Ако страдате от мускулни спазми, ето какви са вероятните причини!

Мускулни спазми – защо се получават?

Мускулни спазми и схващания (гърчове или крампи) – става дума за спонтанни и често болезнени мускулни контракции.

Повечето хора изпитват внезапна болка, предизвикана от мускулни схващания. Бързото, неконтролирано свиване (контракция) се случва неочаквано. Понякога то може да се случи по време или след леко физическо натоварване или тренировка. Спазъмът може да се случи и без или вследствие на относително малка стимулация. Мускулните спазми и болката от тях могат да продължат няколко минути, след което да отминат бързо. Те могат да засегнат всеки мускул, но най-често засягат прасците, бедрата, краката и ръцете.

При все че са болезнени, те обикновено са безвредни и в повечето случаи не са свързани с по-сериозни проблеми. Въпреки това схващанията и спазмите могат и да са симптоми на нервни или мускулни заболявания.

Термините „схващане“ и „спазъм“ често се използват като синоними. Те могат да бъдат до голяма степен неясни, тъй като често служат и за описание на някои видове необичайни мускулни дейности, различни от внезапното болезнено свиване. Сред тях са сковаността на мускулите в покой, бавното отпускане на мускулите и спонтанните им свивания в покой (фасцикулации или клонус).

Фасцикулациите са вид безболезнени мускулни спазми, белязани от бързо, некоординирано свиване на много малки мускулни влакна, които хората често описват като „трептящи мускули“. За лекаря важна част от диагнозата е да се разграничат тези различни термини и да се даде възможност на пациента да опише проблема възможно най-точно.

Причини и симптоми

Нормалното свиване на мускулите започва, когато електрически сигнали се изпращат от мозъка чрез гръбначния мозък по нервни клетки, наречени моторни неврони. В този процес участват едновременно горните неврони в мозъка и долните неврони в гръбначния мозък, водещи към мускула.

В мускула химическите вещества от моторните неврони стимулират освобождаване на калциеви йони от депата в мускулните клетки. Те взаимодействат с протеините в мускулните клетки, създавайки вериги от актини и миозини, които действат подобно на зъбчато колело. Движението им приближава „зъбците“ като по този начин намалява размера на клетките и в крайна сметка свива и самия мускул.

Възстановяването на количествата калций и прекратяването на взаимодействието между актина и миозина позволява на мускулните влакна да се върнат до обичайните си размери в състояние на покой.

Болезнените свивания могат да бъдат предизвикани от нарушаването на дейността във всеки етап от този процес. Определени части от мозъка и централната нервна система контролират дължината на мускулите и помагат за регулирането на тяхното свиване. Прекъсването на тази дейност може да предизвика спазъм.

Моторните неврони, които са свръхчувствителни, могат да реагират при по-нисък праг на чувствителност.

Мускулните мембрани може да проявят свръхчувствителност, причинявайки свиване без стимулация. Нивата на калциеви йони могат да не се възстановят достатъчно бързо, което води до удължено свиване на мускулите.

Прекъсването на механизмите в мозъка и свръхчувствителните моторни неврони може и да са резултат от увреждания на нервните пътища. Възможните причини са инсулт, множествена склероза, церебрална парализа, невродегенеративни заболявания, травми, увреждания на гръбначния мозък и такива, влияещи върху нервната система, токсини като: стрихнин, тетанусов токсин и някои инсектициди. Увреждането на нервите може да доведе до продължително или постоянно мускулно съкращение, наричано контрактура.

Въпреки това повечето мускулни спазми не са причинени от заболяване, а по-често са свързани с голямо физическо натоварване или със стрес:

– Продължително физическо натоварване. Отпускането на мускула изисква разход на енергия, за да се разпъне. Тя се използва за възстановяване нивата на калция, за да се прекъсне връзката между актина и мнозина. Това води до удължаване на мускулните влакна, защото несвързаните вериги се връщат на своите позиции при състояние на покой. Обикновено усещанията за болка и умора са сигнал, че е време да се забави темпото или да се прекрати физическата дейност.

Почивката позволява на мускулите да възобновят доставките си на енергия. Пренебрегването на тези предупредителни сигнали може да доведе до изчерпване на силите до такава степен, че мускулите да не могат да се възстановят и по този начин се получават спазми. Така например бегачите на дълги разстояния могат да получат схващане след една дистанция.

По-малкият приток на кръв лишава мускулите от техния източник на кислород и хранителни вещества за преодоляване на умората, което води до изтощение. Трупното вкочаняване в рамките на първите 24 часа след смъртта се дължи именно на това.

– Неправилно използване на мускулите. Мускулните спазми при спортове като голф и тенис понякога са причинени от неправилен захват на стика или ракетата или от неправилни движения.

– Анемия. Това заболяване има неблагоприятно въздействие върху притока на кръв към мускулите и може да предизвика спазми и схващания.

– Обезводняване и загуба на соли. Това може да бъде предизвикано от продължително повръщане или диария или от обилно потене при продължително физическо натоварване, особено при високи температури.

Загубата на течности и соли, особено на натрий, калий, магнезий и калций, може да наруши баланса на йоните в мускулите и нервите. Това от своя страна може да им попречи да реагират и да се възстановяват нормално и може да доведе до схващане.

– Обменни нарушения, влияещи върху енергийните доставки в мускулите. Това са наследствени заболявания, при които има недостиг на определени мускулни ензими. Те са: миофосфорилазата (болест на McArdle), фосфорилазата-В-киназата, фосфофруктокиназата, фосфоглицераткиназата и лактатдехидрогеназата.

– Миотония. Това е състояние, причиняващо скованост поради забавено отпускане на мускулите, но то не предизвиква спонтанни свивания, обикновено свързвани с конвулсиите. Въпреки това много пациенти с миотония получават спазми при физически упражнения. Симптомите на миотонията често се засилват при ниски температури. В тази група се включват и дистрофичната миотония, вродената миотония, вродената парамиотония и невромиотонията.

– Сърдечно-съдови заболявания, като атеросклероза, болест на Рейно, диабет и васкулопатия (увреждане на кръвоносните съдове), намаляват потока на кръв към мускулите, което може да причини спазми.

– Излагането на студено може да намали притока на кръв и да доведе до спазми и мускулни схващания.

Фасцикулациите могат да се дължат на умора, настинка, лекарства, метаболитни нарушения, увреждане на нервите или невродегенеративни заболявания, включително латерална амиотрофична склероза. Повечето хора имат усещане за кратки, леки фасцикулации от време на време, обикновено в прасците.

Болката при мускулните схващания е интензивна, локализирана и често „изваждаща от строя“. Идвайки бързо, тя може да продължи няколко минути и постепенно да изчезне. Контрактурите се развиват по-бавно, за дни или седмици, и ако не се лекуват, могат да станат постоянни. Фасцикулациите могат да възникнат в състояние на покой или след мускулно съкращение и да продължат няколко минути.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!