Понятието невралгия описва група от множество разнородни болезнени състояния, които се характеризират със стрелкаща, пронизваща или пареща болка; разтърсване като от удар с ток; смъдене, бодеж или изтръпване по дължината на някой нерв, обикновено по главата или врата.
Как се лекува?
Невралгията на троичния нерв е описана преди почти 2000 години. Лечението, както в повечето случаи в онези дни, било локално (прилагано върху кожата) и неефикасно. В днешно време най-добри резултати дават алопатичните методи, но алтернативните терапии могат да помогнат за укрепване на общото разположение и здравословно състояние на пациента.
Диета
Витамините В комплекс, които се приемат перорално или инжектират мускулно, са важни за здравата нервна система и могат да допълнят медицинското лечение.
Важен е хранителният режим от пълнозърнести храни, богати на протеини, въглехидрати и мазнини, който включва също така дрожди, черен дроб, житни зародиши и други храни с високо съдържание на витамини от групата В. Есенциалните мастни киселини от рода на лененото или рибното масло също могат да помогнат за намаляване на възпалението.
Билколечение
Кремът капсаицин, приготвен от капсикум (вещество, което се среща в лютите чушки) понякога помага за десенсибилизация на болезнените области при постхерпетичната невралгия. Капсаицинът може да намали количеството на „субстанцията Р“ – химикал, който нервите използват, за да изпращат сигнали за болка към мозъка. Жълтият кантарион, със своите антидепресивни свойства, може да помогне при другите форми на невралгия, които често се лекуват алопатично с трициклични антидепресанти.
Акупунктура
Някои пациенти установяват, че акупунктурата помага при лечението на невралгичната болка, особено при постхерпетичната невралгия. Други не получават облекчение от тази процедура.
Хиропраксис (мануална терапия)
Хиропрактиците манипулират челюстта, врата или гръбнака, за да облекчат невралгичната болка. Както при повечето алтернативни лечения за невралгия, при едни пациенти това помага, а при други – не.
Хомеопатия
Може да се опита и хомеопатично лечение. Опитният лекар-хомеопат ще предпише средства, укрепващи общото здравословно състояние на пациента, които съответстват на профила му, както и на специфичните му симптоми.
Други алтернативни терапии
Болката при невралгия може да бъде облекчена също и от хидротерапия (горещ душ или вана), дълбок масаж, рефлексотерапия (масажиране на рефлексните точки по стъпалата, свързани със засегнатите болезнени области по тялото) или йогийски упражнения. От полза могат да бъдат насочената визуализация, биофийдбекът (обратната връзка – метод за опознаване, възприемане и контролиране на собственото тяло) и хипнозата. Пациентите трябва да помислят още и за използването на тай чи, ки гонг и други двигателни терапии.
На пациентите може да се помогне и посредством транскутанна електрическа стимулация на нервите, при която слаб електрически ток, приложен към кожата, пречи на способността на нервите да изпращат сигнали за болка към мозъка. Макар мненията за това лечение да са противоречиви, налице са обещаващи първоначални резултати, особено при постхерпетичната невралгия.
Алопатично лечение
След като невралгията бъде диагностицирана, обикновено се предписват лекарства за облекчаване на болката. Антиконвулсивният медикамент карбамазепин (Tegretol) често се оказва ефикасно средство за лечение на невралгията на троичния нерв, което облекчава или намалява болката в рамките на един-два дни. За съжаление то може да причини и замайване, сънливост, гадене и двойно виждане, както и други странични ефекти. Ако пациентът не покаже добра поносимост към Tegretol, може да се опитат други антиконвулсантни средства, като габапентин (Neurontin), миорелаксиращи лекарства като баклофен (Lioresal) или лекарства против тревожност като клоназепам (Klonopin). Те често се предписват и за други видове невралгия.
Инжектирането на локални обезболяващи лекарства в нерва може да спре болката за няколко часа, а при някои пациенти ефектът трае доста по-дълго. Лидокаиновият крем може да помогне до известна степен при лечението на постхерпетичната невралгия, вероятно чрез временно потискане на чувствителността на нервите непосредствено под кожата. Лидокаинът може също така да помогне и при атипичните форми на невралгия на троичния нерв. Понякога се прибягва до инжекции с алкохол и глицерин, които унищожават част от нерва (а оттам и способността му да предава болка).
Един особено неприятен, но очевидно успешен метод за лечение на невралгията се оказва десенсибилизацията. Това означава, че ако пациентът изпитва неприятно усещане при допира на дрехи до кожата му, терапевтът може да разтрива енергично с кърпа въпросната област в продължение на няколко минути. Ако пациентът има проблеми с поносимостта към топлината или студа, може да се използва топла или студена вода. Макар отначало болезнен, този метод постепенно намалява честотата и силата на болката, изпитвана от пациента, очевидно чрез превъзмогване (и впоследствие намаляване) способността на нерва да изпраща сигнали към мозъка.
Най-доброто лечение на постхерпетичната невралгия е превенцията. При заболяване от варицела човек трябва да се консултира със специалист веднага щом се появи обривът, за да получи лечение, което ще облекчи състоянието му и ще намали риска от развиване на постхерпетична невралгия. Не е ясно обаче дали може изобщо да се предотврати последващата невралгия. Ако все пак пациентът я развие, трицикличните антидепресанти (особено амитриптилинът) често помагат при лечението й. Важно е да се подчертае, че ранното вземане на мерки за лечение както на херпес зостер, така и на пристъпа на постхерпетичната невралгия намалява честотата и силата на бъдещите пристъпи. Някои пациенти получават пълно облекчаване на болката след лечение. При други е възможно само намаляване на болката в различна степен, а при трети (много малко на брой) лечението изобщо не действа. За тези пациенти постхерпетичната невралгия се превръща в доживотно хронично състояние; повечето случаи обаче сами отслабват и изчезват в рамките на пет години.
Като последно средство, хирургичната намеса може да донесе облекчение на онези пациенти с невралгия, на които медикаментите не са успели да помогнат. Повечето процедури се опитват да намалят способността на нерва да изпраща сигнали за болка към мозъка. Една от най-обещаващите е прекъсването на зоната на влизане през задните коренчета на гръбначния мозък, при която се използва радиочестота за прекъсване на нервите, причиняващи болка. Според резултатите от някои изследвания това помага на около 80% от пациентите.
Малко са пациентите, на които не помага лечението с някоя комбинация от лекарства и хирургичната интервенция. Постхерпетичната невралгия в частност проявява склонност сама да отминава и само при 2-3% от пациентите се наблюдава болка, която продължава една година или повече. За нещастие, при някои, макар и малко на брой, пациенти постхерпетичната невралгия може да се превърне в изтощително доживотно състояние.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!