Диагнозата стряска не само мъжете, но и близките им. Ето какви са най-разпространените митове за онкологичното заболяване рак на простатата, което заема водещо място при мъжете за смърт от рак (след карцинома на белия дроб и на дебелото черво).
Мит 1. Само старите се разболяват
Ракът на простатата се среща по-често при възрастните мъже (повече от 70% от новодиагностицираните са над 65-годишна възраст), но младите също боледуват. Затова е добре мъжете да се преглеждат профилактично не само като минат 50 години, а да започнат от 40-ата си година, особено тези, които имат баща или брат с тази диагноза.
Мит 2. Нередовният секс е виновен
Няма никакви медицински доказателства за връзката между честотата на половите актове и появата на онкологичното заболяване. Сексуалната активност не е профилактична мярка за рак на простатната жлеза.
Мит 3. Предава се по наследство
Да, фамилната обремененост удвоява риска от развитие на болестта, но само 5-10% от пациентите с рак на простатата са с генетична предразположеност. Възрастта е най-високият фактор – 90-95% от диагностицираните за първи път са в напреднала възраст, но без наследствена обремененост.
Мит 4. Ракът на простатата е заразен
Не, не се предава като заразно заболяване и няма доказателства, че се причинява от инфекция. Опасността да развиете рак на простатата се увеличава от напредване на възрастта, наследственост, нездравословно хранене (висок прием на животински масти – бекон, вратни пържоли), затлъстяване, заседнал начин на живот.
Мит 5. След операция на простатата сексът е невъзможен
Половият акт може да бъде извършен без наличието на простата, както и заболяването на жлезата не пречи на секса. Тя има роля в репродуктивната функция (произвежда семенната течност, която транспортира спермата по време на мъжкия оргазъм), така че мъжете, които не възнамеряват да имат поколение, няма за какво да се притесняват. Други фактори като напредването на възрастта и съпровождащи заболявания обаче могат да намалят либидото и потентността.
Мит 6. Лечението може да бъде прекратено в хода на болестта
Да, терапията може да се промени или спре, но само от лекуващия лекар онколог. Пациентът, дори да се чувства добре, не бива сам да прекратява предписаното лечение или да избира ново. Спазването на режима на лечение е от ключово значение за изхода на терапията и прогнозата на болестта.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!