Без категория
Термографът не дава достоверна диагноза
Тези дни ми се предоставя възможност да бъда прегледана на ТЕРМОГРАФ /не съм сигурна в правилното наименование/. Какво е вашето мнение за този вид обща диагностика? За първи път чувам за такъв преглед, а и заплащането не е малко. Мога ли да разчитам на сериозна и достоверна картина на здравословното ми състояние – остеопороза, бели дробове, сърце?
Венета Емилова, Бургас
Съжалявам, ако ви разочарова моят отговор, но мнението ми за широкото диагностично приложение на термографския метод е отрицателно. Не бих искал да влизам в ненужни дискусии, пък и тук не е мястото за това, но при подобна диагностика отсъства елементарна логика. Разчита се на долавяне на термични промени в тялото – зони на локално затопляне или нещо подобно. Далеч не всички болести обаче протичат с такива промени. Всичко това говори за елементарно невежество. Не мога да си представя как могат по един и същи физичен принцип да се диагностицират принципно различни заболявания. Нерядко сме срещали абсолютно неверни „термографски“ заключения. Понякога сме виждали коментари върху данните от въпросния метод, които щяха да са комични, ако не бяха така откровено невежи. На конкретния ви въпрос – остеопороза, бял дроб, сърце – това са твърде различни органни системи с безкрайно сложна и многообразна функция, с безкрайно сложна и многообразна заболеваемост. Конкретните болести се изследват с конкретни методи и изследвания. Не ви съветвам да се доверявате на термография. Успех!
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
„Нерядко сме срещали абсолютно неверни „термографски“ заключения.“
НЕ рядко сме срещали и абсолютно нвевярни ,невежи ехографски изследвания и заключения по тях и то при ехограф с цветен доплер и 3д дисплей!
Всички технически средства на образната диагностика са само средствo ,а диагнозата поставя лекар ДИАГНОСТИК ! И най- съвършенната техника в ръцете на НЕПОДГОТВЕНИЯ /неграмотния / е куп желязо!
Коментарите са излишни, но методът е част от образната диагностика. Това е сериозно изследване, за което си има определени индикации. Естествено, че не се използва за доказване на всички заболявания, но има заболявания при които приложението му е задължително- щитовидна жлеза, млечни жлези, корем, крайници и др.
Ето някои примери за сериозността на термографията:
ДИГИТАЛНАТА ТЕРМОГРАФИЯ В ПРЕЦИЗИРАНЕТО НА ДИАГНОЗАТА И ПРЕЦЕНКАТА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СЛЕД ОПЕРАЦИЯ НА ПОСТИНЖЕКЦИОННИТЕ ЕКСТЕНЗИОННИ КОТРАКТУРИ НА КОЛЯНО – БЕДРО
AВТОРИ: П.МИНЧЕВ; М.ИЦКОВА; Д.КОСТОВ; Т.ПЕТРОВ
ИНСТИТУЦИИ: ВОЕННО – МОРСКА БОЛНИЦА ВАРНА; МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР “ ПУЛС “ ВАРНА
ВЪВЕДЕНИЕ
От 1995 година развиваме собствен оперативен метод – миопластика – за постинжекционни екстензионни контрактури на коляно – бедро. За прецизиране на диагнозата /състояние на тъканите/ и конкретизиране на степента на тъканно възстановяване след операция по време на рехабилитацията използувахме диагностичните възможности на ДИГИТАЛНАТА ТЕРМОГРАФИЯ при 22 пациента от общо 50. Средната възраст на изследваната група е 17,5 години.
Използуваният метод дава възможност за чувствителен и точен динамичен контрол на микроциркулацията в болестно изменените меки тъкани и за обективно определяне на степента на нарушенията и възстановяването им през рехабилитационния период.
Още от самото начало на внедряването на термографията като метод за диагностика в медицината, той се утвърди като особено информативен и специфичен за определяне микроциркулацията и трофиката на меките тъкани. Модерната, вече дигитална апаратура, увеличи значително тези му възможности. Същността на дигиталната термография се състои в дистанционно /безконтактно/ регистриране на спонтанното топлинно излъчване от кожната повърхност на човешкото тяло, което се превръща последователно в електрични импулси и видеосигнали и се получава като цветни изображения – термограми – на монитор. Авангардните софтуеърни програми дават богати възможности за обработка и съхранение на получените резултати, при което се съчетават принципите на функционалната и образната диагностика. Високата чувствителност и специфичност на представяния метод за първична диагностика и мониторинг на постинжекционните контрактури има следната патофизиологична обосновка: мускулната тъкан е богато кръвоснабдена и се отличава с интензивен метаболизъм, следователно и топлопродукцията от нея е силно изразена; изследваните области са разположени непосредствено под кожната повърхност и по пътя на топлинните емисии от тях няма топлопоглъщащи и екраниращи сктуктури, които биха могли да опорочат резултатите. Основен физиологичен постулат е, че кръвоснабдяването и мускулната активност са мощни източници на топлина при човешкия организъм. Съответно при компрометирана микроциркулация или дистрофични процеси ще има и корелативно намалена топлинна радиация от дадения участък. Новите модели термовизионна апартура, каквато е и ТВ -03К с която ние работихме, улавят температурни разлики до една двайсета част ог градуса. Следователно, разполагаме с метод, който отразява обективно, специфично и чувствително и най – фините разстройства на микроциркулацията.
В клиниката по травматология и ортопедия от 1995 година са оперирани 50 души /със засягане на единия или двата крайника/ като общо е извършена интервенция на 65 крайника с постинжекционна контрактура на коляно – бедро. Собственият метод на миопластика се изразява в резекция на фиброзно променнения m. rectus femoris, отстраняване на предното фиброзно уплътнение на m. vastus intermedius, напречна резекция на широката бедрена фасция в обем според нуждата и пасивна флексия по време на операцията до минимум 90 градуса.
Вниманието ни се насочи и към придружаващи и последващи страдания, свързани с контрактурата – страдания на колянната и тазобедрената стави.
През 1997 осъществихме работни контакти, които дадоха възможност да започнем използуването на дигиталната термовизия за по-пълноценната диагностика и решаване на този медицински проблем. На първично изследване и контрол на следоперативния рехабилитационен период бяха подложени 22 пациента /с едностранни и двустранни увреди/. При 15 души имаше засягане на единия крайник, а при 6 – на двата. Броят на изследваните и третираните крайници бе общо 26, всички с възможност за активна колянна флексия – под 30 градуса, което се явява абсолютно показание за оперативно лечение. При всички крайници предоперативно се отчете намалена интензивност на инфрачервеното излъчване, най-изразено за колянната област и долни две трети на бедро. Аналогична картина, но по-слабо изразена беше наблюдавана в подбедрена и тазобедрена област. Установи се еднозначна корелация между тежестта на контрактурата и интензивността на хипотермията, както и с площта, коята тя обхваща: колкото по – изразена е увредата, толкова по – “ студен “ бе крайникът на термограмата в съответния участък и толкова по – разлята бе хладната зона. При 4-те най- тежки контрактури /с активна колянна флексия до 5 градуса или липсваща такава/ се появи термоампутация в проекцията на пателата/термоампутация е налице, когато температурният градиент между най-студената точка от болестно изменения участък и съседната здрава тъкан е повече от 5 условни градуса/. При нативните термограми, тези участъци се визуализират в черен цвят, но ние използувахме обработка на нативните термограми с постпроцесинг, за да разслоим и очертаем по – ясно различните температурни зони и получихме следната картина: обособи се най- хладно ядро в проекцията на пателата, оградено от малко по-„топъл“ /с около една четвърт от използуваните условни градуси/ пръстен – при три от случаите, а в четвъртия – почти хомогенна централна хипотермия, но обхващаща по – голяма площ. И при четиримата липсваше клинична картина на фемуро – пателарен остеохондрит /освен съвсем редки дискретни болки/. Така че единствено термовизионната диагностика даде възможност за ранното му откриване и обективизиране.
При всичките 26 крайника данните от дигиталната термография потвърдиха рентгеновите данни за лекостепенна краева остеопороза /горна и долна трета на фемур, горна трета на тибия и патела/.
При 13 крайника с по – изразени контрактури /в т. ч. четирите най – тежки случая/ термовизионното изследване фиксира намалено кръвооросяване на тазобедрената зона без да е налице клинична изява освен много трудно доловима мускулна хипоактивитетна хипотрофия и при негативна рентгенова картина на костите на тазобедрените стави. Термографската находка беше добре изразена и характерна при четирите най- тежки случая. При другите 13 крайника същите промени в тазобедрената област бяха по-слабо изразени като при трите най-слабо засегнати крайника бяха едва доловими до липсващи.
При 13 крайника квадрицепспластиката се придружи от колянна артроскопия поради минималните клинични данни и/или положителен инфрачервен дигитален образ за повишен пателарен натиск или начеващ фемуропателарен остехондрит. Само при едно капаче се намери осеохондритно огнище с размери 0,1/1,0 см от IV степен /при един от четирите най-тежко поразени крайника/. Извърши се абразия и перфорация по Приди /Predie/. В следоперативния рехабилитационен период /до 90 дни/ се извърши термовизионен контрол. Данните от клиничната и апаратна диагностика доказаха наличие на мускулна работна хипертрофия /подобряване на кръвоснабдяването и, съответно, на трофиката и функционалното състояние на тъканите/. Рентгенографиите също потвърдиха постепенното изчезване на белези-те на локална лекостепенна остеопороза. Всичко това е резултат на добре проведената рехабилитация /табл. 1/. При четирите най- тежки контрактури, в резултат на оперативно намаления фемуро – пателарен натиск и адекватна рехабилитация, 90 дни по – късно липсваха термовизионните белези за фемуро – пателарен остеохондрит.
РЕЗУЛТАТИ
Дигиталната термография дава възможност за прецизиране и мониторинг на основната диагноза и придружаващите страдания при разглежданата в статията патология.
Като неинвазивен, чувствителен и информативен метод, тя обективизира динамиката в състоянито на тъканите и позволява контрол над ефективността на лечението и рехабилитацията.
ИЗВОДИ
1. Дигиталната термография уточнява и обективизира патологичния субстрат на увредените тъкани.
2. Чрез термовизионно изследване се диагностицират придружаващи и последващи страдания преди клиничната им изява или в самото и начало.
3. Инфрачервените дигитални образи отразяват и най-дискретните патофизиологични /микроциркулаторни, дистрофични и пр./ промени в състоянието на тъканите и чрез тях се проследява развитието на рехабилитационния период.
4. Като неинвазивен и абсолютно безвреден метод, дигиталната термовизия може да се прилага неограничен брой пъти и така да бъде чувствителен коректив в хода на лечението и рехабилитацията /например като подпомага дозирането на натоварването в условия на постоянно увеличаваща се активна колянна флексия/.
––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДИГИТАЛНАТА ТЕРМОГРАФИЯ ПРИ МУСКУЛНО-СКЕЛЕТНИТЕ УВРЕЖДАНИЯ И В ТРАВМАТОЛОГИЯТА
Касае се за пациент с болков синдлом в дясна подбедрица – Complex Regional Pain Syndrome, при който на термограмата е налице значително увеличение на моторния тонус на дясното стъпало, което е с 3,7° С по – студено от лявото. Студовия стрес тест е положителен – т.е. няма симпатикусови промени.
Въпросният синдром – CRPS – е възникнал след като преди 18 месеца пациента е претърпял фрактура на калканеума. Носенето на тежко е било болезнено, дори поддържането на теглото на собственото тяло е създавало дискомфорт. Разпознаването на CRPS е било забавено до провеждането на термографията, тъй като образът, получен от ядрено – магнитния резонанс не е бил типичен. Не малко случаи на CRPS са неправилно диагностицирани или причислявани към физиологичните или хистерични болкови синдроми. Единствено термографията дава възможност да се установят характерните изменения.
Касае се за 32 годишна пациентка, домакиня и майка, при която е възникнала внезапно остра болка в кръста с ангажиране на L2 и L3 сетивни и моторни коренчета вдясно.
Термографията уточни топиката на иритационните промени – L2/L3 коренчево дразнене в дясно, а миелографията и компютърната томография показаха широк пролапс на ниво L2/L3 с коренчево засягане на L4/L5.
Термографията показа безупречна корелация с компютърната томография, ядрено – магнитния резонанс и миелографията при изясяването на радикулопатията.
Дясното коляно е било подложено на оперативна интервенция, последвана от болков синдром през ранния следоперативен период. Термографията потвърди сигнификантната възпалителна реакция, след което от коляното бяха аспирирани 30 сс кръвениста течност.
Извод – термографията може да уточни количествено и качествено всички стадии и степени на ставния синовиит и е в състояние да улови и демонстрира даже минималните промени, на фона на лечение с NSAID /нестероидни противовъзпалителни средства/.
Post-Traumatic Complex Regional Pain Syndrome. Касае се за 34 годишна жена, работеща в супермаркет, която е претърпяла травма на кръста преди три години. Тогава на термограмата са били установени типичните изменения за CRPS, а също така са били налице и силни постоянни болки.
Цветовата палитра /хипотермията/ и температурните разлики в лява поясна област и лява ръка са демонтстративни. Първоначално е имало добро повлияване от дясностранната симпатикоектомия, но година по – късно симптомите се възобновили . Интравенозното лечение с Guanethidine довело до неголямо облекчение и намалило температурния градиент от 6,2 усл.градуса до 0,8. Термографският мониторинг на симпаткусовта блокада осигурява полезни обективни данни, с които да се оцени количествено степента на ефективност на предишната блокада и да се предприеме перспективно лечение.
Това е термограма на 28 годишна тъкачка, на която се вижда типичния образ на лявостранен сидром на карпалния туниел. Електромиографията е нормална, но латентността на левия медианен сензорен нерв и амплитудата подсказват минимална дисфункция в сравнение с дясната страна.
Термографското изследване след симпатикусова стимулация /студова стрес проба/ показа вече недвусмислено дисфункцията на симпатикусовия нерв, последвала синдрома на карпалния канал. Чувствителността на термографското изследване за ранното откриване на сидрома на карпалния тунел се увеличава значително след прилагането на студово – стресова проба на двете ръце. Симпатикусовите нервни фибри в засегнатия медианен нерв са свръхраздразнени и това води до забавен отговор на студовата стимулация.