Начало / Болести и лечение / Синдром на китайския ресторант: вреден ли е мононатриевия глутамат?

Промоционални продукти



Синдром на китайския ресторант: вреден ли е мононатриевия глутамат?

На външен вид мононатриевият глутамат представлява кристали от бял прах, които са добре разтворими във вода. В Китай го наричат „ароматизатор“

 глутамат

Мононатриевият глутамат е вреден само ако се употребява редовно и в големи количества

В Япония е познат и като „чудесен прах“. Защо и как мононатриевият глутамат завоюва толкова силни позиции в хранителната индустрия по целия свят?

Мононатриевия глутамат се произвежда в химически лаборатории от естествени суровини. Към днешна дата производството на мононатриев глутамат е пуснато на поточна линия, а количествата на получения продукт се оценяват на повече от 200 хиляди тона годишно. На опаковките и етикетите на различните продукти е вероятно да бъде обозначени като „подобрител на вкуса“, ​​„ароматизираща добавка“, E 621, E 627 или E 631 (за продукти, внесени от други страни – MSG).

Мононатриев глутамат: защо се добавя към храните?

Наименованието “мононатриев глутамат” присъства в списъка на суровините и като “Хранителен концентрат за бързо готвене”.

Глутаматова епопея

Още през 1900 г. японският учен Кикунае Икеда забелязва, че всяка храна, подправена със сушени морски водорасли, има по-изразен вкус и става по-апетитна. Специалистът идентифицира източника – глутаминова киселина и през 1909 г. Икеда патентова това откритие и му дава цветущото източно име: „аджиномото“, в превод „душа на вкуса“. През 50-те години на ХХ век производството на мононатриев глутамат придобива индустриален мащаб. Отначало добавката е била прибавяна само в нискокачествените продукти, като мляно месо, което е трябвало да се размразява многократно – месо , изгубило първоначалния си аромат и вкус. Днес мононатриевият глутамат се използва активно при производството на различни ястия от бобови растения, риба, зеленчуци, птици, консерви, супи, концентрати, подправки и колбаси.

Къде се използва популярната добавка?

Мононатриевият глутамат, като добавка, може лесно да се намери в широк спектър от храни. Те включват: чипс, крекери, соев сос, бульон на кубчета, супи и нудъли, в место, което се продава в магазина, замразените птици, морски дарове, гъби и някои зеленчуци.

По време на дългосрочно съхранение и замразяване храните обикновено губят вкуса и аромата си, и за да се възстанови „предишната привлекателност“ на продуктите се използва мононатриев глутамат. Днес той е незаменим в областта на бързото хранене, в ястията от японската, корейската и китайската кухня.

Синдром на китайския ресторант

Какво е Синдром на китайския ресторант? Това е особен симптоматичен комплекс, забелязан сред феновете на китайската кухня, където мононатриевият глутамат се използва много активно. Основните му прояви са: парене в стомаха, хиперемия на лицето, усещане за топлина в областта на лицето, болка в гърдите, главоболие, замаяност, слабост, сънливост, неприятен вкус в устата, гадене.

За всеки от вкусовете, които възприемаме, е определена специфична област на езика: задната част на езика е за горчивия вкус, страните са за киселите и солени усещания, а самият връх на езика е за сладкото. Благодарение на използването на описаната добавка, чувствителността на хранителните рецептори се повишава многократно и храната ни се струва по-вкусна, отколкото всъщност е, а естественият й вкус е камуфлиран.

Какво казват експертите по тази тема?

Допустимата дневна норма от мононатриевия глутамат за възрастни е не повече от 1,5 грама, за подрастващите – не повече от 0,5 грама, а продуктите за деца под 3 години не трябва да съдържат мононатриев глутамат.

Проучванията в Китай вече са доказали, че редовното и превишено приемане на мононатриев глутамат увеличава риска от наддаване на тегло.

Защо подобрителите на вкуса са вредни?

Ако говорим откровено за мононатриевия глутамат, той прекомерно стимулира апетита, провокира човек да яде повече, отколкото му е необходимо. Добавката причинява горещи вълни и агресия, виене на свят, слабост, главоболие, сърбеж, обриви и цяла поредица нездравословни реакции. В малки дози не е чак толкова вреден.

Мононатриевият глутамат пристрастява. И ако след това започнете да използвате обикновена, класическа храна, всичко ще ви се стори не чак толкова свежо и лишено от вкус.

При системната употреба на мононатриев глутамат е вероятно човек да се сдобие с бавна загуба на вкус поради атрофия на вкусовите рецептори.

Основната коварност на мононатриевия глутамат е, че той помага да се камуфлира истинския вкус на даден продукт или ястие, което човек никога не би ял (например, нещо с открито развален или дори изгнил, химически и напълно отсъстващ вкус).

Има ли нещо общо между глутамата и природата?

Глутаминовата киселина е естествено вещество, което принадлежи към аминокиселините. Намира се в пресните зеленчуци, прясното месо и птици, и им придава естествен, приятен вкус и мирис. Глутаматът идеално може да се синтезира от организма и се използва, за да се гарантира функцията на имунната система, стомашно-чревния тракт, и така нататък.

Източник: zen.yandex.ru

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*