентрацията на вниманието?

Пациентите често развиват когнитивни нарушения, включително нарушена памет и концентрация. Най-често тези явления се проявяват в лека степен, но в редица случаи се наблюдава и доста тежко нарушение на интелектуално-мнестичните функции (способността на мозъка да фиксира, помни всяка информация и да я възпроизвежда в точното време).

Може ли вирусът да причини депресия, паник атаки?

Пандемията от COVID-19 доведе до различни други пандемии и епидемии, като епидемия от синдроми на болки в гърба и ставите. И разбира се, това допринесе за развитието на пандемия от психоемоционални разстройства, което, между другото, беше улеснено до известна степен и от медиите, които често ескалираха ситуацията.

В тази връзка наблюдаваме не само посткардиални, но и родови изразени психоемоционални разстройства. И всеки лекар в такава среда трябваше да стане отчасти психотерапевт, за да успокои пациентите.

При редица болни психоемоционалните разстройства са изключително изразени, и е много, много трудно да се нормализира това състояние.

Какво може да се направи за бързо връщане към обичайния начин на живот, включително и у дома?

Лечението на пациентите трябва да бъде комплексно и многостранно, включващо няколко вида терапии, сред които са поведенческа, физическа и медикаментозна.

Поведенческата терапия включва:

• оптимален режим на труд и почивка;
  отказ от контакт с вредни влияния;
  здравословни физически упражнения;
  почивка;
  смяна на околната среда;
  диетични особености (например употреба на храни с високо съдържание на триптофан, а именно: банани, пуешко месо, сирене, пълнозърнест хляб, както и витамини С и витамини от група В).

Важно условие за възстановяване и връщане към обичайния начин на живот е компетентното използване на методи за физическа рехабилитация. Това са респираторна рехабилитация и дихателна гимнастика.

При провеждането им е необходимо да избягвате често срещани грешки. Такива са например надуване на топки, балони и издухване на въздух през тръба във вода. На хората, които са претърпели пневмония на фона на COVID-19, тези упражнения могат да допринесат за значително повишаване на вътребелодробното налягане с всички произтичащи от това негативни последици.

Източните дихателни техники, пълното дишане с неговите три фази и редица други, имат благоприятен ефект върху възстановяването на такива пациенти

Често се препоръчва, а не само при пост-ковидни разстройства, да се извършват динамични дихателни упражнения. Те се състоят в извършване на допълнителни движения на ръцете по време на вдишване и издишване. А най-честата препоръка е да повдигате и изпъвате ръцете по време на вдишване и спускане по време на издишване. За пациенти, страдащи от пневмония на фона на COVID-19, е важно да се мобилизират блокираните поради спазъм гръдни и междуребрени мускули – парадоксалната дихателна техника на Стрелникова помага за това.

Редица йога упражнения (но не всички) също са показани за пациенти, които са имали пневмония по време на COVID-19. Въпреки това, както техниките, които споменах, така и упражненията от дихателната йога трябва да се правят внимателно и непременно да се спазват препоръките на лекуващия лекар, който ще вземе предвид както благосъстоянието на пациента, така и поносимостта му към упражненията.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!