Какво ще се случи, ако биете детето? Ще дойдат социалните и ще ви го отнемат? Едва ли…
Няма да е нужна цяла статия, за да ви обясним с думи прости какво ще се случи, ако биете детето. Силно се надяваме телесното наказание да не е приоритет за вас. Защото, ако биете детето, и то често, има голяма вероятност да се случат две неща:
– да се превърне в силно комплексирана личност.
– или да стане насилник.
Затова, по-важно е да разгледаме ситуации, които отговарят на въпроса „Защо се стига до бой, и то над дете?“
1. Първата и най-вероятно най-честа причина за телесно наказание е загубата на контрол и баланс от страна на родителите. Ако мама или татко са ядосани, уморени или притеснени за нещо, но детето мрънка за шоколад или играчка, нищо чудно да го плеснат. След това детето започва да крещи още по-силно, за което получава още един шамар, събират се хора, става панаир… Знаете ли, че агресивната вербална реакция на публично място е по-страшна от побоя? И какво се случва, ако ги съчетаете двете? Това ще е двоен тормоз за хлапето!
2. Родителите посягат, когато им липсват аргументи. Тогава е най-лесно „да се хванат за колана“. Единственото, което детето разбира в подобна ситуация е, че не е необходимо много да се обяснява. Може просто да удари своя събеседник, и спорът ще е решен.
3. Светът днес е различен. Нашите деца, както и децата на нашите деца, никога няма да възприемат телесното наказание, по начина по който ние го приемахме. Дори реакциите на хлапетата вече са различни.
Преди беше лесно – чупиш нещо, получаваш един задвратник, и следващият път си по-внимателен. Днешните деца като едното нищо може да се обадят в Отдела за закрила на детето, ако им се случи това. И с право.
Боят не възпитава. Или ако възпитава – възпитава насилници и комплексари!
4. Това е много глупава причина, но се среща. Все още има родители, които казват, че налагат телесни наказания, защото „така трябвало“. Така трябва, защото така правят другите – родителите на техните родители, приятелите, съседите. Трябва да направите избор – щастливо дете ли искате да имате, или послушно?
Послушното дете трудно ще намери себе си, когато стане възрастен. То ще се стреми да угажда на всички, но никога няма да може да ги задоволи напълно. Нито тях, и най-вече – себе си!
5. Децата, които са бити, често растат потайни и затворени. При агресивното отношение не съществува доверие. Страхът учи детето да се страхува.
В контекста на негодувание и гняв се унищожава личността на детето. То се превръща в една уплашена жертва. Или може да се случи непоправимото – детето просто ще загуби уважението към родителите си.
Как точно ще накаже детето си – това е личен избор на всеки родител. Не бива да забравяме две основни неща – децата ни са наши по-малки копия. Средновековните методи на възпитание са не само безсмислени, но и крайно вредни. Обичайте го, разбирайте го, разговаряйте с него, и не след дълго ще бъдете безкрайно доволни от резултата!
Източник: psychologos.ru
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Това е като нож със две остриета ,и мене са ме шамарили като малък и то няколко пъти които още си ги спомням но като се сетя за какво съм ял шамарите знам че не е било напразно ,друго което се правеше по мойто време е „Наказанието“,но накрая сме станали хора ,а сега няма да ги бием няма да им се караме няма да ги наказваме и оп те ти се качили на главата .Така тука нестава въпрос за системно биене а за Шамар със възпитатилна цел ,а днес без тези пък методи децата стават Лигловци и глезени мамини синчета или още по лошо някой командват родителите си а да не говорим и за училищата там си правят каквато си искат и дори се лигавят със учителите щот никой неможел да ги пипне със пръст а я се върнете 30г.назад дали е било така и интересно защо тогава децата са имали респект и уважение към по възрастните а сега Некакво уважение а камо ли за морални ценности ….
не можах да разбера как преди един шамар е карал детето да внимава в действията си, а сега се възприема като травма?