Рак на дебелото черво – как се лекува?

Ракът на дебелото черво представлява злокачествено заболяване на дебелото черво и ректума. Този вид рак е сред най-често срещаните и при мъже, и при жени.

Причини:

Точната причина за колоректалния рак е неизвестна. Съществуват обаче различни рискови фактори, които увеличават вероятността от развиване на болестта.

– Фамилна обремененост. Индивиди, които имат един или повече близки роднини, заболели от колоректален рак, са с по-висок риск за това заболяване. Изследванията от 2003 г. показват, че при около 5% от пациентите се наблюдава унаследеност.

– История на заболяване на червата и полипи на дебелото черво. Някои видове полипи – тумороподобни, доброкачествени тъкани във вътрешността му, може да са предупредителен знак или предвестник на колоректалния карцином и по-късно да се развият в злокачествени образувания. Заболяванията на дебелото черво, които причиняват възпаление и раздразване на червата, като болестта на Крон и колитът (възпаление на червата), също могат да повишат риска от колоректален рак.

– Наднормено тегло. Хората с наднормено тегло, особено тези със затлъстяване в областта на кръста (за разлика от тези, при които затлъстяванията са предимно в областта на ханша и бедрата), са по-застрашени от развитие на колоректален рак. Редовното приемане на храни, богати на мазнини, също увеличава вероятността от заболяване.

– Възраст. Повишен риск се наблюдава при хората над 50 години.

– Заседнал начин на живот. Смята се, че умерените физически натоварвания имат превантивен ефект срещу рака.

– Работа нощно време. Изследване от 2003 г. показва, че работата на нощна смяна вероятно повишава риска от колоректален рак при жените. Излагането на светлина нощно време потиска естественото производство на мелатонин – хормон, който пречи на развитието на определени видове рак на червата.

Симптоми

Част от симптомите на колоректалния рак са:

– Кръв в ректума или в изпражненията;

– Постоянни позиви за изхождане;

– Стомашни и коремни болки;

– Промени в навиците за изхождане, включително запек, диария или твърде тънки изпражнения;

– Чувство за изключителна умора;

– Потиснат апетит.

Лечение на рака на дебелото черво

Най-добри шансове за успешно лечение се дават от ранното диагностициране на колоректалния рак. Той е животозастрашаващо заболяване и правилната диагноза, последвана от подходящо лечение с хирургическа интервенция, химиотерапия и лъчетерапия са от решаващо значение за овладяването му.

Акупунктурата и кататимно-имагинативната психотерапия могат успешно да намалят болките и да подобрят имунната система по отношение на колоректалния рак. При акупунктурата се вкарват тънки игли в кожата в определени точки на тялото с цел да се хармонизира енергийният поток.

При кататимно-имагинативната психотерапия като средство за отпускане и релаксация се създава мислен образ на болката, след което пациентът изменя картината така, че да стане по-приятна и съответно по-поносима.

Терапиите с движение, като йога, тай чи и чи гун, подпомагат възстановяването на пациентите. Те могат да намалят болката и да изиграят роля за релаксацията и намаляването на стреса при пациента.

Съществуват множество билкови средства, които помагат за намаляването на болката и улесняват релаксацията и лечението. Преди началото на каквото и да било билколечение обаче болните трябва да се консултират с лекуващия ги лекар.

В зависимост от вида на билката и начина на приготовление тя може да окаже влияние и да увеличи или намали ефекта от предписаните лекарства. Някои от билките, оказващи благотворен ефект върху храносмилателната система, са кора от бряст (Ulmus rubra), корен от лечебна ружа (Althaea officinalis) и хидрастис (Hydrastis canadensis).

Анализ на пет други изследвания на близо 1500 души показва, че приемането на препоръчителната дневна доза от витамин D може сериозно да намали риска от развиване на колоректален рак. Изследването регистрира понижаване на риска с две трети при хора, които ежедневно приемат 2000 IU витамин D.

Алопатично лечение

Възможностите включват хирургична интервенция, химио- и лъчетерапия. Ракът на дебелото черво се третира по два начина: локално, с цел да се отстранят туморните клетки от дебелото черво чрез хирургична намеса и лъчетерапия, и системно, за да се унищожат раковите клетки, достигнали до други части на тялото. Системната терапия включва използването на химиотерапевтични медикаменти.

Хирургична интервенция

Степента на оперативната намеса зависи от типа на рака, докъде се е разпространил, както и от възрастта и общото здравословно състояние на пациента. Понякога се изпълнява процедура, наречена резекция на червото, при която се отстранява онази част от него, в която се намира туморът, заедно с околните здрави тъкани и лимфни възли. След това двата края на останалата част от дебелото черво се зашиват.

Когато ракът е засегнал ректума, могат да се приложат други методи, включително локална инцизия на карцинома (при която се изрязват аномалните образувания и околните им тъкани) и трансанална резекция, при която инвазивната канцерозна (ракова) тъкан се отстранява заедно с нормалната анална тъкан.

В зависимост от стадия на рака и степента на необходимата хирургична интервенция може да се наложи и колостомия. При нея червото се извежда до хирургичен отвор в коремната стена, през който фекалиите да се изхвърлят в специална торбичка.

При наличие на ракови клетки в лимфните възли се стига и до по-сериозни операции. Ако ракът е достигнал до лимфните възли, постоперативно се назначава адювантна (придружаваща) терапия, включваща лъчетерапия, химиотерапия, хормонални терапия или комбинация от трите.

Лъчетерапия

След като туморът бъде отстранен, онкологът може да препоръча провеждането на лъчетерапия, за да се унищожат или свият всички останали в организма ракови клетки. Когато туморът се намира на труднодостъпно място, може да се използва лъчетерапия, за да се прекрати нарастването му. Радиацията преустановява деленето на раковите клетки и има особено ефективно въздействие върху бързо растящите тумори. За съжаление, то засяга и част от нормалните клетки, като най-много се повлияват здравите клетки, за които е характерно бързо делене, като например на кожата и косата. По тази причина лъчетерапията може да причини умора, кожни проблеми и косопад.

Съществуват два вида лъчетерапия: вътрешна (при която в тумора се имплантират частици от радиоактивно вещество) и външна (при която отвън към рака се насочват лъчи с висока енергия). При колоректалния рак най-често се използва външно облъчване, което обикновено се прилага пет дни седмично в продължение на няколко седмици. Има изследвания, които сочат, че лъчетерапията значително намалява вероятността от повторна поява на тумора на същото място. Според някои в лекари този вид терапия е най-ефективен, когато се прилага преди, а не след операцията.

Химиотерапия

Оперативното отстраняване па колоректалния рак може да бъде последвано от химиотерапевтичпо лечение, дори туморът да е бил на ранен стадий. Медикаментите се прилагат орално или инжекционно, обикновено на цикли от курс на приемане, последвани от периоди за възстановяване. Общата продължителност на лечението е от четири до девет месеца.

Някои видове химиотерапия предизвикват значителни странични ефекти, включително гадене, повръщане, временна загуба на коса, възпаления в устата, умора, отслабване на имунната система, безплодие. Повечето от тях са временни и изчезват след приключване на лечението.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!