Анорексия невроза – какво помага при този сериозен проблем?

Анорексия невроза е хранително разстройство, което се характеризира с неоправдан страх от напълняване, доброволно гладуване и явно изкривена представа за собственото тяло.

Името идва от две латински думи, които заедно означават „нервна неспособност за хранене“. Понякога това разстройство бива наричано просто анорексия. При жени, които вече имат менструален цикъл, анорексия невроза обикновено се проявява с аменорея или липса на най-малко три последователни цикъла.

Четвъртото издание на „Диагностичен и статистически наръчник на психическите заболявания“ определя два подтипа на анорексия невроза – рестриктивен тип, който се характеризира със строго спазване на диета и физически упражнения, без преяждане, и тип с преяждане/прочистване, който се отличава с компулсивно поемане на храна и предизвикано повръщане и използване на слабителни средства или клизми. Изданието определя преяждането като ограничени във времето епизоди (обикновено под два часа) на компулсивно хранене, при което човек поема значително по-голямо количество храна от онова, което повечето хора биха изяли при подобни обстоятелства.

Как се диагностицира?

Диагностицирането на анорексия невроза се усложнява от няколко фактора. Единият е, че степента на разстройство варира при отделните пациенти. Втори фактор е отричането, което се разглежда като ранен признак на разстройството. Повечето анорексици отричат, че са болни, и обикновено близките им трябва да ги убеждават да се лекуват.

Анорексията обикновено се диагностицира от педиатри или семейни лекари. Тялото на болния е мършаво, кожата суха или жълтеникава, кръвното налягане необичайно ниско.

При жените обикновено се съобщава за аменорея (липса на менструация), а понякога и за болки в коремната област, запек, липса на енергия. Пациентът може да усеща студ или да е развил лануго, растеж на фини косми по тялото. Ако е повръщал, зъбният емайл може да е нарушен или да има белега на Ръсел (ожулвания по кокалчетата на ръцете).

Втората стъпка при диагностицирането е измерването на загубата на тегло у пациента. Посоченото издание специфицира загуба на тегло, клоняща към телесно тегло 15% под нормалното, съобразено с телосложението и теглото на пациента в миналото.

Лекарят изключва други физически състояния, които могат да доведат до загуба на тегло или да причинят повръщане след хранене, в това число нарушения в обмена на веществата, мозъчни тумори (особено лезии на хипоталамуса или на хипофизната жлеза), заболявания на храносмилателния тракт, както и болестно състояние, наречено синдром на горната мезентериална артерия. Лица с такова заболяване понякога повръщат след хранене, защото подаването на кръв към червата е блокирано.

Обикновено се правят кръвни тестове, електрокардиограма, изследване на урината и тест за измерване на костната плътност, за да се установи дали няма други заболявания и да се прецени статусът на пациента по отношение на храненето.

Лекарят трябва също да различи анорексията от други психиатрични разстройства, като депресия, шизофрения, социална фобия, обсесивно-компулсивно разстройство, както и дисморфично разстройство, свързано с тялото. Най-често се използват два диагностични теста – тест за отношение към храненето (ЕАТ) и списък на признаци за хранително разстройство (EDI).

Как се лекува?

Алтернативните лечения за анорексия невроза трябва да служат като допълнение към програмата за конвенционално лечение. Терапиите включват хранителен режим и специфична диета, билкова терапия, хидротерапия, ароматерапия, аюрведа и лечение на духа и тялото.

Хранителна терапия

Лекарите, практикуващи алтернативна медицина, или диетолозите могат да препоръчат следното:

– Избягване на сладкиши или тестени изделия.

– Спазване на питателен и добре балансиран хранителен режим (когато пациентът отново започне да се храни нормално).

– Ежедневни добавки от мултивитамини и минерали.

– Добавки, съдържащи цинк. Цинкът е важен минерал, необходим на тялото за нормална хормонална активност и дейност на ензимите.

Билкова терапия

Това са билки, които могат да помогнат за намаляване на тревожността и депресията, които често се свързват с това разстройство:

– Лайка

– Маточина

– Липов цвят

Ароматерапия

Етеричните масла от билки като бергамот, босилек, лайка, градински чай и лавандула могат да помогнат за стимулиране на апетита, отпускане на тялото и за справяне с депресията. Те се разпръскват във въздуха, вдишват се, използват се за масажиране или се разтварят във ваната.

Техники за релаксация

Техниките за релаксация като йога, медитация и тай чи могат да отпуснат тялото и да освободят напрежението, да намалят тревожността и да противодействат на депресията.

Хипнотерапия

Хипнотерапията може да помогне за решаването на подсъзнателни проблеми, които допринасят за анорексията.

Други алтернативни лечения

Други алтернативни лечения, които могат да помогнат, са хидротерапия, терапия с магнитно поле, акупунктура, биофидбек, аюрведа и китайска билкова медицина.

Алопатично лечение

Лечението на анорексия невроза предполага както краткосрочни, така и дългосрочни мерки и изисква преценка от диетолози и психолози, както и от медицински специалисти. Терапията често се усложнява от съпротивата на пациента или неуспеха при прилагането на плана за лечение.

Болнично лечение

Хоспитализирането се препоръчва за анорексици с коя да е от следните характеристики:

– Тегло с 40% или повече под нормалното или загуба на тегло за три месеца повече от 13 килограма

– Силно нарушена обмяна на веществата

– Прекомерно „преяждане“ и прочистване

– Признаци на психоза

– Тежка депресия или риск от самоубийство

– Семейство в криза

Болничното лечение включва индивидуална и групова психотерапия, както и захранване и следене на физическото състояние на пациента. Престоят в болницата обикновено е от два до четири месеца. В крайни случаи може да се наложи хоспитализираните пациенти да бъдат хранени принудително със сонда, поставена през носа (носно-стомашна сонда), или чрез преливане на хранителни вещества венозно (парентерално хранене).

Лечение на приходящи пациенти

Анорексиците, които не са изключително недохранени, могат да бъдат подложени на психотерапия като приходящи пациенти. Препоръчваните типове лечения са по-скоро подкрепящи, отколкото ориентирани към самопознание и включват поведенчески подходи, както и индивидуална или групова терапия. Когато болестното състояние е тясно свързано с проблеми в семейството, често се препоръчва семейна терапия.

Групите за взаимопомощ често са полезни, помагайки на анорексиците да намерят обществена подкрепа и поддръжка. Психотерапията при тези случаи е бавен и труден процес – около 50% от пациентите продължават да имат сериозни психични проблеми и след стабилизирането на теглото им.

Лекарства

Анорексиците се лекуват с най-различни лекарства, включително антидепресанти, лекарства срещу тревожност и литиев карбонат. Има спорове относно ефективността на лекарствата, използвани при различните режими на лечение. Поне едно проучване показва обаче, че антидепресантът „Прозак“ помага на пациента да запази теглото си, постигнато благодарение на престоя му в болницата.

Процентът на постигналите дълготрайно възстановяване варира при отделните изследвания, но най-надеждните оценки са, че между 40 и 60% от анорексиците се възстановяват добре както физически, така и социално, а 75% качват тегло. Според проучванията вероятността от летален изход за болните в дългострочен план сочи по-ниска степен – от 3 до 4%. Най-честите причини за смъртта при анорексиците са гладуване до крайност, нарушен електролитен баланс, сърдечна недостатъчност и самоубийство.

Превенция

Освен необходимите дългосрочни промени в обществото най-добрата стратегия за превенция на анорексията е поддържането на здравословни хранителни навици, контрол на теглото и изграждане на правилна представа за красотата на тялото в семейството.

Източници:patient.info,u-lekar.ru,wikipedia

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!