Все повече жени страдат от ендометриоза и най-често засегнатите са в активна възраст.
Какви са причините и как се лекува това гинекологично заболяване?
Проблем на миграцията на клетки из организма
Ендометриозата е третата по разпространение гинекологична болест, при която клетки от ендометриума (вътрешната слизеста обвивка на матката) мигрират из организма и образуват ендометриозни огнища и в по-тежки случаи – кисти.
Различават се два вида ендометриоза – генитална (в шийката на матката, влагалището, перинеума, маточните тръби, яйчниците, коремната кухина) и извънгенитална (в червата, пикочния мехур, белите дробове). Вторият вид се среща много по-рядко, едва в 6-8% от случаите на заболяването.
По правило ендометриозата се проявява след операция на матката, когато клетки от ендометриума попадат в кръвообращението и се разпространяват из целия организъм.
Заболеваемост и диагностициране
Според статистиката от ендометриоза страдат 10-15% от жените, като най-често засегнатите са в детеродна възраст, активни личности от 15 до 45 години.
В медицинските регистри обаче има и случаи на малки пациентки с това заболяване.
Диагностицирането става обикновено след 2 до 7 години от началото на болестта.
Причината е, че жените не търсят медицинска помощ, защото си мислят, че болките са естествен спътник в периода на месечния цикъл. Освен това, диагнозата не се поставя лесно. Стандартният гинекологичен преглед може да наведе на мисълта за ендометриоза, но следват специализирани изследвания – ехография, магнитен резонанс и компютърна томография, пише „Журнал за жената“. За окончателна диагноза може да се направи лапароскопия и биопсия.
Недоизяснени причини
От години лекарите се опитват да определят какво точно предизвиква това страдание, даже го наричат заболяването с многото теории. Най-популярната си остава една от първите – трансплантационната теория на американския гинеколог Джон Симпсън, който я е представил още през 1921 г.
Според неговите предположения по време на менструация някои клетки от ендометриума не се въвеждат във влагалището, а мигрират по кръвен път в коремната кухина и там образуват огнища на ендометриоза.
Теорията се подкрепя и от факта, че освен при хората, заболяването е описано и при приматите, а те са единствените животни, при които има също менструален цикъл. Друг факт е, че колкото по-дълъг е цикълът между менструациите и по-кратък е периодът на самото кръвотечение, толкова е по-малък рискът жената да развие ендометриоза.
И обратно – жените с ранен първи цикъл, късна менопауза, продължителни менструации и липса на бременност са по-застрашени. Вероятността за заболяване се увеличава при пациентки с нарушено оттичане на менструалната кръв (например поради вродени нарушения в развитието на половите органи).
Оказва се обаче, че ендометриозата може да се прояви и при жени с хирургически отстранена поради друга причина матка или прекъснати маточни тръби, както и при момичета преди първия им месечен цикъл, което означава, че заболяването не е свързано с менструацията.
Съществуват теории за трансформация на епителната тъкан на коремната кухина и плеврата, която обяснява и факта, че макар и изключително рядко, от ендометриоза страдат мъже.
Други рискови фактори
Хормоналният дисбаланс играе голяма роля. На ендометриума влияят естрогенът (стимулира деленето на клетките) и прогестеронът (потиска клетъчното делене). При ендометриозата обаче тези процеси се объркват – от една страна, заблудените клетки са силно възприемчиви към естрогена и дори сами го синтезират (свръхстимулация), от друга – те са практически нечувствителни към прогестерона и потискането на деленето на клетки не може да се състои.
Често патологичното разрастване на ендометриумната тъкан е свързано със заместителна хормонална терапия в климактериума.
Други рискови фактори са наследствената предразположеност и отслабената имунна система. За увеличаването на заболеваемостта се вини и съвременният стил на живот (по-късна бременност и раждане или липса на такива, по-кратко кърмене, неправилно хранене, всекидневен стрес).
Интересно е, че според американско изследване тютюнопушенето не влиза в „черния“списък – дори при закоравели пушачки рискът от ендометриоза е по-малък, отчитат резултатите от 30-годишно наблюдение.
Избор на лечение
Съществуват три вида терапия при еднометриоза – хирургична, медикаментозна и комбинирана.
Гинекологът избира най-подходящия подход в зависимост от клиничната картина на заболяването, възрастта на пациентката, репродуктивния й статус. При операция се отстранява максимално ендометриозното огнище и кистата, ако има такава. Опитът показва, че 6-12 месеца след хирургичната намеса се възстановя възможността за забременяване.
Хормоналната терапия се провежда с орални контрацептиви, които предизвикват хипоестрогенно състояние, или изкуствена менопауза. Симптомите се облекчават, но може да се появят стандартните оплаквания при менопауза като горещи вълни, нарушения на съня, сухота на слизестите тъкани, мускулни болки, понижено либидо, резки промени в настроението.
Освен това не се изключват рецидиви на заболяването. Дали ендометриозата ще се появи отново, зависи от тежестта на първото заболяване и индивидуалните особености на пациентката – психоемоционално състояние и начин на живот. И ако на първия фактор не можем да повлияем, то втория можем да контролираме.
Как да намалим риска
Внимавайте как се храните. Не прекалявайте с червеното месо, кофеиновите напитки и алкохола. Ваши „приятели“ са зелените листни зеленчуци и продуктите, богати на Омега 3 мастни киселини.
Бъдете физически активни. Не пренебрегвайте сутрешната гимнастика, отделете време за фитнес, ходете на танци, физическите дейности намаляват нивото на естрогените в организма.
Най-важното – опитайте се да не се нервирате, избягвайте стресовите ситуации, намерете своя начин за релакс и антистрес техника.
Кои са основните симптоми?
Болката е един от първите сигнали – може да е и остра, и съвсем лека, в зависимост от мястото на ендометриозното огнище, продължителността и тежестта на заболяването, психоемоционалното състояние.
Често се засилва преди менструация или по време на полов акт, но понякога е постоянна.
Обилни и продължителни менструации са другият характерен симптом при ендометриоза.
10-20 подскока с 30 секунди почивка между всеки скок 2 пъти на ден е по-добра тренировка за заздравяване на костите от джогинга, твърдят американски учени.
Препоръката им е да се консултирате непременно с лекаря си, ако вече страдате от остеопороза, преди да започнете да правите не само подскоци, но каквито и да е спортни упражнения за подсилване на скелетната система.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!