Подиграват ви се злонамерено, правят отровни забележки, обсъждат и най-малките ви грешки и често казват, че сте бреме
Защо търпите подобно отношение от вашите токсични роднини? Само защото „семейството е всичко“ и „роднините не се избират“? Как да решите проблема с токсичните нагласи от страна на близките, с техния тормоз и непрестанни обиди?
„Братовчед ми, майка ми и леля ми изглежда са в заговор. Постоянно ми се подиграват и говорят лошо за мен пред съпруга ми. Случи се така, че през есента имаме три поредни семейни празника, които традиционно се празнуват с роднините. И всеки път тръгвам към тях с натежало сърце. Като по-млада понасях някак това поведение към себе си. Все пак са ми роднини… Но децата растат и възприемат поведението на възрастните. Не искам синът и дъщеря ми да стават свидетели на това. Скоро пак ще трябва да се събираме по роднински и аз не знам какво да правя и как е правилно да постъпя…“
Подобна публикация имаше в една група във Фейсбук. Споделеното получи голям брой отговори. Участниците бяха разделени на два лагера: някои посъветваха жената незабавно да спре да общува с такива роднини. Имаше и такива, които споделяха, че самите те страдат от нетактичното или дори агресивно поведение на близките си, но мълчат, търпят и не предприемат нищо.
Някои от хората, които поддържат токсични семейни отношения, го правят умишлено. Причината е заради ползата: под формата на материални блага, очаквано наследство, помощ за децата или решаване на ежедневни проблеми. Струва ли си да се понася подобен тормоз?
Всеки пасивно-агресивен коментар или атака срещу вас може да повлияе негативно на психичното здраве
Широко разпространено е мнението, че кръвните връзки са ценни сами по себе си. „Семейството е всичко“, „роднините не се избират“ и други подобни нагласи традиционно ни се втълпяват още от детството. Роднинските връзки са се превърнали в окови, дори е страшно да се мисли за бягство. Много умни, независими и успешни хора приемат тази идея за даденост и продължават да търпят емоционалния тормоз от роднините си, но не и хора, близки до тях по дух.
От години ходите на пръсти около роднините, макар че те са тези, които инициират конфликтите. Защо? Могат ли споделените гени да ни накарат да се чувстваме като едно цяло с дадена група хора? Защо упорито поддържате отношения, които не са взаимно полезни? Само защото „кръвта вода не става“? Ако тези въпроси се въртят в главата ви и отговорите са различни от онова, което се случва около вас, време е да претеглите плюсовете и минусите на една такава комуникация.
За вас ли става дума?
Ако не сте напълно сигурни, че това е проблем и на вашето семейство, но възникват някои подозрения, опитайте се да запомните причината за следващия семеен спор и да определите ролята си. Ето няколко примера, които трябва да ви предупредят:
• Обвиняват ви, че сте винаги заети и никога не прекарвате достатъчно време със семейството си;
• „Обаждате се рядко“, докато тези, които казват това, никога не се обаждат;
• По принцип сте „прекалено“ – прекалено сте умни, глупави, дебели или мълчаливи, спорите твърде много, мислите само за себе си и т.н .;
• Когато се отпуснете и станете себе си, веднага възниква проблем с комуникацията;
• Отговорите ли честно на въпрос, отговорът ви не е интересен за никого и дори може да предизвика недоволство.
Какъв е проблемът?
Причините за такова отношение към един от членовете на семейството често се крият в неговото различие от останалите. Може да сте затворен в себе си и да имате по-малък социален кръг, отколкото енергичното ви семейство би желало. Или, напротив, вашата активност и ентусиазъм (на фона на установените навици на другите членове на семейството) да предизвиква раздразнение и да провокира кавги.
Може би вашата идеология е различна и вашите политически и религиозни възгледи не могат да оставят вашият „токсичен“ роднина безразличен. Във всеки случай човек не бива да си затваря очите и ушите за системните упреци от тяхна страна. Всеки пасивно-агресивен коментар или атака срещу вас може да повлияе негативно на вашето психично здраве. Не се опитвайте да оправдавате другия човек, просто защото той е… братовчед на майки ви.
Правилата за „удобно“ поведение, залегнали от детството, са трудни за промяна, но е възможно да им се противопоставим. Спорът с вашата съвест може да отнеме години, преди един ден да си кажете: „Това е моят живот! Само аз мога да избера с кого и как да го споделя. “
Три стъпки за получаване на лична свобода
1. Поставете ясни граници
Въпреки че сме чували това стотици пъти, не всеки успява да използва техниката в ежедневната комуникация. И напразно, защото ясното формулиране на вашата позиция помага за решаването на проблема, преди той да е възникнал. Опитайте се да информирате членовете на семейството си за онова, което е неудобно за вас в поведението им. Изразете своето недоволство и искайте промяна в комуникацията. На всяка цена подчертайте, че няма да търпите повече. За промяна в поведението е нужно време, така че им го дайте, но бъдете непреклонни след като този срок изтече. Ако „офертата“ ви бъде отхвърлена, вие и тези хора не сте в един коловоз.
2. Приложете теста „Приятел“
По някаква причина определението „приятел“ рядко се отнася за членовете на семейството. Запитайте се дали бихте искали да бъдете приятели с този човек, ако той не е ваш роднина. Понякога отговорът е отрицателен и има над какво да се помисли. В крайна сметка, ако сте имали подобни проблеми с колега или приятел, едва ли ще се опитвате с всички сили да поддържате добронамерена комуникация. И ако приятелството е невъзможно и вече не искате да си „тровите нервите“ с него, е време да поемете по друг път…
3. Аз, моя милост и…
Осъзнаването, че ВАШЕТО спокойствие е най-важното нещо на света се превръща в приятно откритие. Чувствата и желанията на роднините могат да бъдат отнесени на заден план. Не отговаряйте на неприятното и дразнещо съобщение, пропуснете натоварващата семейна среща. Отначало ще ви се струва, че чувството за вина няма да ви даде почивка. Но разбирането, че по този начин се предпазвате от източника на стрес ще ви помогне да възприемете нов модел на поведение. Ще откриете, че свободата е точно толкова хубаво усещане, колкото я описват поетите…
Източник: mindhacks.com
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!