Аспартам (Е951) – наистина ли е толкова опасен за здравето?

През последните години повечето изследвания на качествата на аспартама стигат до извода, че неговата употреба е безопасна

Аспартам – Е951

Аспартамът е разрешен за употреба вече почти 30 години в много страни по света. Признат е в ЕС за употреба като добавка за подслаждане на много храни и напитки (десерти, дъвки, йогурт, нискокалорични продукти) и като подсладител за напитки. Как да разберете дали даден продукт съдържа аспартам?

Обикновено наименованието му е изписано, но е възможно да има и само Е-номер – на аспартама отговаря Е 951. Първата оценка на безопасността му е направена в Европа още през 1984 г., а след това задължително се правят допълнителни оценки през няколко години.

Колко е допустимо да приемаме?

Приемливият дневен прием на аспартам е 40 мг на килограм телесно тегло дневно, като тази доза може да се приема през целия живот, без значителен риск за здравето. След създаването си през 2002 г., Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) потвърди безопасността на аспартама още няколко пъти.

През последните години неведнъж се прави стриктен преглед на всички налични научни изследвания (върху животни и хора) за аспартама и продуктите от разграждането му. EFSA стига до заключението, че аспартамът и продуктите от разграждането му в организма (фенилаланин, аспарагинова киселина и метанол) са безопасни за консумация от човека при сегашните приети нива.

Обсъждани опасности

Да – така можем да ги наречем, защото действително много се обсъждат, но няма достатъчно научни доказателства за каквито и да било сериозни опасности от аспартама, свързани с евентуално развитие на рак или влияние върху психичните процеси (поведение, настроение). Съществуват съмнения, че аспартамът може да увеличи честотата на главоболието, но няма научни заключения за това.

И все пак: има ли ограничения?

Да, има такива и те са свързани с приема на аспартам от хора, страдащи от фенилкетонурия (заболяване, свързано с мутация в гена за чернодробния ензим фенилаланин хидроксилаза) – те трябва да спазват диета с ниско съдържание на фенилаланин.

При бременните жени няма риск за бебето от излагане на фенилаланиново въздействие (разбира се, изключение правят жените с фенилкетонурия).

Продуктите от разграждането на аспартама присъстват естествено и в други храни – например метанолът се съдържа в плодове и зеленчуци, аспарагиновата киселина и фенилаланинът се съдържат в рибата, месото, яйцата. Присъствието на продуктите от разграждането на аспартама в общия ни порцион е изключително ниско.

Важно!

Почти всички изследвания не откриват никакви странични ефекти от използването на аспартам, като в някои изследвания се включват и хора, които са смятали, че са чувствителни към аспартам. Като се вземат под внимание всички обстоятелства, не съществуват убедителни доказателства за това, че аспартамът е вреден.

Но не бива да изключваме възможността за непоносимост към този продукт или за предизвикване на алергия, като това са строго специфични случаи при отделни хора, както се случва и с всеки друг вид храна или добавка. Така че, ако почувствате неблагоприятна реакция на организма към аспартам, то в такъв случай имате основание да се откажете от него.

Източници:Жуpнaл,Pixabay.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!