Паническите атаки: кога се получават и кой е в риск

Хората, които страдат от паническа атака, никога не забравят първия път, когато са станали жертва на това неприятно усещане

Болест, която не съществува?

Почти всички хора, преживели пристъпи на паника, помнят първия път. Един прекрасен или може би не много добър ден, изпълнен с безпокойство и тревоги, те започват да изпитват рязка промяна в състоянието си. Усещат сърцебиене, цялото им тяло започва да трепери, дишането се ускорява, устата пресъхва. И най-важното – ужасът от смъртта за тях става съвсем реален.

Този ужас парализира някои, докато други решават незабавно да потърсят помощ. Пристига линейка, лекарите правят ЕКГ и казват: „Добре сте. Това са само нерви…“ Изглежда, че могат да си отдъхнат и да живеят живота си така, както досега. Но не след дълго става ясно, че това е невъзможно. Историята тепърва започва…

За реалните и нереални страхове, които са причинени от паническа атака, за това какво всъщност представлява, кой е уязвим и как се лекува, научаваме от статията на психиатърката Наталия Стилсън.

Как се случва?

Обикновено такова състояние възниква поради факта, че човек е много уплашен от нещо. В този случай той се страхува от рязка промяна в работата на тялото си. Започва да си мисли, че е болен от нещо, че получава инфаркт или инсулт.

Но причината не е свързана със заболявания на вътрешните органи, а е от психическо естество. Нервната система е тази, която променя естеството на своята работа и причинява цялата ужасна буря вътре. Това състояние изненадва човека. В такива случаи лекарите говорят за паническа атака.

Проявите на атаката са различни. Те могат да бъдат разделени на две големи групи: симптоми от вътрешните органи (соматични) и психични прояви.

Соматични симптоми

Най-често по време на паник атака човек изпитва усещане за натиск в областта на сърцето и сърцебиене. Това може да е най-страшното, защото в разбирането на много хора тези симптоми са признаци на инфаркт.

Но при паническа атака усещането за повишен сърдечен ритъм е субективно. На пациента му се струва, че сърцето бие с ускорени темпове. Всъщност пулсът може да остане в нормалните граници.

В допълнение към неприятните сърдечни усещания, човек в състояние на паническа атака изпитва усещане за притискане в гърдите. Струва му се, че се задушава и не му достига въздух. Той трепери, обезпокоен е от горещи вълни или студ, чувства се замаян.

Понякога към всички тези усещания може да се добавят и болки в корема, гадене и дори повръщане.

Психични симптоми

В такова състояние е трудно да се запази спокойствие. Ако тялото изпраща подобни сигнали, как да не се притеснява човек? Заради тях се развива остър страх от смъртта. Налице е тревога, че няма да се справи със състоянието и ще е невъзможно да му се окаже навременна помощ.

Човекът започва да бърза, опитвайки се да намери някой, който би могъл да помогне или, обратното – страхът го парализира в някой ъгъл. В крайна сметка всяко движение може да предизвика субективно усещане за влошаване.

Физиология на заболяването

Какво причинява това разстройство? За всичко е „виновна“ нервната система, отслабена от стреса.

Симптомите за първи път се появяват най-често поради умора, преумора или липса на сън. Всичко това се прибавя към стрес, трупан в продължение на месеци или години. Хормоните на стреса, предимно адреналин, се освобождават в кръвта. Но това все още не е достатъчно за развитието на паническото разстройство.

Когато тази буря се случи на човек в неподходяща ситуация, в която се чувства безпомощен (докато се вози в асансьор, обитава непознато място, в тясна и тъмна стая), тогава той може наистина да се почувства супер уплашен. Пациентът е обзет от страх не само поради неприятните симптоми, но и заради ужасът, че е сам, ще умре тук, сега и веднага и никой няма да може да му помогне.

Този страх остава завинаги в паметта. И когато пациентът попадне в подобна ситуация, отново е сам в същия асансьор или се озове в задушна стая, мозъкът му може автоматично да си припомни преживяното и да започне да изпада в паника. Адреналинът моментално се освобождава в кръвта, което отново причинява бърз сърдечен ритъм, учестено дишане, треперене и чувство на страх. Но, нито сърцето, нито съдовете, нито белите дробове са увредени, просто адреналинът ги кара да работят максимално.

Кой е в риск?

Не всички хора са еднакво засегнати. Жените страдат от паническо разстройство по-често от мъжете. В този случай рискът от заболяване зависи не само от пола, но и от възрастта. Най-често разстройството се развива при така наречените „млади възрастни“ – хора на възраст 25-30 години.

Значение имат и характеристиките на нервната система. Към панически атаки са по-податливи онези, чиято вегетативна система работи в „променлив режим“. Tова са хора, които бързо се изчервяват, изпотяват се, често им се вие ​​свят от вълнение, изпитват задух, умора, сърцебиене и стрес – усещания, форсирани от физически и емоционален стрес.

Чертите на човешката личност също играят съществена роля

Тревожните хора имат паническо разстройство по-често от средното за населението. Струва си да се отбележи обаче, че тревожността не е пряк път към паническите атаки. Става въпрос само за предразположение.

Наследствено ли е това разстройство? Все още не е надеждно установено, въпреки че се предполага известна наследственост. Ако в семейството има такива, които страдат от пристъпи на паника, тогава рискът от заболяване и при другите членове на семейството е по-голям. Генетичните характеристики може и да са „виновни“, а може би известна роля играе и „заразният пример“ на някой от членовете на фамилията. Децата наблюдават поведението на родителите и несъзнателно го копират.

Паническите атаки може да се повтарят в продължение на месеци или дори години. Пациентите се чувстват „с вързани ръце и крака“, заради този проблем.

Как се променя животът в зависимост от тежестта на заболяването?

Защо обществото игнорира тези хора и реално ли е да се победят паническите атаки?

Случва се така, че човек, страдащ от паническо разстройство, прекроява целия си начин на живот. Рискът от атаки трябва постоянно да се има предвид, а това изисква внимание и сила. Всички дела и планове трябва да бъдат коригирани според „какво ще стане, ако…“. Болестта се превръща в решаващ фактор не само за пациентите, но и за средата, която обитават.

Паническо разстройство: тежест

Като начало хората могат да реагират на паническите атаки по различен начин. Според това колко се променя ежедневието им, се различават три степени на тежест.

Първа степен

Тук ежедневието на пациента се променя много малко. Естествено, човек е разстроен, че периодично има епизоди на паник атаки, но нищо не му пречи да води пълноценен начин на живот. Опитва се да избягва места и ситуации, в които може да има атака, но го прави без много емоционален стрес. Ако например се страхува да се вози в асансьор, тогава той просто ще се качи по стълбите или ще изчака още някой, с който да го ползва.

Втора степен

Когато e налице умерена тежест, ежедневието на пациента се променя в по-голяма степен. Ако успее да предвиди друга ситуация, подобна на онази, която веднъж е причинила атака, няколко поредни дни изпитва страх и безпокойство. Ако знае, че може да развие паника в самолета, седмици или дори месеци преди пътуването, започва да мисли с трепет за полета. Или за това дали ще има лекар наблизо, ако случайно получи атака.

Полетът приключва без инцидент, но той напуска самолета така, все едно е бил в стая за мъчения. Въпреки това продължава да се радва на живота… до следващия полет.

Трета степен

При тази тежка степен животът става изцяло подчинен на паническите атаки. Пациентът се страхува от пристъпите и постоянно премисля събития и ситуации, които могат да причинят припадък. Страховете му нарастват лавинообразно, рискът от атака започва да се свързва с най-обичайните събития от живота. Ами ако вляза във входа и се изплаша от нещо? Ами ако ям бонбони и се задавя? И нищо не е в състояние да го накара да влезе във входа или да яде бонбони, ако наблизо няма някой, който да го спаси от смъртта.

Такива пациенти не са доволни от обясненията на лекарите, че състоянието им е свързано с психично разстройство. Те са сигурни, че имат някакво сериозно заболяване, което небрежните доктори просто не могат да диагностицират. Случва се човек с тежко паническо разстройство да е като привързан към дома си и да седи в рамките на четирите стени в продължение на месеци и дори години.

При умерена до тежка степен често се срещат така наречените ретроспекции. Това е насилствен и неочакван прилив на преживявания с изображения и дори звуци, свързани с припадъците. Хората преживяват емоционално какво им се е случило по време на атаката. Тези условия подкрепят страха от нейното повторение.

Социална стигма

Въпреки факта, че повечето хора, далеч от медицината и психологията, са наясно със съществуването на това разстройство, като цяло обществото не може да разбере такива пациенти. Дори и лекарите предпочитат да ги игнорират заради постоянните им оплаквания от соматични заболявания, които не съществуват. Други не разбират как човек не може просто да се събере и да спре да изпада в паника. В крайна сметка, толкова пъти е бил прегледан, нищо не е открито и въпреки това не може да спре да се държи като луд! Поради тази причина хората с панически атаки се разглеждат като разглезени слабаци или като симуланти, които привличат внимание с евтини трикове.

За съжаление, с развитието на паническата атака, на човек му е невъзможно „да се събере“, да прояви воля и да накара бушуващия организъм да блокира адреналиновите потоци. Ако беше толкова просто, тогава никой нямаше да има панически атаки. Но на онези, които не са ги изпитали, често им е трудно да ги разберат, а някои просто не искат да навлизат в подробности. Те ги оценят на база информация, според която „лекарят не е открил нищо“, което означава, че „няма болест – само измислици и прищевки“.

Пациентите започват да се чувстват смутени и притеснени от факта, че не могат да се справят със себе си. Тревожността се увеличава, тъй като се страхуват, че атаката може да се случи на публично място. Заради това другите хора ще ги осъдят и дори ще им се присмеят. Подобни опасения са основателна причина състоянието им да се влошава.

Не изпадайте в паника!

Струва си да се помни обаче, че паниката е едно от най-лесно лечимите психични разстройства.

Мерките за помощ при това заболяване могат да бъдат разделени на две големи групи.

По време на атака

Често се случва атаката да бъде уловена в най-неочаквания момент. Момент, който изисква внимание, точност и често е потенциално опасен. Например човек може да кара кола или да работи на машина. В този случай е препоръчително незабавно да спре това, което прави.

Успеете ли да „хванете“ атаката преди нейния полет, започнете да се разсейвате с някакво просто, ритмично действие. Вървете бързо, като броите стъпките и се съсредоточете върху дишането си. Често фиксирането върху симптомите на тревожност го удължава и засилва. Поради тази причина се опитайте да запазите главата си заета с нещо друго.

Употребата на хранителната добавка Смайлин, която успокоява нервите, намалява напрежението и гони лошите мисли е препоръчително.

Редовното приложение на Смайлин ще редуцира епизодите на паник атаките и ще направи животът на хората с това разстройство много по-лек и приятен.

Интериктално лечение

Интерикталното лечение изисква човек, да се погрижи за бъдещото си състояние дори и през периодите, през които няма симптоми.

Болестта се лекува с медикаменти и психотерапия.

Полезно е да се грижите за физическото си здраве. Балансирайте храненето, спортувайте. Това ще помогне за хармонизиране работата на нервната система, ще я направи по-устойчива на външни стимули. Медитацията държи под контрол емоционалните реакции. Всичко това значително ще подобри способността да се справяте с чувството на паника и страха от нейното възникване.

Отново: паническото разстройство е нещо, с което може да се справите. Просто трябва да положите малко усилия и, разбира се, да не падате духом.

Източник: psy-practice.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!