Сминдухът е древно лекарство – ето за какво помага ароматната подправка

Сминдухът лекува

Едва ли в света има друга подправка с толкова много имена като сминдуха. Чимен, тилчец, пой, крива мерудия, рогата чубрица, шамбала, фенугрек, камилска трева, гръцки кози трилистник – всичко това е той: растението от семейство Бобови, което се използва като две отделни подправки: листа и семена. Семената на това растение се наричат „чимен“.

Названието „сминдух“ е за зелената му част – именно тази част е основна съставка на обичаната у нас шарена сол.

Погребани заедно с Тутанкамон

Известно е, че семената на сминдуха се употребяват в Китай по време на управлението на император Шен Нунг, живял преди около 5000 години.

По-късно подправката става известна и в Индия, а от там през Арабия и Персия я разнасят в Египет, където е позната повече като лечебно растение.

В ония древни времена арабските жени редовно похапват запечените семена на сминдуха, за да придадат повече окръгленост на гърдите и бедра си – нещо, което се приема за канон за женска красота по това време.

За сминдуха се споменава още в рецептите от папируса на Еберс – медицинската енциклопедия на древните египтяни. Семена от него са намерени сред предметите, погребани заедно с фараона Тутанкамон. По тези места дори зелените части на растението се услаждат на населението, което ги готви като зеленчук.

По време на гръцката античност сминдухът е наречен „философска детелина“, тъй като мислителите от ония времена имали навик да дъвчат семената му. За тях впрочем се говори и в ръкописите на последователите на Хипократ.

Откъде идва силата на гладиаторите?

Благодарение на тези творби сминдухът става популярен и сред римляните, които се лекуват и хранят с него гладиаторите си за повече сила.

По склоновете на Северните Алпи монасите бенедиктинци дори опитват да го засаждат в градините си. Карл Велики обаче прави нещо повече: в своя „Капитуларий (закон) за имотите“, издаден около 795 г., той препоръчва и дори задължава растението да се отглежда в неговите градини. По-късно за сминдуха пишат похвални слова и прочутата немска абатиса Света Хилдегард от Бинген, най-големият немски философ и теолог от Средновековието Албертус Магнус, швейцарският лекар и учен Парацелз и немският ботаник Йероним Бока.

В България сминдухът не е толкова популярен, но арменците, турците, гърците и арабите често подправят манджите си с него. Арменците дори имат обичай след хапване на чимен или чименова паста два дена да не ходят на гости, защото ароматът е толкова силен, че се излъчва през кожата.

Доктор сминдух

Още от древността растението се използва и за лечение. Арабските лекари мажат с паста от сминдух рани и абцеси, тъй като растението съдържа слизести и слепващи вещества, които успокояват раздразнената и възпалена тъкан.

По подобен начин сминдухът действа и при вътрешен прием. Китайските лекари с негова помощ се справят с треска, болести на пикочния мехур, бъбреците, импотенция, полови инфекции при мъжете, стомашни и белодробни болести. Индийците пък атакуват с него язви и укрепват женското здраве.

В Европа бенедиктинските монаси също лекуват със сминдуха рани, треска и респираторни заболявания.

В Северна Америка сминдухът е известен предимно като съставка в прочутия „женски тоник“, облекчаващ болките при менструация и менопауза, изобретен от Лидия Пинкам, създателката на първата в света женска консултация.

Днес американският онкологичен център констатира, че сминдухът има „силна хипохолестеринова, хиполипидна и хипогликемична активност за здравето на страдащите от диабет“. След задълбочени научни изследвания и Европейското научно общество по фитотерапия включва сминдуха в списъка на средствата, полезни при терапия на диабета и снижаване нивото на холестерина.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!