Живот с аутизъм: Историята на едно малко момиченце

Историята на едно момиче с аутизъм

Сара е хубаво момиче на девет години, с дълга руса коса. Изглежда като други момичета на нейната възраст, но е различна. Диагнозата е аутизъм. Невинаги е лесно да се справиш с нея, но родителите й много я обичат и се стараят да е щастлива.

Сара е била желано дете, с нея семейството най-накрая става пълноценно. Но още от първата година майката забелязва, че дъщеря й не обича да се гушка, избягва контакта с очи и вместо това се взира непрекъснато в играчката, която виси над леглото. Доста рано започва да се интересува от книжки, може да разглежда картинки с часове. Но в градинката избягва другите деца или ги удря. Двама педиатри тогава убеждават семейството, че всичко е наред. Майката обаче усеща, че нещо не е наред с детето. Притеснява се, защото другите деца на 16 месеца вече говорят, а Сара не казва нищо.

Решават да потърсят детски психиатър.

Тогава Сара е на две години. За съжаление той потвърждава опасенията на родителите. Дъщеря им има сериозно заболяване – аутизъм. Това е огромен шок за тях. Сещат се веднага за ролята на Дъстин Хофман във филма „Рейнман“.

Дали и детето им ще стане такова?

Лекарят препоръчва веднага да се започне терапия, и то ако е възможно, в специализиран център, където се занимават само с аутисти.

Това е правилното решение! Там не само Сара се развива, но и родителите се научават на много неща. Преди всичко на търпение. Те вече знаят, че тя се затваря в собствения си свят, когато е тъжна. Че изпада в криза при силна музика или при звука от прахосмукачката. Ако лъжичката й не е на мястото си, също изпада в ярост.

За едно дете с аутизъм е изключително важно да има постоянни правила и да се спазват твърди часове за всяко нещо.

Терапията помага на семейството!

В началото, при поставянето на диагнозата, майката на Сара е объркана и не знае как да се справя с реакциите на детето. Но междувременно става по-силна, защото има и контакт с други родители на деца аутисти.

Успява да запише Сара в нормална детска градина, а сега Сара дори ходи на училище. Разбира се, ежедневието й не е като на другите деца. Понякога й е трудно да се концентрира. Тогава започва да подрежда моливите си в педантичен ред. В междучасието стои настрана, шумните деца са ужас за нея. Въобще началото в училището е било много трудно. Децата й се подигравали. Но майка й иска тя да може да се справя с живота.

За щастие учителката е проявила голямо разбиране. Обяснила е на децата защо Сара е различна. Тя може да се справя с нейните изблици на гняв. Освен това е уредила едно момиче, с две години по-голямо, да се грижи за Сара в училище.

Майката на Сара разбира, че имат шанс. Аутизмът е нелечима болест, но не е краят на света. Животът с дете аутист има своите върхове и кризи. Има дни, който са много емоционално напрегнати, защото не се вижда никакъв напредък в развитието на детето. Но има и много весели, хубави моменти. Сара не е като другите, но родителите й правят всичко, за да може тя да има щастлив живот.

Източник: „Жуpнaл“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!