Фрази, които разрушават щастието на децата

Много думи и фрази, изречени както от родителите, така и от бабите и дядовците, се запечатват в главата на детето

Тези фрази формират неговото мислене и взаимоотношенията му с другите хора. Без да се опитват да се сдържат, възрастните увреждат психическото здраве на малкия човек. Някои невинни забележки, сплашвания, предупреждения и многократни напомняния правят децата нещастни, дават им грешно отношение към техния бъдещ живот и успех.

Психолозите са сигурни, че много проблеми и комплекси „идват от детството“. Дори любящите близки могат да наранят деликатната психика на детето с опасни фрази, които често се произнасят с възпитателна цел. Опитайте се да ги премахнете от речника си, за да оформите един щастлив и успешен, уверен в себе си и собствените си способности човек.

Забранени фрази, които не трябва да се казват на децата

Отглеждането на дете изисква търпение и внимание към детайлите от възрастните. Понякога случайно или нарочно изпусната фраза придобива ново значение за детето, дълбоко ранява и го прави нещастно. Запомнете тези думи, научете се да изразявате емоциите точно и правилно и бройте поне до 20, преди да изречете поредната забележка.

Брат ти (сестра ти, приятелчето, съседа или който и да е) има отличен успех, а ти…

Много родители сравняват собствените си деца с по-успешни и по-умни техни връстници в опит да стимулират детето. Всъщност се задейства обратна реакция: то е сигурно, че е невъзможно да го обичате такова каквото е. Детето започва да прави всичко, за да угоди на възрастните и не се опитва да развива собствените си таланти. Такива фрази унищожават самочувствието и самоуважението в продължение на много години. Те буквално изтриват самоличността на детето.

„Имаш кашкавалени пръсти / ръце!“

Децата често изпускат предмети или чупят играчки. Те нямат достатъчно добра координация и внимание, така че бъдете търпеливи и разбиращи. Ако продължите да казвате фрази като тази, или да го хокате че е непохватно, детето ще престане да проявява инициатива, да помага, да опитва нови неща. То ще расте и ще стане зависимо от мнението на другите.

„Ако не слушаш, Торбалан ще дойде и ще те вземе!“

Опитвайки се да постигнат послушание, родителите плашат детето с раздяла и загуба. Така то не става по-послушно, но има скрити страхове, опасения и трудности при изграждането на доверителни отношения в зряла възраст.

„Ти си най-добрият и по-умен от всички!“

Често родителите се опитват да подчертаят любовта си по този начин, но постигат отрицателен ефект. Детето формира погрешно мнение за собствената си изключителност и важност. Във възраст, когато започва да разбира и оценява случващото се около него, то не може да разбере защо другите хора не го хвалят. Защо те не забелязват неговата изключителност? Често се развива погрешна (висока) самооценка, която пречи на изграждането на взаимоотношения със съученици, колеги и близки.

„Спри да плачеш, правиш от мухата слон“

За децата счупената или изгубена играчка е истинска трагедия. Подобна фраза от майката или бабата обезценява личните му чувства и само засилва неразбирателството и емоционалната пропаст между него близките му.

„Не ме гледай така! Какво си ме зяпнал? Марш в стаята!“

Родителите често използват подобни фрази, когато са ядосани. Те действат въз основа на емоции, но детето разбира, че е отхвърлено, не е обичано, изпитва страх и самота. Още щом усетите първите тръпки на нарастващия гняв – напуснете стаята и поемете дълбоко въздух, пийте вода, бройте, скачайте и чак след като си възвърнете самоконтрола спокойно поговорете с детето.

„Още веднъж, ако получиш тройка, ще…“

Родителите често изразяват предупреждения и заплахи, които не възнамеряват да спазят. Децата бързо разбират несериозността на ситуацията, спират да реагират на подобни заплахи и не приемат сериозно думите на възрастния. Не се учудвайте, че детето ви не слуша: опитайте се да изберете просто и адекватно наказание, за да не развалите връзката и за да разбере то, че хората трябва да изпълняват онова, което казват, без значение дали е за добро или зло…

„Нямам пари! (не може сега)“

Не желаейки да обясняват ситуацията на детето, възрастните потискат молбите (или капризите) с тази или друга стандартна фраза. Постепенно децата започват да изграждат в себе си убеждението, че родителите им са провали и няма да ги уважават в бъдеще. Не забравяйте да обясните причината за отказа, както и да предложите друга алтернатива. Може да отложите покупката или да поискате нещо в замяна, но не и да отклонявате молбата с краткото, но отблъскващо „нямам пари“, „забравих си портмонето у дома“, „не сега“ и т.н.

Много са фразите, които само на пръв поглед изглеждат безобидни и несериозни. Но родителите дори не предполагат до какви разрушителни последици могат да доведат неволно изречените думи в бъдеще. Опитайте се да ги отстраните от общуването с децата. Бъдете уверени и постоянни в своята подкрепа и изразявайте любовта си към малкия човек с всяка казана от вас дума.

Източник: www.parents.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!