В статията ще намерите подробна информация за левкемията. Хронични левкемии. Остри левкемии. Причини и симптоми. Лечение. Хранителен режим и хранителни добавки. Алтернативни методи на лечение. Лечение с медикаменти. Очаквани резултати от лечението. Предпазване.
Левкемията представлява рак, който започва в кръвообразуващите органи, т.е. в костния мозък и лимфната система. В зависимост от специфичните си характеристики левкемията може да се раздели на два по-общи типа: остра и хронична. Острите левкемии са бързо прогресиращи, докато хроничните левкемии прогресират по-бавно. Изключително голям процент левкемии при децата са с остра форма.
Описание на левкемията
Клетките, които образуват кръв, се произвеждат в костния мозък и в лимфната система. Костният мозък е гъбестата тъкан, която се намира в големите кости на тялото. Лимфната система включва далака (орган в горната лява част на корема), тимуса (малък орган под гръдната кост) и сливиците (органи в гърлото). Освен това лимфните съдове (малки тръбички, които се разклоняват като кръвоносните съдове във всички части на тялото) и лимфните възли (органи с формата на грах, които се намират по мрежата от лимфни съдове) също представляват част от лимфната система. Лимфата е подобна на мляко течност, която съдържа различни клетки. Групи от лимфни възли се намират във врата, подмишниците, таза, корема и гърдите.
Клетките в кръвта са червените кръвни клетки (RBCs), които пренасят кислород и други вещества към всички тъкани на тялото; бели кръвни клетки (WBCs), които се борят с инфекциите, и тромбоцити, които играят роля в съсирването на кръвта. Белите кръвни клетки могат да се разделят още на три главни вида — гранулоцити, моноцити и лимфоцити.
Гранулоцитите, както предполага и тяхното име, съдържат в себе си частици (гранули). Тези гранули съдържат специални протеини (ензими) и няколко други вещества, които могат да разграждат химикали и да унищожават микроорганизми, като бактериите. Моноцитите са вторият вид бели кръвни клетки. Те също играят важна роля за защита на тялото срещу патогенни фактори, предизвикващи заболявания.
Лимфоцитите представляват третият тип бели кръвни клетки. Има два основни вида лимфоцити: Т- лимфоцити и В-лимфоцити. Те изпълняват различни функции в имунната система. В клетките защитават тялото, като произвеждат „антитела“. Антителата са протеини, които могат да се прикачат към повърхността на бактериите и вирусите. Тази „приставка“ изпраща сигнали към много други видове клетки да се притекат на помощ и да унищожат покрития с антитела организъм. Т-клетките защитават тялото срещу вируси. Когато даден вирус влезе в клетка, той произвежда определени протеини, които се придвижват към повърхността на клетката. Т-клетките разпознават тези протеини и произвеждат определени химикали, които са в състояние да унищожат заразените от вируса клетки. Освен това Т-клетките могат да унищожават и някои видове ракови клетки.
Костният мозък произвежда стволови клетки, които са предшественици на различните кръвни клетки. Тези стволови клетки съзряват, като преминават през различни етапи и се превръщат или в червени кръвни клетки, или в бели кръвни клетки, или в тромбоцити.
Хронични левкемии
При хроничните левкемии ракът започва в кръвните клетки, произвеждани в костния мозък. Клетките съзряват и само някои остават като неузрели. Но макар клетките да съзряват и да изглеждат нормални, те не функционират като такива. В зависимост от типа на засегната бяла кръвна клетка хроничната левкемия може да се класифицира като хронична лимфоцитна левкемия или хронична миелогенна левкемия.
Хроничните левкемии се развиват постепенно. Аномалните лимфоцити се размножават бавно, но неконтролируемо. Те живеят много по-дълго, като по този начин броят им в тялото нараства. Двата типа хронични левкемии се различават лесно под микроскоп. Хроничната лимфоцитна левкемия (CLL) включва Т или В лимфоцитите. Аномалиите на В клетките са по-често срещани от аномалиите на Т клетките, които са засегнати едва при 5% от пациентите. Т и В лимфоцитите се различават от другите типове бели кръвни клетки по отношение на техния размер и отсъствието на гранули в тях. При хроничната миелогенна левкемия (CML) засегнатите клетки са гранулоцити.
При хроничната лимфоцитна левкемия (CLL) често липсват ранни симптоми и тя може да остане неоткрита продължително време. Хроничната миелогенна левкемия, от друга страна, може да се развие в по-остра форма.
Остри левкемии
При острата левкемия процесът на съзряване на белите кръвни клетки се прекъсва. Незрелите клетки („бласти“) се размножават бързо и започват да се натрупват в различни органи и тъкани, оказвайки по този начин влияние върху техните нормални функции. Това неконтролируемо размножаване на незрели клетки в костния мозък засяга също и производството на нормални червени кръвни клетки, и на тромбоцити.
Острите левкемии биват два вида: остра лимфоцитна левкемия и остра миелогенна левкемия. При двата вида левкемии става дума за видоизменени бели кръвни клетки. При острата лимфоцитна левкемия (ALL) Т или В лимфоцитите стават ракови. Левкемиите на В клетките се срещат по-често от левкемиите на Т клетките. Острата миелогенна левкемия, известна още като остра нелимфоцитна левкемия (ANLL), представлява рак на моноцитите или на гранулоцитите.
Левкемиите (левкозите) представляват около 2% от всички ракови заболявания. Тъй като левкемията е най-честата форма на рак при децата, тя често се разглежда като заболяване на детството. Левкемиите обаче засягат девет пъти повече възрастни от децата. Половината от случаите са при хора на възраст 60 или повече години. Честотата на острите и хроничните левкемии е почти еднаква. Според оценката на Американското дружество за ракови заболявания (ACS) през 1998 година са диагностицирани приблизително 29 000 нови случая на левкемия. В международен мащаб левкемията е четвъртото най-често срещано раково заболяване сред хората на възраст между 15 и 19 години.
Причини за левкемията
Левкемията засяга и двата пола във всички възрасти и причината за нея не е известна. Хроничната левкемия обаче се свързва с генетични аномалии и фактори, свързани с околната среда. Смята се, че излагането на йонизиращо лъчение и на определени органични химикали като бензол увеличава риска от развиване на левкемия. Хроничната левкемия възниква при хора, заразени с два човешки ретровируса (HTLV-1 и HTLV-II). При 90% от хората с хронична миелогенна левкемия е установено наличие на аномален хромозом, известен като филаделфийски. Случаите на хронична левкемия са малко повече при мъжете, отколкото при жените.
Острата лимфоидна левкемия (ALL) е по-често срещана сред хората от бялата раса, отколкото сред афроамериканците, докато острата миелоидна левкемия (AML) засяга еднакво и двете раси. Случаите на остра левкемия са малко повече при мъжете, отколкото при жените. При хората от еврейски произход има малко по-голяма вероятност да развият левкемия. Наблюдава се също по-голяма заболяемост от левкемия при хора със синдрома на Даун и с някои други генетични аномалии.
Наличието на история от заболявания, които увреждат костния мозък, като например апластична анемия, или история на ракови заболявания на лимфната система повишават риска от развиване на остри левкемия. Смята се също, че използването на противоракови лекарства, на имунопотискащи препарати и на антибиотика хлорамфеникол представлява рискови фактори за развиване на остри левкемии.
Симптомите
Симптомите на левкемията са по принцип трудно различими и не са специфични. Пациентът може да има всички или част от следните симптоми:
- Слабост или хронична умора
- Висока температура с неясен произход
- Отслабване, което не се дължи на диета или физически упражнения
- Чести бактериални или вирусни инфекции
- Главоболия
- Кожни обриви
- Неспецифична болка в костите
- Лесно натъртване
- Кървене от венците или носа
- Кръв в урината или в изпражненията
- Уголемени лимфни възли или далак
- Чувство за пълен корем
Поставяне на диагноза
Както при всички ракови заболявания, ранното откриване на болестта е от решаващо значение. Не се провежда скрининг (при скрининга се използват методи за масова профилактична диагностика). Ако лекарят има причина да подозира левкемия, той ще извърши пълен физикален преглед, за да установи има ли подути лимфни възли във врата, под мишниците и в областта на таза. Някои от признаците на левкемия са подути венци, увеличен черен дроб или далак, натъртвания или червени точковидни обриви по цялото тяло. Правят се изследвания на урината, за да се провери за микроскопични количества кръв в нея, както и пълна кръвна картина, която дава броя и процентите на различните клетки в кръвта. Аномалните резултати от изследването на кръвта могат да насочат към левкемия, но диагнозата трябва да бъде потвърдена от по-специфични изследвания.
Лекарят може да извърши биоп сия на костния мозък, при която се изважда цилиндрично парче кост и мозък, най-често от костта на бедрото. Тези проби се изпращат в лаборатория за изследване. Освен при диагностицирането биопсията се повтаря и по време на лечението, за да се провери дали левкемията реагира на прилаганата терапия.
Лумбалната пункция е друга процедура за диагностициране. При нея се вкарва малка игла в гръбначната кухина (в долната част на гърба), за да се изтегли известно количество гръбначномозъчна течност, която се проверява за левкемични клетки.
Стандартните изследвания с изображения, като рентгенови снимки, компютърна томография (СТ) и магнитен резонанс, могат да се използват, за да се провери дали левкемичните клетки са се разпространили в костите, гърдите, бъбреците, корема или мозъка. Сканиране с галий или сканиране на костите е изследване, при което в тялото се инжектира радиоактивен химикал, който се натрупва в областите на рака или инфекцията, като позволява те да се видят със специална камера.
Лечение
Алтернативните терапии трябва да се използват единствено като допълнение към конвенционалното лечение, без да го заместват. Преди да вземат участие в каквато и да е програма за алтернативно лечение, пациентите трябва да се консултират с техните лекари доколко това е подходящо, както и за ролята на тези програми в цялостния план за лечение на рака. Подходящото алтернативно лечение може да помогне за удължаване живота на пациента или най-малко за подобряване качеството му на живот, за предотвратяване на повторна поява на тумори или да удължи периода на ремисия, както и да намали неблагоприятните реакции на химиотерапията и облъчването.
Ефективността на повечето противоракови лекарства, използвани за лечение на левкемията, може да бъде намалена, когато пациентите приемат големи дози антиоксиданти. Обаче при пациенти, които не са подложени на химиотерапия, те могат да бъдат много полезни за увеличаване защитните сили на организма срещу рака. Ако се вземат по време на химиотерапия, тези антиоксиданти предпазват раковите клетки от унищожаване при лечението. Тъй като приемането на големи дози добавъчни антиоксиданти може да попречи на конвенционалното лечение с химиотерапия, пациентите не трябва да приемат дози, по-големи от препоръчителните дневни количества (RDA).
Насоки по отношение на хранителния режим
От полза могат да бъдат следните промени в хранителния режим:
- Избягване на мазни и пикантни храни, които са по-трудно смилаеми
- Консумиране на нови и апетитни храни. Вкусните храни стимулират апетита, така че пациентите приемат повече храна и имат сили да се борят с рака.
- Увеличаване консумацията на пресни плодове и зеленчуци. Те са най-добрите природни източници на антиоксиданти, на витамини и на минерали.
- Неколкократно хранене на ден (пет или шест пъти). По-малкото количество храна е по-лесно за храносмилане.
- Установяване на редовно време за хранене и избягване на хранене непосредствено преди лягане.
- Избягване на храни, които съдържат консерванти или изкуствени оцветители.
- Следене на теглото и поемане на достатъчни количества калории и протеини.
Хранителни добавки
Натуропатът или диетологьт може да препоръча следните хранителни добавки за укрепване имунната система на пациента:
Витамини и минерали. Витамините, от които пациентите с рак се нуждаят, включват бета-каротин, витамини В-комплекс (особено витамин В6), витамини A, С, D, Е и К. Най-важните минерали са калций, хром, мед, йод, молибден, германий, селен, телур и цинк. Много от тези витамини и минерали са силни антиоксиданти. Пациентите обаче не трябва да приемат големи дози от тях без предварително да се консултират със своя лекар. При високи дози може да се получи неблагоприятен или дори токсичен ефект, което важи с особена сила за минералите. Разумно е да се избягва употребата на антиоксиданти, когато се провежда химиотерапия или лъчева терапия, тъй като те могат да намалят ефективността на лечението.
Други хранителни добавки, които могат да помогнат в борбата с рака и да укрепят организма, включват основни мастни киселини (рибено или ленено масло), флавоноиди, панкреатични ензими (помагат за смилане на храните), хормони – DHEA, мелатонин или фитоестрогени, оризови трици и екстракти от гъби. Преди да използвате тези добавки, трябва да се консултирате с лекар диетолог или с лицензиран доставчик.
Препоръчваме следните добавки от нашия магазин. За повече подробности последвайте линка, който е поставен върху името на продукта.
ОМЕГА 3 РИБЕНО МАСЛО 1000 Doctor Nature код30064
Омега 3 ненаситени мастни киселини се съдържат в голямо количество в рибеното масло. Полиненаситените мастни киселини ЕРА (ейкозапентаенова) и DHA (докозахексаенова) са едни от най-ценните в състава на рибеното масло. Човешкият организъм не е в състояние да синтезира сам есенциалните киселини, което налага необходимостта от допълнителното им набавяне чрез храната или под формата на хранителни добавки.
Флекс ойл – Омега 3 – 6 – 9 Ленено масло, код: 30437
Маслото от лен на Sanct Bernhard действа с пълната си биологична активност, тъй като се получава чрез студено пресоване. Добавката от витамин Е го стабилизира и предпазва от окислителни процеси.
ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ ЕНЗИМИ С ВИТАМИН С
Препоръчват се при проблемно храносмилане, дискомфорт, подуване на стомаха и газове.
МЕЛАТОНИН ТАБЛЕТКИ За спокоен сън! код30237
Човешкият организъм трябва да има правилно регулиран ритъм сън-бодърстване (бодрост) за да функционира нормално. Мелатонинът помага релаксацията и физиологичния сън и по този начин нормализира функцията на имунната система, регулира телесната температура и кръвното налягане.
РЕЙШИ ПЛЮС с Мегавитал комплекс код30303
Рейши се използва като съпътстваща терапия при раково болни, при отслабени функции на имунната система и при радиационни заболявания.
КОРИОЛУС В помощ на онкоболните! код30310
Препоръчва се при проблеми с рак на яйчниците , гърдата, кожата, простатата, черния дроб, левкемия и др. Потушава страничните ефекти от химиотерапията.
Истинският витамин B17 вече в България
Основна съставка на хранителна добавка В17 са сушени кайсиеви ядки и кайсиево масло, съдържащи витамин В17 (наричан още Леатрил), който благоприятства имунитета.
ВИТАМИН В КОМПЛЕКС за здрави нерви! код30263
Препоръчва се за енергийно обезпечаване на организма, проблеми с нервната система, нарушена липидна обмяна и кръвоотворни функции.
Селенът е основен компонент в антиоксидантната защита на организма и участва активно в продукцията на много ензими.
БРОКОЛИ за борба срещу рака! код30491
Брoколите имат в състава си лутеин и каротеноиди. Те са богати източници на фибри, фолиева киселина, калий, фосфор, магнезий, витамини С, А, К и от групата В. Проучванията показват, че сулфорафаните, които се съдържат в броколите заедно с останалите активни съставки помагат при различни видове рак.
ЦАРСКИ БИЛКИ За кръвоносната система код 30113
Нормализира кръвообращението, като подобрява ефективно кръвоносните съдове благодарение на антиоксидантните свойства на продукта. Изчиства организма от токсини и шлаки, като нормализира нивата на вредния холестерол.
Традиционна китайска медицина
Конвенционалното лечение на левкемията е свързано със значителни странични ефекти, които могат да се намалят с помощта на китайски билкови препарати. Пациентите трябва да се консултират с опитен фитотерапевт, който да предпише лекарствени средства за лечение на специфични симптоми, причинявани от конвенционалните лечения на рака.
Сокотерапия
Терапията със сокове може да помогне на пациенти с рак. Смесват се една част чист сок с една част вода преди пиене. Ежедневната консумация на изброените по-долу сокове може да помогне, като намали токсичното натоварване на черния дроб:
- Сок от моркови и цвекло с малко репички или корени от глухарче
- Грозде, круша и лимон
- Морков, целина и магданоз
- Морков, цвекло и краставица
Хомеопатия
Съществуват противоречиви доказателства за ефективността на хомеопатията при лечението на рак. Тъй като химиотерапията може да потисне реакцията на тялото към хомеопатичното лечение, възможно е хомеопатията да не е ефикасна при провеждането на химиотерапия. Поради тази причина пациентите трябва да изчакат химиотерапията да приключи, преди да опитат това сравнително безвредно алтернативно лечение.
Акупунктура
Акупунктурата представлява използването на игли, за да се стимулират или насочат меридианите (каналите), по които протича енергията в тялото. Няма доказателства, че акупунктурата има противораков ефект. Тя обаче е ефикасно лечение при гадене, често срещан страничен ефект при химиотерапията и облъчването.
Други лечения
Пациентите с левкемия могат да използват медитация, чи гун, йога и тай чи за намаляване на стреса. Насочваната визуализация засилва имунната система и може да намали болката и гаденето.
Лечение с медикаменти
Има две фази при лечението на левкемия. Първата фаза се нарича индукционна терапия. Основната цел на лече нието е да намали броя на левкозните клетки, доколкото е възможно, и така да предизвика ремисия у пациента. Престане ли пациентът да има явни признаци на левкемия (при изследванията на кръвта и биопсиите на костен мозък да не се откриват левкемични клетки), се казва, че той е в ремисия. След това започва втората фаза на лечението. Тя се нарича продължаваща или поддържаща терапия. Целта в този случай е да се убият всички остатъчни клетки и да се поддържа ремисията възможно най-дълго време.
Химиотерапията представлява използване на лекарства за убиване на раковите клетки. Тя обикновено е предпочитаното лечение и се използва, за да облекчи симптомите и да постигне дълготрайна ремисия на заболяването. По принцип комбинираната химиотерапия, при която се приемат няколко лекарства, е по-ефикасна, отколкото използването само на едно лекарство при лечението.
През 2002 г. изследователи обявиха, че са открили ген, който задейства убиването на левкозните клетки. Идентифицирането на този ген може да доведе до по-добро насочване на някои лекарства, използвани при химиотерапията (които включват производно на витамин А) срещу остра промиелоцитна левкемия (APL). През същата година е постигнат още един напредък в лечението. Открито е ново лекарство, което преустановява ефектите от мутациите на един ген, за който се знае, че е главният виновник за AML – агресивна, устойчива на лечение форма на левкемия. Необходими бяха допълнителни изследвания, но и двете открития са важни за усъвършенстване на лечението при двете форми на левкемия. По късно през 2002 г. при клинични изпитания беше доказано, че лекарството Gleevec постига успех дори при лечението на хронична миелоидна левкемия.
Тъй като клетките на левкемията могат да се разпространят във всички органи на тялото чрез потока на кръвта и лимфните съдове, хирургичната намеса не е опция при лечението на левкемиите.
Лъчевата терапия, която включва използването на рентгенови лъчи или други високоенергийни лъчи за убиване на раковите клетки и свиване на туморите, може да се използва в някои случаи. При острите левкемии източникът на облъчване обикновено се намира извън тялото (външна лъчева терапия). Ако левкемийните клетки са се разпространили в мозъка, той може да бъде подложен на лъчева терапия.
Трансплантацията на костен мозък (ВМТ) е процес, при който мъртвият костен мозък на пациента се заменя със здрав. Съществуват два метода за трансплантация на костен мозък. При алогенната трансплантация здравият мозък се взема от донор, чиито тъкани са или еднакви, или много близки до тези на пациента. Първо се унищожава костният мозък на пациента с помощта на много високи дози химиотерапия или лъчева терапия. След това на пациента се вкарва здрав мозък от донора интравенозно, който трябва да замени унищожения мозък.
При втория тип трансплантация, наречена автоложна, се изважда част от собствения костен мозък на пациента, който се лекува е комбинация от противоракови лекарства, за да се унищожат всички аномални клетки. След това този мозък се замразява и съхранява. Мозъкът, останал в тялото на пациента, се унищожава с високи дози химиотерапия и лъчева терапия. Замразеният мозък се размразява и се вкарва обратно в пациента интравенозно. Този начин на трансплантация на мозък понастоящем е подложен на клинични изпитания.
Биологичната терапия, или иму нотерапията, е начин на лечение, при който имунната система на самия организъм се впряга да се бори с рака. Вещества, които по принцип се произвеждат от имунната система (като например фактори на растежа, хормони и протеини за борба със заболявания), или се синтезират в лабораторни условия, или се вземат от самото тяло, ефективността им се подсилва, след което се връщат в тялото на пациента. Този метод на лечение също се изследва в големите противоракови центрове в цялата страна.
Очаквани резултати от лечението
Както при всички ракови заболявания, прогнозата за левкемията зависи от възрастта на пациента и общото му здравословно състояние. Според статистиката повече от 60% от пациентите с левкемия продължават да живеят най-малко една година след диагностицирането на заболяването.
Прогнозата при острата миелоцитна левкемия (AML) е по-лоша отколкото при острите лимфоцитни левкемии (ALL) и при хроничните левкемии. През последните 15 до 20 години процентът на петгодишната продължителност на живота след диагностицирането на пациентите с ALL е нараснал от 38% на 57%.
Интересен е фактът, че тъй като повечето левкемии в детска възраст са от вида ALL, химиотерапията се оказва изключително ефикасна за лечението им. Обяснението е, че лекарствата, използвани при химиотерапията, са най-ефикасни срещу активно растящите клетки. Заради новите комбинации от противоракови лекарства, които се използват, процентът на оцелелите при децата с ALL рязко се е покачил. Осемдесет процента от децата с диагноза ALL вече продължават да живеят пет или повече години в сравнение с 50% в края на 70-те години на миналия век.
Според статистиката при хроничната лимфоидна левкемия общата продължителност на живота за всички етапи след диагностициране на заболяването е девет години. Повечето смъртни случаи на хора с CLL се дължат на инфекции или други болести, които се развиват в резултат на левкемията.
При CML, ако трансплантацията на костен мозък се извърши от една до три години след диагностицирането на заболяването, 50-60% от пациентите преживяват три или повече години. Ако болестта напредне до остра фаза, прогнозата е лоша. По-малко от 20% от такива пациенти влизат в ремисия.
Превенция
Повечето ракови заболявания могат да бъдат предотвратени с промени в начина на живот или на хранителния режим, което намалява рисковите фактори. При левкемията обаче няма известни такива рискови фактори. Поради тази причина засега няма истински препоръки за предотвратяването й. Хората, при които съществува повишен риск да развият левкемия поради доказано излагане на йонизиращо лъчение или на токсичен течен бензол, както и тези със синдром на Даун, трябва периодично да се подлагат на медицински прегледи. Някои специалисти препоръчват като евентуални мерки за превенция да се намали излагането на токсични вещества, да се приемат пълнозърнести храни, да се избягва тютюнопушенето, редовно да се правят физически упражнения и дори периодично да се гладува. Изследване, извършено през 2003 г., е установило, че при възрастни жени, които вземат аспирин два или повече пъти седмично, рискът да развият левкемия е 50% по-малък.
Основни термини, използвани в статията, свързани с левкемията
Антитела – протеини, произвеждани от В лимфоцитите като реакция на наличието на инфекциозни агенти, например бактерии или вируси, в организма.
Биопсия – процедура, при която по хирургичен път се взема и се подлага на микроскопско изследване жива тъкан с диагностична цел.
Химиотерапия – лечение с лекарства, които имат противораково действие.
Компютърна томография (КТ) – диагностичен метод с рентгенови лъчи (преминаващи през тялото от различни ъгли) и компютър, който дава ясни изображения (сечения) на изследваните структури.
Цитокини – химикали, произвеждани от клетките, които действат върху други клетки за стимулиране или спиране на техните функции. Цитокините, които стимулират растежа, се наричат фактори на растежа.
Имунотерапия – лечение на рак чрез стимулиране на имунната защитна система на организма.
Лумбална пункция – процедура, при която лекарят вкарва малка игла в гръбначната кухина в долната част на гърба, за да изтегли известно количество гръбначна течност за изследване.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – диагностичен метод, който показва силно контрастни изображения на различните меки тъкани с помощта на високоскоростно магнитно устройство. За разлика от рентгеновия апарат и компютърната томография, използващи радиационно лъчение, ЯМР е относително безопасен метод за изследвания. Най-важното при него е способността му лесно да открива ракови образувания в тялото.
Съзряване (на кръвните клетки) – процесът, чрез който стволовите клетки се превръщат от неузрели клетки без определена функция в определен вид кръвни клетки с определени функции.
Лъчева терапия – терапия, при която се използва високоенергийно лъчение от рентгенови апарати, кобалт, радий или други източници.
Ремисия – изчезване на заболяването в резултат на лечение. Пълната ремисия означава, че болестта е преодоляна. Частичната ремисия означава, че болестта в значителна степен е повлияна от лечението, но все още са налице остатъци от нея.
Източници: rak-krovi.ru; simptomer.ru; medicinenet.com; webmd.com
https://www.youtube.com/watch?v=mxJ13MXkLXE
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!